Решение № 22 от 10.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Варна, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета г*** в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502535 по описа за 2024 г*** за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 2460/11.11.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Н.... Г.... с район на действие ОС-Варна, подадена от Д. Р. В., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20247160400660 по описа на ЧСИ Н.... Г**** срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12593/22.10.2024г.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на приетите като дължими от длъжника разноски по изпълнението, които ЧСИ е отказал да намали, в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение и 512,44 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Твърди се, че изпълнителното дело първоначално е образувано за всички суми по издадения изпълнителен лист, т.е за общ дълг от 4473,67 лева, които в последствие са били коригирани от взискателя ****** с адм.адрес: гр.Варна, ул.“*****“ **, действаща чрез управителя „*** 3“ ЕООД, във връзка с което на длъжника е изпратена нова ПДИ с изх.№ 12593/22.10.2024г., съгласно която размерът на дълга е вече 766,22 лева. Счита, че посочените в ПДИ разноски дължими от длъжника не са съобразени с коригирания размер на дълга, приложени са несъразмерно много изпълнителни мерки – 6 броя запори на вземания на длъжника и възбрана на недвижим имот и е налице прекомерност на приетото адвокатско възнаграждение на длъжника в размер на 400 лева. Прави се възражение за прекомерност както на заплатеното адвокатско възнаграждение, така и на приетите такси по Тарифата към ЗЧСИ, като се посочва, че не става ясно какво е основанието за дължимостта им, така и техния размер.

1

Моли обжалваното постановление за разноски да бъде отменено.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпил отговор по жалбата от ****** с адм.адрес: гр.Варна, ул.“*****“ **, действаща чрез управителя „*** 3“ ЕООД. Заявява становище за неоснователността й. Счита, че наложените мерки – запори на вземания на длъжника към трети лица и възбрана са законосъобразни. Възразява срещу твърденията на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лева, като посочва, че същото е сбор от минималните възнаграждения за образуване на изпълнителното дело /200 лева/ и това за процесуално представителство по водене на самото изпълнително дело /200 лева/.

Частният съдебен изпълнител Н.... Г**** в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна. Пояснява, че таксите са начислени по повод приложените способи, като въпреки тях по изпълнителното дело няма постъпили суми. По отношение на адвокатското възнаграждение – посочва, че същото е било в минималните размери за образуване и водене на изпълнителното дело, поради което не е било налице основание за намаляването му.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20247160400660 по описа на ЧСИ Н.... Г**** е образувано на 09.09.2024г. по молба на взискателя „****** с адм.адрес: гр.Варна, ул.“*****“ **, действаща чрез управителя „*** 3“ ЕООД, ЕИК ***** за принудително събиране на суми присъдени с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 3659/2024г. по описа на ВРС от длъжника Д. Р. В..

Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024г., видно от който взискателят е договорил и заплатил на адв. И**** Кръстева адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп.дело в размер на 400 лева.

По делото са извършени справки за имущественото състояние на длъжника, като на 17.09.2024г. са изпратени общо 6 запорни съобщения – до НОИ – гр.Варна, до „ПИБ“ АД, до „Банка ДСК“ АД, до „Юробанк България“ АД, до ЕТ „Р*** – ****“ и до Земеделска кооперация К***

На 24.09.2024г.в Службата по вписвания е вписана възбрана върху собствен на длъжника Д. В. имот.

Видно от изготвената от ЧСИ на 25.09.2024г. сметка № 35038, съдебният изпълнител е начислил такси по Тарифата към ЗЧСИ както следва: такса по т.1 в размер на 24 лева с ДДС за образуване на изпълнителното дело; такса по т.3 в размер на 36 лева с ДДС за извършване на справки за длъжника и неговото имущество; такса по т.5 в размер на 24 лева с ДДС за изготвяне и връчване на длъжника на ПДИ; такса по т.9 в размер на 108 лева с ДДС 2 за налагане на 6 броя запори; такса по т.31 в размер на 6 лева с ДДС и такса по т.10 за вписване на възбрана до съдията по вписванията в размер на 18 лева с ДДС, т.е общо 216 лева с ДДС. За заплащането на тази сума от взискателя му е издадена фактура № 18563/25.09.2024г.

До длъжника Д. Р. В. е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 28.10.2024г. с коригиран размер на дълга от общо 1739,91 лева, от които главница в размер на 766,22 лева, законна лихва върху сумата в размер на 61,25 лева начислена за периода от 26.03.2024г. до 22.10.2024г.; 400 лева – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 512,44 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 22.10.2024г.

Във връзка с коригирания размер на дълга от взискателя, до всяко от третите лица, на 22.10.2024г. са изпратени нови запорни съобщения, като видно от съдържанието на уведомлението изпратено до процесуалния представител на длъжника, в негова тежест не са начислявани такси по корекцията на запорните съобщения.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая всички възражения на длъжника досежно основанието за образуване на изпълнителното дело и актуалния размер на дълга са ирелеватни за преценката относно дължимостта на разноски по изпълнението. Факт е, че изпълнителното дело е надлежно образувано въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист, а плащанията направени от длъжника преди образуването на изпълнителното дело са съобразени от взискателя с поисканото и извършено коригиране на общия размер на дълга.

Възложените в тежест на длъжника разноски, определени с ПДИ връчена му на 3

28.10.2024г., са за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 512,44 лева. Действително в ПДИ, инкорпорираща в себе си и постановлението за разноски, липсва указване на вида и размера на таксите, които ЧСИ е начислявал по повод образуването и воденето на изпълнителното дело. По изпълнителното дело обаче е налична изготвената от ЧСИ Н.... Г**** на 25.09.2024г. сметка № 35038, в която подробно са посочени таксите, които съдебният изпълнител е определил за дължими и които са били авансово внесени от взискателя.

Същите са за образуване на изпълнителното дело, за проучване на имущественото състояние на длъжника, както и за налагане на запори на вземания и възбрана на недвижим имот, а също и такива за обезпечаване на движението на самото изпълнително производство – изпращане на ПДИ. Всяка от таксите е подкрепена с доказателства за извършване на таксуваното действие, поради което същите в общ размер от 216 лева с ДДС са надлежно начислени. Ирелевантно е възражението на длъжника, че за събиране на дълг от 766,22 лева и законна лихва са наложени несъразмерни мерки – 6 запора на вземания на длъжника от трети лица и наложена възбрана върху недвижим имот първо, защото броят на наложените мерки не дава гаранция за успеваемостта на принудителното изпълнение, в този смисъл няма ограничения за изпълнителните действия, които могат да бъдат предприети срещу длъжника в случай на лиса на доброволно изпълнение от него. Отделно от това длъжникът е легитимиран да сезира съдебния изпълнител с възражение и искане за вдигане на част тях при преценка за несъразмерността им /чл.446а от ГПК/. Това обаче не се отразява на законосъобразността на налагането им, нито да дължимостта на разноските за тях.

От материалите по изпълнителното дело не става ясно как е формирана разликата над 216 лева до пълния размер на приетите за дължими от длъжника разноски в размер на 512,44 лева. Възможно е в нея да е включена и т.нар. такса за успех по чл.26 от Тарифата към ЗЧСИ, но следва да се има предвид, че тя се начислява върху събраната сума по изпълнението, а в случая от материалите по изпълнителното дело и от обясненията на съдебния изпълнител става ясно, че „постъпили суми по делото няма“. С оглед на това, при липса на данни и доказателства за вида и размера на начислените такси формиращи разликата над 216 лева до посочения в постановлението за разноски размер от 512,44 лева, за тази част постановлението следва да бъде отменено.

По отношение на възражението за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, настоящия съдебен състав намира, че същото не е прекомерно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 05.09.2024г., същият е договорен за „образуване и водене на изпълнителното дело“.

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лева, а на основание чл.10, т.2 от същата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - ½ част от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2.

В случая дължимите суми по изпълнението не са заплатени от длъжника в срока за 4 доброволно изпълнение, което обуславя и предприемането на изпълнителни действия по искане на взискателя, за което на упълномощения му процесуален представител се следва възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата. Договореният размер от 200 лева не е прекомерен, а е минимумът по чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. № 2460/11.11.2024г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Н.... Г.... с район на действие ОС-Варна, подадена от Д. Р. В., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20247160400660 по описа на ЧСИ Н.... Г**** постановление за разноски на съдебния изпълнител обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 12593/22.10.2024г. в частта, с която са приети като дължими от длъжника разноски представляващи такси по Тарифата към ЗЧСИ за разликата над 216 лева с ДДС до посочения в постановлението за разноски размер от 512,44 лева.