Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3416 от 12.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1168/2026
Вид
Определение № 3416
Подписан
12.02.2026
В сила
12.02.2026
Състав
Милена Богданова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3416 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. С. срещу определение № 49794/03.12.2025 г., постановено по гр.д. № 55042/ 2024 г. по описа на СРС, 54-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на прекратително определение от 26.06.2025 г. в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение, които частният жалбоподател е осъден да заплати на ищеца. Излагат се доводи, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че ответниците отговорят за процесните задължения като наследници на топлосноабдения имот и не са получили покана за плащане до датата на подаване на исковата молба и не са знаели за наличието на процесните задължения. Иска се от съда да отмени обжалваното определение.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването.

Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 55042/2024 г. по описа на СРС, 54-ти състав е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу И. К. С. и Т.Г.К.-Т., като наследник на Х.Г.К., като съсобственици при равни квоти на топлоснабден имот гр. София, ул. ********, ап. 13 на топлинна енергия за периода м. май 2021 г. – м. април 2023 г. в размер на 568,65 лева и сумата в размер на 94,15 лева – лихва за забава за периода 15.09.2022 г. – 09.09.2024 г., както и сумата в размер на 39,28 лева – цена за осъществена услуга дялово разпределение за периода м. 08.2021 г. – м. 04.2023 г. и мораторна лихва в размер на 10.55 лева върху тази главница за периода 16.10.2021 г. – 09.09.2024 1 г., претендирани от двамата ответници по ½ част. В срока за отговор, на 30.04.2025 г., ответникът И. К. С. е заплатил сумите както следва: главница 323,08 лева, мораторна лихва 52,00 лева, законна лихва 26,66 лева и 50,00 лева разноски по делото.

С определение № 27637/26.06.2025 г. исковото производство е прекратено, поради оттегляне на иска, поради извършено плащане в хода на процеса и са присъдени на ищеца единствено разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, платимо по равно – по 50,00 лева от всеки един от ответниците.

С определение № 49794/03.12.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ответника И. К. С. за изменение на определението от 26.06.2025 г. в частта на разноските. В мотивите на определението е прието, че плащането в хода на процеса представлява признание на съществуването на изискуемо към датата на предявяване на исковете парично задължение.

Настоящият състав на

СГС споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното определение мотиви, поради което и на основание чл. 272, вр. чл. 278, ал. 4 ГПК препраща към тях.

По изложените в жалбата доводи, следва да се посочи следното.

Исковата претенция срещу ответника И. К. С. е за вземания за топлинна енергия възникнали след като той е станал съсобственик на процесния топлоснабден имот, а не както се твърди в жалбата като наследник на задълженото лице /наследяването от страна на този ответник е настъпило преди периода, за който се отнасят процесните вземания/. Ето защо И. К. С. е изпаднал в забава съобразно правилата на общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД – с изтичане на 45 дни издаване на фактура за съответния отчетен период и отправянето на изрична покана не е било необходимо.

Поради изложеното, правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че ответникът И. К. С. е бил в забава към момента на подаване на исковата молба, поради което е станал повод за завеждане на делото и дължи на ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер е в рамките на нормативно определения минимум.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. К. С. срещу Определение № 49794/03.12.2025 г., постановено по гр.д. № 55042/ 2024 г. по описа на СРС, 54-ти състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на прекратително определение от 26.06.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3