Решение № 1465 от 22.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. С, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110214386 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от СВ. Н. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 2128 от 16.07.2021г., издадено от К.И.М. - на длъжност ВПД директор на СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /сто/ лева.

В депозираната жалба се оспорва оценката на обществената опасност на извършеното от К. и отказът на наказващия орган да приложи нормата на чл.28, б.“А от ЗАНН. Възразява се срещу игнорирането на причината за непоставянето на маска на лицето, покриваща носа и устата, свързана с внезапно здравословно неразположение, което и с оглед инцидентността на проявата предполага разглеждане на случая като маловажен в хипотезата на чл.28, б.“А“ от ЗАНН. Развиват се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, изразяващи се в непълно и неясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, респ. несъответствие между ангажираната фактология и приложената към нея правна норма. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи.

Подлага на анализ събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания и медицински документи, въз основа на които споделя становище за липса на вина в 1 поведението на доверителя си. Моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Преди даване ход на делото от юрисконсулт е постъпило писмено възражение, в което се споделя законосъобразност на издадения санкционен акт и се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С Решение на Народното събрание на РБ от 13.03.2020г. в страната било обявено извънредно положение. След отмяната му, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г., била обявена извънредна епидемична обстановка, чийто срок бил удължаван с поредица от решения на същия държавен орган - Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. , Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021 г. и Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021 г. На основание чл. 63, ал. 1 Закона за здравето (ЗЗ) /ред. ДВ бр. 28/2020 г.

/"При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка"/, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /"При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област"/, във връзка с последното удължаващо срока на епидемичната обстановка решение на Министерски съвет № 426 от 26.05.2021г. и по предложение на Главния държавен здравен инспектор Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-373/27.05.2021 г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др., допълнена със Заповед № РД-01-496 от 15.06.2021 г. Актът бил публикуван на интернет страницата на 2

Министерство на здравеопазването /МЗ/. Съгласно т. I. 7 от заповедта – "Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3. Периодът на действие на заповедта, съгласно т.I.1 от нея, бил с продължителност от 01.06.2021г. до 30.07.2021г.

На 29.06.2021 г., около 20:50 часа, в гр.С, СВ. Н. К., ЕГН **********, се придвижвала с метро в посока от станция „К.В.“ към станция „В.“. В превозното средство тя била с поставена съобразно императивните изисквания защитна маска за лице. Пътничката слязла на метростанция „В.“, тъй като й прилошало. След излизане от мотрисата, тя свалила маската си и се отправила към изхода. С оглед късния час на перона имало оскъден брой пътници.

По същото време свидетелят М. В. П. – старши полицай при сектор „Метрополитен“, ООП – СДВР, изпълнявал служебните си задължения на метростанция „В.“. Той забелязал придвижващата се без поставена на лицето маска, покриваща носа и устата, К. в момента, в който тя достигнала до стълбите, водещи към изхода. Приближил се към нея, легитимирал се и я поканил да сложи предпазното средство. Тя отвърнала, че ще го стори, като продължила пътя си. Полицейският служител обаче нястоял тя да спре и изискал документите й за самоличност, като й пояснил, че срещу нея ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Жабоподателката представила лична карта, като пояснила, че страда от астма и причината да свали маската си е моментното й състояние. На поставен въпрос относно медицинска документация, тя споделила, че не носи такава у себе си, като отказала и лекарска помощ.

При тази фактология свид. М.П. преценил, че е налице извършено нарушение на правилата- временни противоепидемични мерки, установени в условията на извънредна епидемична обстановка, поради което потърсил съдействие чрез дежурната част на СДВР.

По този повод на метростанция „В.“ пристигнал свид. Ш. К. Л. – старши полицай към сектор „Метрополитен“, ООП – СДВР, който по същото време изпълвал служебните си задължения на съседна метростанция. В негово присъствие и в това на жалбоподателя свид. П. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия АА №701557/29.06.2021г. срещу К., за това, че: „На 29.06.2021г., около 20:50 часа, в гр.С, на МС104, метростанция „В.“, на перона същата се намира на закрито обществено място без поставена маска за лице покриваща носа и устата, в условията на обявената в Р. България извънредна епидемична обстановка – със заповед №РД-01-373/27.05.2021г. Лицето е само при проверка.“ Като накърнена била посочена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Актът бил подписан лично от въззивника и копие от него му било връчено на място. К. изложила възражения в съставения АУАН, ангажирайки твърдение, че страда от астма и множество алергии, за 3 което разполага с документи, поради което е свалила и маската при слизане от влакчето.

Допълнителни доводи в писмена форма не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление №2128 от 16.07.2021г., с което на основание чл.209а, ал.1 от ЗДвП, при частично възпроизвеждане на фактологията от акта досежно датата, мястото и поведението на гражданина и допълването й с факти, касаещи актовете, с които е обявена извънредната епидемична обстановка в Република България, както и цифровото изражение на конкретния текст от цитираната в АУАН Заповед, респ. съдържанието на въведеното с него задължение, с което поведението на К. не е било съобразено, на жалбоподателката е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300,00 /триста/ лева. НП е връчено на наказаното лице на 27.09.2021г., видно от инкорпорираната в бланката на постановлението разписка.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Л., писмените доказателства по делото: докладна записка, удостоверение от Отдел „Човешки ресуси“ – СДВР, рег. №513р-92305/29.10.2021г., Заповед №8121К-8117/28.06.2021г., удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“- СДВР, рег.

№513р-92301/29.10.2021г., Заповед от 08.01.2019г. на Директора на СДВР, копия на медицинска бележка и амбулаторен лист за първично посещение при СИМП, пълномощни за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите П. и Л., като ги намира за логични, достоверни и безпротиворечиви относно реда за иницииране и провеждане на проверката спрямо К. и съставянето на АУАН. Двамата изрично потвърждават и обстановката, в която е реализирано нарушението, в частност наличието на оскъден брой други граждани на метростанцията. От своя страна актосъставителят е категоричен и че е забелязал липсата на поставена от К. маска едва когато тя е достигнала до стълбите на перона, но не се ангажира с твърдение, че не я е носила в мотрисата, от която е слязла. Тази хронология не се оспорва и от жалбоподателя, поради което се приема а установена.

Обсъжданите свидетелски показания обаче не опровергават твърденията в жалбата досежно причините, поради които К. не е съобразила своето поведение с действащите императивни норми, регламентиращи обществените отношения в областта на общественото здраве. Съдът не може да игнорира противоречието, разкриващо се между описанието на поведението на пътника, дадено в приложената към преписката докладна записка и това, заявено от актосъставителя пред съдебния състав, което разколебава твърдението за целенасоченост и неуместна ирония от страна на нарушителя. Докато в писмения документ се сочи, че К. едва след направена забележка от страна на полицейския орган е извадила маска, поставена в плик, че се е „изсмяла“, ведно със заключението, че „според служителя“ се е опитвала да избегне съставянето на АУАН, в непосредствения разпит в съдебното следствие свид. П. вече ангажира възприятия, че гражданинът е държал маската си в ръка, без да споменава, че е опакована, нито че си е позволил мимики. Заявява, че всъщност К. е 4 кашляла и е споделила, че не може да диша, поради което до пристигането на втория полицейски служител тя е стояла в зона, до която е прониквал по- свеж въздух. Така описаното състояние на жалбоподателя, впрочем, се открива и в разказа на втория свидетел – Ш.Л., който пристигайки на метростанция „В.“, до поста на колегата си, е заварил пред служебното му помещение К., който не само е упоменала спецификите на своето състояние, но и е кашляла.

Така предложеното в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта разкрива съвпадение с версията на жалбоподателя и представените от него медицински документи.

То не само опровергава част от твърденията, изложени в докладната записка, приложена по делото, но дава основание и да се коментира неглижиране на факти от актосъставителя, в противоречие с изискването за обективно провеждане на проверката с оглед изясняването на обстоятелствата, доколкото изтъкнатите пред него причини за извършеното нарушение са разкривали същественост за изначалната преценка, дали се касае за маловажен случай на нарушение. Събирането на контролни данни за тях е било лесно достъпно за органите, като отсъствието на медицински документи у К. към момента на съставянето на АУАН, доколкото непрекъснатото им носене не е задължително, не оправдава бездействието такива да бъдат изискани впоследствие. Тук следва да се подчертае, че те са представени едва с жалбата срещу санкционния акт, при това по инициатива на въззивника. Не променя изводите и твърдението на полицейските служители, че гражданинът не е забелязан да носи или ползва инхалатор, доколкото отсъствието на подобно поведение не е еднозначен, обективен белег за изграждане на защитна теза. Липсата на уреда в момента на проверката би могла да бъде обяснена с множество причини, някои от които и извън волята на лицето, поради което и предположения за наличието или липсата на факти от обективната действителност са недопустими.