Решение № 6228 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6228 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100507998 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 3507/18.04.2022 г., постановено по гр.д. № 48513/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК ****, установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. А. С., ЕГН **********, за сумата от 656,24 лева, представляваща главница за доставената топлина енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 58,50 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от подаването на заявлението до окончателното погасяване на дълга, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 68,26 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2019 г. до 22.04.2021 г. Исковете претенции са отхвърлени частично до предявения от ищеца размер.

Производството е образувано по въззивна жалба № 93833/11.05.2022 г., подадена от М. А. С., с която е обжалвано първоинстанционното в уважителната част. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца с който се излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не подлежи на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

По основателността на иска.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1) 658,43 лева, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. **** с аб. № 134769, 2) сумата от 58,50 лева, представляваща цената за услугата дялово разпределение за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от 12.05.2021 г. до окончателното погасяване на дълга; 3) както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 68,26 лева., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. до 22.04.2021 г.;

От събраните доказателства е установено, че между главните страни е възникнало облигационно отношение, тъй като ответникът е собственик на покрит недвижим имот, предназначен за жилищни нужди - находящ се в гр. София, бул. **** с аб. № 134769, а 2 ищецът през процесния период е осигурявал за посочения апартамент топлоенергия за битови нужди.

Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална 3 партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже на какво основание е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално изпълнение от ответника. От представените писмени доказателства, два броя нотариални актове за дарение на право на собственост върху идеални части от процесния недвижим имот, се установява, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ответника. По делото е приложено заявление за откриване на партида от ответника за процесния недвижим имот, което косвено подкрепа вече направения извод за възникване на облигационно отношение между страните по силата на общите условия.

Съгласно приетите заключения на назначените в първоинстанционното производство СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и правилни, тъй като кореспондират с останалия събран доказателствен материал, ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно счетоводната експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот 05.2018 г. – 04.2020 г., стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 658,43 лева, като районият съд е съобразил направеното плащане от 2.18 лева, поради което дължимата от ответника сума става 656, 24 лева. Размерът на задължението се установява от изготвените заключения на назначените експертизи, както и от останалия събран доказателствен материал, включително протоколите за отчет, представени от третото лице помагач, които съдържат подписа на ответника.

Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения, поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.

Задължението за главница за доставената топлинна енергия за процесния период не са погасени по давност, т.е. възражението на ответника е неоснователно, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 12.05.2021 г., аргумент от от чл. 422, ал. 1 ГПК.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.

4

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.