Решение № 140 от 28.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20238002900860 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 25/15.02.2023 г. по в. т. д. № 565/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отменено решение на Окръжен съд Стара Загора и касаторът е осъден да заплати на Д. М. И., Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на С. И. И. в размер на по 75 000 лв. – разлика между присъдените 50 000 лв. и определените 125 000 лв., и потвърдено решението на Окръжен съд Стара Загора в частта за присъждане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., както и в частта за присъждане на имуществени вреди в размер на по 736, 72 лв. за всеки от касаторите Я. С. И., Н. С. И. и И. С. И., ведно със законна лихва върху всяко обезщетение. Касаторът сочи нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи постановяване на законосъобразен съдебен акт след анализ на всички релевирани доводи и възражения по делото, доказателства и установените от тях факти, който анализ да е намерил израз в мотивите към решението. Наред с това, заявява, че въззивното решение е постановено при нарушение на принципа за доказаност на причинените вреди и почива на предположения. Навежда оплакване за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД относно противопоставеното възражение за съпричиняване. Касаторът посочва, че въззивното решение е необосновано, тъй като съдът, въпреки заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, е игнорирал обстоятелството, че загубата на С. И. не е акцентиращо обстоятелство в живота на четиримата ищци. Съдът не се е произнесъл по 1 въведеното от Фонда възражение за наличие на противоречие между заключението на вещото лице и изслушаните по делото свидетели, близки роднини на ищците. Съдът неправилно е счел и, че на трима от ищците се дължи обезщетение за претърпени имуществени вреди. Формулира искане за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и присъждане на разноски.

От ответниците по касация е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Заявява се теза, че оплакванията на касатора са изцяло голословни, а постановеното от въззивния съд решение е законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

Р. Н. Р., конституиран в исковото производство като трето лице помагач, не ангажира становище по касационната жалба.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат заявеното в касационната жалба и отговора на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по субективно съединени претенции с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в частичен размер на по 250 000 лв. от общодължими 400 000 лв., както и за обезщетяване на имуществени вреди в размери на 34 700 лв. /за Я. И./, 37 650 лв. /за Н. И./ и 46 110 лв. /за И. С. И./ при твърдения, че вследствие ПТП, реализирано на 21.11.2017 г., С. И. И. като пешеходец е изгубил живота си по вина на управлявалия товарен автомобил ДАФ с рег. № СТ 8405 ЕХ Р. Н. Р., за което МПС липсва сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Първоинстанционният съд е уважил предявените от ищците претенции за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях четиримата, а тези за обезщетяване на имуществените вреди в размер съответно на 8 087, 52 лв. /за Я. И./, 9 760, 21 лв. /за Н. И./ и 12 051, 48 лв. /за И. С. И./.

При подадени въззивни жалби и от двете страни по спора въззивната инстанция е възприела установените от Окръжен съд Стара Загора факти, че за управляваното от Р. Р. МПС не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; че е налице противоправно поведение от страна на водача Р.; смъртта на С. И. е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Очертала е като спорни въпросите за наличието на съпричиняване и размерите на претендираните обезщетения. Съставът на Апелативен съд Пловдив е формирал извод, че техническа причина за възникването на ПТП е липсата на своевременна реакция от страна на водача на автомобила. Извел е заключение, че Р. е нарушил изискването на чл. 20, ал.

2 ЗДвП, поради което е приел, че исковете са доказани по своето основание.

Стъпвайки на разясненията, дадени в ППВС № 4/25.05.1961 г., и събраните по делото гласни доказателства и психиатрична експертиза, съдът е 2 счел, че исковете за обезщетяване на неимуществени вреди са доказани в размер на по 250 000 лв. за всеки от ищците. Този извод съдът е изградил като е взел предвид гласните доказателства, установяващи, че Д. и С. живели заедно около 10 години – събрали се, когато той бил на 15 години, а тя - на 18 години, и добре се разбирали. След смъртта му Д. се променила, затворила се в себе си и не искала да общува. Децата също приели тежко смъртта на баща си. Въззивният състав е кредитирал експертното заключение, според което при ищците се наблюдава типична (без усложнения) скръбна реакция. Към момента на извършеното психологично изследване не е било отчетено трайно негативно отражение на инцидента върху тях - той не се възприема като основно обстоятелство в техния живот. Съдът е отчел и младата възраст на починалия /25 години/, съпругата му /28 години/ и децата /9 години, 7 години, 5 години/, както и социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП и лимитите на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“.

Въззивната инстанция е съобразила и търпените от смъртта на Стамо имуществени вреди от вида пропуснати ползи поради лишаване на децата от издръжката, предвидена в чл. 143, ал. 2 СК. Размерът е определила в приложение на чл. 142, ал. 2 СК. Като основа за преценка на конкретните размери съдът е приел средномесечен доход на починалия от 1 040 лв. – месечен доход от 540 лв. по трудово правоотношение и допълнителен доход от рязане на дърва, който съдът е определил в рамките на 500 лв. Относно възможностите на майката да дава издръжка съставът е приел, че те са в рамките на доход от минимална за страната работна заплата. При тези изходни данни съдът е достигнал до извод, че бащата не е имал възможност да осигурява на всяко от трите си деца издръжка над минималния размер за издръжка на дете съгласно чл. 142, ал. 2 СК – ¼ от размера на минималната работна заплата, съответно в този размер е определил имуществените щети, търпени от децата. Съобразил е и получаваната от тях пенсия, както и разликите между размерите на получаваната пенсия и минималната издръжка.

По повод противопоставеното възражение за съпричиняване съдът е извършил преценката дали и доколко с поведението си починалият е допринесъл за настъпването на ПТП. Кредитирайки заключението на автотехническата експертиза, съставът на Апелативен съд Пловдив е приел, че към момента на инцидента пострадалият се е намирал на платното за движение, с което е нарушил чл. 108, ал. 1 ЗДвП като не се е движил по съществуващия на място банкет. С това си поведение загиналият пешеходец е допринесъл за настъпването на ПТП и собствената си смърт. Съдът е съобразил, че в кръвта на пострадалия не е имало алкохол или наркотици, както и, че липсват данни да са му били изписвани лекарства, свързани с лечение на психична болест и наличие на суицидни намерения. По тези съображения е формирал извод за наличие на равен принос на делинквента и пострадалия. Редуцирал е определените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди с 50% като ги е присъдил с лихва от 13.05.2018 г. относно обезщетенията за неимуществени вреди и от 25.05.2019 г. относно обезщетенията за имуществени вреди.

3

С определение № 516/06.03.2024 г. е съобразено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Пловдив въззивно решение за проверка дали то е съобразено със задължителна и казуална практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. По въпросите, касаещи съпричиняването, достъп до касационен контрол е отказан.

Задължителните постановки на ППВС № 4/1968 г., доразвити от практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК по приложението на чл. 52 ЗЗД, изискват задълбочена преценка от съда на фактите, които обуславят вредите, характера и степента на получените увреждания, степента, интензитета и продължителността на преживените болки и страдания, както и общественото икономическо и социално развитие към датата, на която са причинени вредите, за да бъде определено едно справедливо тяхно обезщетение. При формиране на изводите за конкретния размер на обезщетението съдът следва да съобразява и то да не бъде източник на неоснователно обогатяване.

Отнесени към процесния случай тези разяснения мотивират извод на настоящия състав, че обжалваното въззивно решение, макар формално да е постановено при отчитане на описаните в предходния абзац критерии, е необосновано и изводите на състава са формирани при недостатъчен анализ на събрания доказателствен материал, в частност на събраните по делото доказателства чрез приетата съдебно-психиатрична експертиза. Съставът Апелативен съд Пловдив не е оценил адекватно заключението, според което при ищците се наблюдава типична скръбна реакция без да са изявени някакви усложнения. Към момента на извършеното психологично изследване не е било отчетено трайно негативно отражение на инцидента върху тях. Според експерта инцидентът не се възприема като основно обстоятелство в техния живот. Не са събрани доказателства да е била търсена психологическа помощ, да е било назначавано медикаментозно лечение на някое от децата или на овдовялата съпруга. Действително, съдът правилно е отчел младата възраст на починалия /25 години/, на съпругата му /28 години/ и децата /9 години, 7 години, 5 години/, както и обстоятелството, че загубата на партньор и родител е обстоятелство, което се отразява драстично върху качеството на живот на всеки един от ищците – ищцата губи своята подкрепа за отглеждането на децата и грижата за общото домакинство, а децата губят бащата като източник на безусловна любов, значимата мъжка фигура в своя живот, от която да черпят пример и която да моделира поведението им, но в същото време съдът е надценил събраните чрез разпита на свидетелите гласни доказателства, достигайки до необоснован извод относно размер на обезщетението от по 250 000 лв. за всеки от претендиращите – касационно основание по чл. 281, т.

3, предл. 3 ГПК. При отчитане на всички релевантни критерии и като има предвид събраните по делото доказателства, обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП - 21.11.2017 г. настоящият състав на съда определя размер на дължимите обезщетенията от по 100 000 лв. за всеки един ищец.

Следва да бъдат изцяло споделени изводите на Апелативен съд Пловдив 4 относно основателността на противопоставеното от Гаранционен фонд възражение за съпричиняване, неговия обем от 50% и размера на обезщетението за имуществени вреди, тъй като те са формирани при правилно приложение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 ЗЗД, чл. 142, ал. 2 СК, чл. 82 КСО/, както и при пълно съобразяване с приетите по делото експертизи и гласни доказателства.

Поради изложеното решението на Апелативен съд Пловдив следва да б ъ д е частично отменено, включително относно разпределяне на отговорността за разноски, и частично потвърдено. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове за неимуществени вреди да бъдат уважени в размер на по 50 000 лв. при отчитане на описаните по-горе релевантни факти, както и на признатия обем съпричиняване. Следва да бъде потвърдено решението в частта, с която са присъдени обезщетения за имуществени вреди след частична отмяна на първоинстанционното решение.