Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 22.02.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4495/2021
Вид
Решение № 173
Подписан
22.02.2023
Състав
Цветанка Вълчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.500 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. П., 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220104495 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.500 ал.2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ“, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор В.

П. К. - М., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Ж. против Д. В.

Н., с ЕГН **********, с адрес: с.Ю., обл.П., п.к. ****, ул.“********, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на 07.06.2021г. дружеството е депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. В. Н., с ЕГН ********** за сума в размер на 588.45 лв. - главница, за изплатено от ЗАД „Армеец“ обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука“ на увредения автомобил, както и сума в размер на 179.33 лв. - мораторна лихва за забава, като претендирали и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

1

Сочи, че с разпореждане, постановено по ч.гр.д.№1988/2021г. е уважено искането им и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл.415 ал.1, със съобщение, получено на 02.12.2021г. съдията докладчик по делото им указал, че на Д. В. Н. е връчена Заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 ГПК и че дружеството им може да предяви иск в едномесечен срок.

Посочва, че основанията, от които произтича вземането им, са следните:

Твърди, че с полица №BG/11/116000724038 от 01.03.2016г., ЗАД “Армеец" е сключил договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ на лек автомобил марка „М.“, модел „С.“ с peг.№РА **** ВР, собственост на Д. В. Н., със срок на действие от 02.03.2016г. до 01.03.2017г.

Твърди, че на 12.08.2016г., около 13:20ч., в с.Огняново, общ.П., на „Стоково тържище“, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка "М.“, модел „212 ДКА“ с регистрационен №РА **** ВР, който при маневра „заден ход“, без да е убеден, че пътят зад него е свободен, блъска паркиран лек автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ и реализира ПТП с материални щети, изразяващи се в деформация на задна лява врата и задна броня.

ПТП-то е документирано с Протокол за ПТП №1453950/12.08.2016г., съставен и подписан от органите на МВР. В протокола е отразено, че към датата на извършване на ПТП-то Д. В. Н. е неправоспособен водач.

Твърди, че в резултат на гореописаното ПТП, в ЗАД “Армеец”, на 15.08.2016г. е подадено уведомление - декларация за щета по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука” от П. Д. Г., с искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ и в дружеството е заведена преписка по щета под №10116100100236.

Сочи, че причинените имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ са описани от експерти на ЗАД „Армеец” в хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката.

Твърди, че вложените части, боя и други материали, както и 2 калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с регистрационен №СА **** ТВ възлизат на 578.45 лева. ЗАД „Армеец“ АД е изплатило обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, съгласно разходен касов ордер

№П8481723/10.10.2016г. - сума в размер на 578.45 лв., както и 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията, общо сума в размер на 588.45 лв.

Твърди, че с плащането на дължимите суми ЗАД „Армеец“ е изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. Твърди, че на основание чл.500 ал.2 КЗ, във връзка с чл.45 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 ЗЗД, ЗАД „Армеец“ има право на регресен иск против причинителя на вредата.

Сочи, че с писмо с техен изх.№Л-10069/06.01.2017г., получено на 24.01.2017г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по щета №10116100100236, поканили Д. В. Н. доброволно да им заплати сумата от 588.45 лева, от които 578.45 лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и 10,00 лева - извършени ликвидационни разноски по претенцията, но същата не била заплатена.

Моли съда да признае за установено, че Д. В. Н. дължи на ЗАД „Армеец“ сумата от 588,45 лева - главница, дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху главницата от 07.06.2018г. до 07.06.2021г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, възлизаща в размер на 179.33 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на производството до окончателното изплащане на вземането, както и направените от тях съдебно-деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.

Посочена е банковата сметка на ищеца, по която ответникът следва да изплати задължението си.

Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице предпоставките за това.

Към исковата молба са приложени доказателства. Направени са 3 доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника, с който е взето становище, че към исковата молба не се представени надлежни и убедителни доказателства относно авторството и механизма на извършване на ПТП, както и относно факта, че само ответникът В., като неправоспособен водач е причинил ПТП. От приложения към исковата молба протокол за ПТП №1453950 от 12.08.20216г., издаден от органите на МВР не става ясно дали органът на МВР, съставил протокола за ПТП, е пряк очевидец и присъстващ на самото ПТП или впоследствие се е явил да обработи и състави Протокола за ПТП. Сочи, че трайна е съдебната практика, че Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Ако обаче, протоколът за ПТП е бил съставен впоследствие, въз основа на волеизявленията на участник в ПТП, то протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа, още повече, че ответникът В. към онзи момент е бил и непълнолетен, поради което счита, че ищецът чрез приложените писмени документи към исковата молба не доказва авторството и механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, доколкото поддържа, че протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства.

Възразява, че в тази връзка по делото не са представени и документи, установяващи ангажиране на наказателната и/или административнонаказателна отговорност на непълнолетния и неправоспособен водач Д. В. Н. за реализираното ПТП на 12.08.2016г. в с.Огняново, но дори и да е реализирана административно-наказателна отговорност на Н. по предвидения ред, то съгласно мотивите на т.15 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че задължителни по смисъла на чл.300 ГПК за гражданския съд относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с присъда, 4 решение по чл.78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание.

Оспорва като неоснователен и моли съда да отхвърли същия и акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за периода, посочен в петитума на исковата молба от 07.06.2018г. до 07.06.2022г. (дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в PC - П.) в размер на 179,33 лева. Счита, че макар изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение да е свързано с деликтната отговорност на ответника Н., по отношение на регресното вземане на застрахователя срещу делинквента за връщане на платеното не намира приложение разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД и длъжникът не изпада в забава от момента на увреждането. Регресното вземането на застрахователя възниква едва при изплащане на застрахователното обезщетение и става изискуемо при условията на чл.84 ал.2 ЗЗД - след покана от страна на кредитора до длъжника, която покана видно от доказателствата по делото, е получена от ответника на 24.01.2021г. (Определение №764 от 19.06.2013г. по гр. д.

№1895/2013г. на Върховен касационен съд и др.).

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната писмена молба, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.

Особеният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на особения представител на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

На 08.06.2021 год., ищцовото дружество е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника Д. В.

Н., в качеството му на длъжник, въз основа, на което е образувано ч.гр.дело №1988/2021г по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено като съдът е издал Заповед №1322 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 12.07.2021г., с която е разпоредил 5 длъжникът Д. В. Н. да заплати на кредитора „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД следните суми: главница в размер на 588,45 лева, ведно със законна лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 07.06.2018г. до 07.06.2021г. в размер на 179,33 лева, държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Посочено е, че вземането произтича от чл.500 ал.2 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД – заявителят в качеството си на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и

„Злополука“ с полица

№BG/11/116000724038 е изплатил обезщетение на 10.10.2016г. по щета №10116100100236.

Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

От събраните по делото писмени доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че с комбинирана застрахователна полица №BG/11/116000724038 от 01.03.2016г., ищцовото дружество - ЗАД “Армеец" е сключило договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” и „Злополука“ за товарен автомобил марка „М.“, модел „С.“ с peг.№РА****ВР, собственост на В. М. Н., със срок на действие от 02.03.2016г., 00:00ч. до 01.03.2017г., 23:59ч.

Установява се, че на 12.08.2016г., около 13:20ч., в с.Огняново, общ.П., на „Стоково тържище“, с.Огняново, е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което автомобил марка "М.“, модел „212 ДКА“ с рег.№РА****ВР, с водач ответника Д. В. Н. /тогава непълнолетен/, при маневра „движение на заден ход“, без да е достатъчно убеден, че пътят зад него е свободен, блъска паркиран автомобил марка „М.“, модел „С. 312 Д” с рег.№СА****ТВ, собственост на М. Х. М., с водач П. Д. Г. и реализира ПТП с материални щети.