Определение № 42386 от 18.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42386 гр. София, 18.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110168285 по описа за 2023 година съобрази следното:

Делото е образувано по искова молба на Н. Р. Ш. срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото производство. Съдът не споделя доводите на ответника за наличие на нередовности в исковата молба и за необходимост от участие на лице, което според ответника е необходим другар. Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В настоящата хипотеза с исковата молба като предмет на предявения иск е въведен въпросът за действителността на Договор за предоставяне на поръчителство, който се твърди да е сключен именно с ответника. От това следва, че производството е допустимо, доколкото за съществуването му е необходимо страните да притежават надлежна процесуална легитимация, за която съдът следи служебно. Въпросът за материалноправната легитимация на ответника е такъв по съществото на спора и следва да бъде преценен с крайния акт в производството. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Не основателни са и възраженията за недопустимост на предявения установителен иск, тъй като липса втвърдения идентитет между предмета на същия и на осъдителния иск, а цитираната съдебна практика е неотносима по отношение сочените възражения.

С исковата молба е направено искане за конституиране като трето лице-помагач на страната на ищеца на дружеството-кредитор, предоставило процесния кредит по Договор за паричен заем № **** г., а именно „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Съдът счита, че искането е неоснователно, тъй като не се обосновава правен интерес от конституирането му нито в хипотезата на чл. 219, ал. 1, нито в хипотезата на чл. 219, ал. 3 от ГПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

Ищцата с исковата молба е представила писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.

По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя 1 нарочни справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за представяне на справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, е неоснователно. Посоченото доказателствено искане се явява неоснователно и по отношение на искането да бъде задължен ответникът да представи по делото копие от договора за поръчителство, погасителен план и СЕФ, тъй като от една страна същите се предоставят при сключване на договор за потребителски кредит, какъвто не се твърди да е налице между ищеца и ответника, а от друга страна – част от исканите документи са представени като приложение към исковата молба.

Ответникът следва да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва да е получил плащанията, посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им да посочи основание за задържане на сумите, съответно какво. Поради това и по искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото о.с.з. след изслушване становището на страните.

Ищецът е направил искане в исковата молба по чл. 192 ГПК за представяне от третото неучастващо в настоящото производство лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с ЕИК 131576434 на документи, досежно вземането, което следва да бъде оставено без уважение по изложените по-горе съображения във връзка с искането на страната с правно основание чл.

190 ГПК.

Неоснователно се явява и искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между страните договори и движението по тях, тъй като ищцата в качеството си на страна по същите не се нуждае от съдействието на съда за узнаване на сключените сделки с ответната страна, а и предвид обстоятелството, че предмет на настоящото съдебно производство е единствено правоотношението между страните възникнало на основание процесния Договор за предоставяне на поръчителство № **** г., като различни от последния договори, макар и между същите страни, не са относими към отнесения пред съда правен спор.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2024 г. от 09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането за констиутиране на „ИЗИ АСЕТ

МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, като трето лице-помагач на страната на ищеца, като неоснователно.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да внесе сумата от 0,20 лв. – такса за преписина осн чл. 102 з ГПК.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ищеца да уточни твърденията и възраженията си като посочи дали оспорва да е получил плащанията, посочени в исковата молба, респ. ако не оспорва получаването им да посочи основание за задържане на сумите, съответно какво.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба за първото открито съдебно заседание 2 след изслушване становището на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи кредитно досие - справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, препис от Договор за предоставяне на поръчителство № ---- г., погасителен план, както и Стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 192 ГПК за задължаване на третото, неучастващо в настоящото производство лице „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 да представи Договор за паричен заем № ---- г., погасителен план, СЕФ, справка за погасени вноски по кредита, разписки, както и извадка от счетоводните книги.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Предявени са от Н. Р. Ш. срещу „Файненшъл България“ ЕООД обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4697883 на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД поради изначална липса на основание; противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, наличие на неправноправни клаузи,както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 5 лева – частичен иск от вземане в пълен размер 112,20 лева – платена по нищожен договор поръчителство № 4697883 сума, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 13.12.2023 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2023 г. ищецът сключил с третото за настоящото производство лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № *****, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 350 лв., която последният се задължил да върне на равни седмични погасителни вноски, без посочен размер на месечния лихвен процент. Посочва, че в чл. 4 от договора било уговорено задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в полза на кредитора, с оглед което ищецът сключил с ответника Договор за предоставяне на поръчителство № ****, по силата на който последният се задължил да обезпечи поетите от ищеца задължения пред кредитора срещу заплащане на сума в размер от 112,20 лв., платима разсрочено заедно с вноската по кредита. Сочи, че дължимите суми по договора за поръчителство се предавали на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което било упълномощено да получи същите за сметка на ответника. Твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния договор. Счита, че процесният договор за поръчителство проявява характеристики на договор, сключен с потребител, както и че доколкото е акцесорен по своята същност спрямо главното правоотношение по Договор за паричен заем № 4697883, съществуването на обезпечителния договор се предпоставя от валидно сключен договор за заем. Твърди, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, с която е установено задължение за обезпечаване на отпуснатия паричен заем, представлявала абсолютна предпоставка за получаване на кредитно финансиране, а изискванията за вида и особеностите на обезпечението, заложени в нея, били обективно неосъществими от кредитополучателя, с изключение на възможността да сключи договор за поръчителство с ответника. Посочва, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответникът са свързани лица. Сочи, че възнаграждението по договора за поръчителство не било включено от кредитора по договора за заем в размера на ГПР, с което се целяло заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид предпоставките за възникване на задължението за заплащане на възнаграждение по договор 3 за поръчителство, то представлявало сигурен разход за потребителя. Твърди, че договорът за поръчителство е сключен при липса на основание, доколкото по него не се предоставяла услуга на потребителя. Поддържа, че договорът е недействителен и доколкото е следвало да се сключи между поръчителя и кредитора, а не между поръчителя и длъжника. Сочи, че чл.

3, ал. 1 от договора за поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните по договора, доколкото същият бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави, предвид обвързването на икономически по-слабата страна да заплати допълнително възнаграждение, дължимо от момента на възникване на главното правоотношение, без значение дали заемателят е изправна страна, или не. Допълва, че възнаграждението по договора за поръчителство било в размер на повече от половината от заетата сума по договора за заем, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва сключеният от страните по делото договор да има характер на договор за потребителски кредит, предвид което поддържа, че по отношение на него не следва да намират приложение разпоредбите на ЗПК. Твърди, че процесният договор за поръчителство е действителен, като е сключен при спазване на всички нормативно закрепени изисквания за съдържание и форма, като в тази връзка твърди, че полученото от ответното дружество възнаграждение е такова на валидно правно основание. Оспорва сключеният с ищеца договор да е без основание, като в тази връзка излага аргумент, че ответното дружество предоставя гаранционни сделки по занятие – обезпечава изпълнението по договори за кредит, съответно получава възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението, че договорът за поръчителство е следвало да се сключи между ответника и кредитора, а не между страните по делото. Оспорва като недоказано твърдението на ищцата, че договорът с ответника накърнява добрите нрави.

Счита, че не е налице нееквивалентност на престациите по договора, тъй като ищцата получавала сигурност, че при неизпълнение на задълженията си спрямо кредитора, последният ще ангажира отговорността на поръчителя, като за това било предвидено задължение на заемателя за заплащане на възнаграждение в неголям размер. Сочи, че заемодателят не е поставил изискване обезпечението да бъде предоставено единствено чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Моли за отхвърляне на исковете.