Решение № 561 от 27.09.2023, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Пещера, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100889 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55,ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП.

Постъпила е искова молба от В. Г. Н. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“*****“ № 25А, чрез процесуалния й представител адв.П. П. срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК 202557159 , със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“****“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. управител ,в която твърди,че на 01.10.2021 година между ищеца по настоящото дело и ответника е бил сключен Договор за кредит предоставен от разстояние под №739840 , по силата на който на ищцата била заета сумата от 1300 лева.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора уговорения ГПР е от 42.58%,годишен лихвен процент от 36% ,като на 22.12.2021 година кредитното задължение е било погасено предсрочно,а за двумесечното ползване на сумата били заплатени 2208.07 лева ,видно от издадената от „Изипей“ АД разписка № 0300014590279657.Съгласно чл.17 на раздел V от договора кредитополучателят е следвало в срок от три дни от подписване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1.да осигури трето физическо лице,което съобразно разпоредбите на ЗЗД да сключи с 1 кредитора договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/,с който да се задължи солидарно да от отговаря заедно с кредитополучателя за връщане на всички дължими суми по договора ,като със сключването на посочения договор задължението на кредитополучателя се смятало за изпълнено или 2. да предостави неотменяема банкова гаранция,съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик кредит“ АД всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден,считано от датата,на която банката е получила писмено искане от страна на „Сити кредит“ АД за заплащане на тези задължения.Освен това срокът на валидност на банковата гаранция е наймалко 30 дни след падежа на втората вноска.Твърди още ,че в раздел VІІІ от ОУ изрично било разписано,че третото лице/поръчител/ подлежи на проверка от страна на кредитодателя с оглед на неговите възможности да поеме солидарно дълг.Освен това било разписано ,че страните се споразумяват за това ,че поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните условия: да е навършил 21 години;минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева;валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум от 6 месеца;липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и пр.;да не е поръчител по съществуващ кредит,в която й да е банка и небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател при кредитора; служебна бележка за доходи за шест месеца назад.В случая на неизпълнение на посоченото изискване за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя същият съгласно клаузите на договора дължал на кредитора неустойка на ден в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума,която се начислявала върху погасителната вноска и се заплащала заедно с нея.Сочи се още ,че процесният договор за кредит е сключен в нарушение на правилата на чл.10,ал.1 от ЗПК тъй като същият е с размер на шрифта по –малко от 12.Освен това бил сключен и в разрез с правилата разписани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУ) и в нарушение на правилата на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЕДЕУУ) и в нарушение на Закона за потребителския кредит (ЗПК).Същият не бил сключен нито на хартия,нито на друг траен носител по смисъла на чл.10,ал.1 от ЗПК като липсвало както саморъчен така и електронен подпис на страните,което обстоятелство 2 водило до нищожност на целия договор.Счита ,че нито исканото поръчителство ,нито банковата гаранция съставляват обезпечение само по себе си по смисъла на закона,поради което уговорената неустойка в полза на кредитодателя представлявала част от възнаграждението на кредитора,но е обособена отделно с цел заобикаляне на ограниченията предвидени в чл.19,ал.4 от ЗПК.Твърди се още ,че в процесния договор кредиторът е посочил като абсолютни стойности лихвения процент по заема и

ГПР.Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР,в това число на компонентите ,които са включени в него и как се формира посочения в договора размер,кои са допусканията ,които са използвани при изчисляването.В случая неустойката предвидена в договора е сигурен разход за потребителя и е била известна на кредитора към датата на сключване на договора и като такъв е следвало да се включи при изчислението на ГПР,поради което са нарушени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК и процесният договор се явявал недействителен. След като размерът неустойка е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора и като такъв е следвало да се включи при изчисляването на ГПР като в тази връзка кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК.Твърди се още,че в договора била уговорена и такса за продължаване на срока на кредита –чл.9 от същия и такси за събиране на просрочени вземания ,които разпоредби пряко противоречали на чл.33 от ЗПК като изисканите разходи били посочени в Тарифа ,която не е част от договора. По изложените съображения счита,че процесният договор е недействителен,поради което потребителят съгласно чл.23 от ЗПК е длъжен да върне само чистата стойност на кредита ,като не дължи лихва или други разходи по кредита.В настоящият случай ищецът имал правен интерес да предяви осъдителен иск срещу ответното дружество за сумата от 908.07 лева ,представляваща разликата между заплатената от кредитополучателят сума по договора за кредит и усвоената главница в размер на 1300 лева.Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 908.07 лева ,представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху нея ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се 3 доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявения иск със становището ,че между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние от 01.10.2021 година,сключен във формата на електронен документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.Сочат още ,че в чл.26 и следващите от договора е предвидена хипотеза,съгласно която при неизпълнение на договорните задължения от страна на потребителя - разписани в чл.17 от същия на потребителя може да му бъде начислена неустойка.В случая кредиторът не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка.Считат ,че договорената клауза за неустойка е валидна и отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между страните и можело да се материализирала и като клауза в договора,чието изпълнение обезпечава,т.е неустойката представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се прилагали общите условия на ЗЗД.Сочи се още ,че въпросната неустойка се начислявала само докато не бъдело предоставено обезпечение като считат,че ищецът е бил запознат с условията на договора ,преди същият да бъде сключен и последният не е бил длъжен да сключва договора веднага,а е разполагал с възможност да открие лице ,което да отговаря на определените в договора изисквания и, което е съгласно да бъде солидарно отговорно с кредитополучателя и едва след това да се преминело към подписване на договора.В случая ищцовата страна знаейки,че не може да изпълни задължението е действала недобросъвестно. Моли да се отхвърли иска. Сочат доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за потребителски кредит № 739840 от 01.10.2021 година,ведно с ОУ;Заповед № БНБ 61374 от 06.07.2016 година ;електронна заявка за кандидатстване за 4 кредит от разстояние;стандартен европейски формуляр,ведно с погасителен план и електронен носител се установява ,че на дата 01.10.2021 година е имало договаряне между „Стик –кредит“ АД гр.Шумен и В. Г. Н. от гр.Пещера за сключване на договор за предоставяне на кредит от разстояние ,по силата на който ответното дружество се е задължило, в качеството на кредитор да предостави в заем на ищцата, в качеството й на потребител сума в размер на 1300 лева (главница) и със срок на погасяване от 3 месеца, при лихвен процент по кредита от 36% и ГПР от 42.58% като общата сума дължима от потребителя изчислена към момента на сключване на договора е 1382.24 лева. Съгласно уговореното кредиторът предоставял на потребителя сумата по кредита в деня на сключване на договора.В договора е предвидено обезпечение-поръчител или банкова гаранция като в раздел V от същия - чл.17 е разписано,че в случай,че страните са договорили обезпечение,то потребителят следва в срок от три дни от сключване на договора да осигури „действие на трето физическо лице ,изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по смисъла на чл.138 и сл.от ЗЗД в полза на кредитора ,с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнение на всички задължения на потребителя по настоящия договор ,включително за погасяване на главница,лихви ,неустойка,други обезщетения“ или предостави банкова гаранция съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден ,считано от датата на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за плащане на тези задължения.В чл.27 от договора е разписано още,че ако потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договорното обезпечение.В чл.10 от договора е разписано още ,че неизпълнението на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски по настоящия договор от страна на потребителя ще „принуди“ кредитора да направи разходи по събиране на просрочените вземания ,изразяващи се в изпращане на напомнителни писма,електронни съобщения,провеждане на телефонни разговори и пр.В случай,че потребителят забавил и плащането на погасителна вноска дължал такса в размер на 10 лева като всички начислени такси за събирането на просрочени погасителни вноски ,които трябва да 5 заплати потребителя ,не могат да надхвърлят сумата от 120 лева.Съгласно погасителен план към договор за кредит № 739840 от 01.10.2021 година е посочено,че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва/ е в размер на 1382.24 лева,а общо дължима сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител е в размер на 1787.36 лева при годишен лихвен процент 36%;при ГПР от 42,58% като кредита се издължава чрез 3 месечни вноски, всяка в размер на 595.79 лева ,а във вноската е включена главница,месечна лихва и неустойка при хипотеза на чл.46 от ОУ.Видно от ОУ в чл.46 е разписано ,че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на договорено обезщетение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден ,през който не е предоставил договореното обезпечение.Установява се още ,че ответното дружество е вписано в Регистъра на финансовите институции при БНБ,както и ,че на 01.10.2021 година чрез системата EasyPay ищцата е усвоила сумата от 1300 лева паричен превод по договор за кредит №739840 ,а на 22.12.2021година ищцата е превела на ответното дружество сумата от 2208.07 лева.