Определение № 766 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Варна, 12.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20263100500241 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивни жалби, както следва:

1/ Въззивна жалба вх. № 96731/19.11.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 3737/23.10.2025 г., постановено по гр. д. № 866/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което се признава за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че въззивникът дължи на „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170 сумата от 7 848 лв., платена без основание на 07.08.2020 г., с която първият се е обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 M W, находяща се в ***********, поръчка № ***********, по проформа фактура № *********** от 10.07.2020 г., към която е издадена фактура № 1318239818/07.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /16.12.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 7237 от 19.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16008/2024 г. на ВРС.

2/ Въззивна жалба вх. № 93177/07.11.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цар Борис III" № 201, срещу Решение № 3737/23.10.2025 г., постановено по гр. д. № 866/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е признато за установено, че „Електроразпределение север" АД, ЕИК: 104518621 дължи на „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170 сумата от 7 848 лв., платена без основание на 07.08.2020 г., с която първият се е обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 M W, находяща се в ***********, поръчка № ***********, по проформа фактура № *********** от 10.07.2020 г., към която е издадена фактура № 1318239818/07.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /16.12.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена Заповед № 7237 от 19.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16008/2024 г. на ВРС, както и „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН 1

СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Витоша, ***, е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Туърс-Е, ***, сумата от 7 848 лв., платена без основание на 07.08.2020 г., с която се е обогатил, като е събрал такса за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 M W, находяща се в ***********, поръчка № ***********, по проформа фактура № *********** от 10.07.2020 г., към която е издадена фактура № 1318239818/07.08.2020 г., и която сума е преведена с кредитен превод № 104518621 от 10.09.2020 г. по издадена фактура № 17555/10.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на обратния иск /10.03.2025 г./ до окончателното погасяване на задължението, ПРИ УСЛОВИЕ, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД изпълни постановеното срещу него решение по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 848 лв., ведно със законната лихва.

По допустимостта на въззивното производство:

Въззивните жалби са подадени в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал.

1 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими. Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са надлежно администрирани. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена по сметка на ВОС.

Преписи от въззивните жалби са връчени на въззиваемата страна - „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170, която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира два писмени отговора, в които се оспорват твърденията на въззивниците и е отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По предварителните въпроси.

Във въззивна жалба вх. № 96731/19.11.2025 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е аргументирано становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на оспореното решение като постановено при нарушение на материалния закон. Твърденията си в тази насока излага във връзка със задължението по чл. 116 ЗЕ, която разпоредба гласи, че операторът на електропреносната мрежа, съответно, операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия при условията, предвидени в закона. Съгласно чл. 116, ал. З ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването.

Съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията за енергийно и водно регулиране.

Въззивникът поддържа, че условията и редът за присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи са регламентирани с Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ). Съгласно чл. 53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ „Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, с което въззивникът свързва задължението си да присъедини в 2 съгласувателната процедура системния оператор. Впоследствие било установено на 08.07.2020 г. постъпило писмо на „ЕСО“ ЕАД, с което била предоставена информация във връзка с искане, постъпило в „ЕСО“ ЕАД, за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на ФЕЦ с инсталирана мощност 0.2 MW, находяща се в ***********, поръчка № *********** на основание чл. 102, ал. 3 от НППКЕЕПРЕМ.

Горното обусловило заплащането на такса от 7848.00 лева с ДДС, като след заплащането й искането щяло да бъде разгледано от „ЕСО“ ЕАД.

В допълнение, въззивникът твърди, че съгласуването с електроенергиен системен оператор не било с информационен характер, а представлявало проучване, за което се дължала съответната такса. На изложените във въззивната жалба основания и твърдения се моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД, ЕИК 207655170, чрез адв. М. М., в който се излага становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и твърдения за отмяна на оспореното решение. Сочи, че с твърденията си за съгласувателна процедура и дължима такса по същата въззивникът въвежда ограничения за централи под 5 МВч, като същата такса не била нормативно определена. Твърди, че съгласно чл. 116, ал. 7 ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определя с нарочна наредба. В противовес с изложеното от въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Навежда доводи за нееднозначност на понятията „съгласуване“ на операторите на разпределитените мрежи и „проучване“ с твърдения, че двете понятия са различни етапи от производството по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа. Следователно, счита, че заплатената такса е недължимо платена при начална липса на основание, както било възприето в обжалваното решение. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

С въззивна жалба вх. № 93177/07.11.2025 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд, неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая не била налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия, какъвто е обектът на „ЕНЕРДЖИ 7848“ ЕООД. Условията и редът за присъединяване на тези обекти към електропреносната мрежа на ЕСО ЕАД и за сключване на договорите се уреждат с наредба по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл. 116а, ал. 3 ЗЕ.

Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно било прието, че редът за 3 присъединяване на тези обекти бил развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 (отм.).

Според мотивите на първоинстанционния съд, в случай бил приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество излага, че изводът на решаващия състав бил погрешен, тъй като описаното представлявало реда за присъединяване на електрически централи към съответния мрежови оператор - или към разпределителната мрежа, или директно към преносната мрежа, което зависело от общата инсталирана електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а когато е равна или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната мрежа. Това е директно присъединяване на обекти на производители.

Въззивникът твърди, че в случая ставало въпрос за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи, че обектът не бил на производител - не бил електрическа централа, а присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на въззивника. Излага, че в единия случай се касаело за присъединяване на обект на производител, а процесният случай се отнасял за присъединяване на електропровод на електроразпределителното дружество (ЕРП Север) към преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3. присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не на обект на производител.