Решение № 1059 от 24.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110212157 по описа за 2021 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № Р-10-651/04.08.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на Ф.К.Е. АД е наложена „имуществена санкция” в размер на 5000 лева за извършено административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро от ЗППЦК, изразяващо се в това, че на 14.11.2020 г., в гр. София, не е изпълнило задължението си в срок до 14 дни от изтичането на срока за представяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г., да представи пред КФН информация, че „Топлофикация-Русе“ АД не му е предоставило отчет по чл.

100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Ф.К.Е. АД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Твърди се, че в НП не е ясно посочена санкционната разпоредба, въз основа на която на дружеството е наложена съответната имуществена санкция. В този смисъл е изложено, че е посочена единствено нормата на чл. 221, ал. 8, т. 3 ЗППЦК, но не и привръзката с чл. 221, ал. 1, т. 3 1

ЗППЦК. Релевирани са доводи за изтекъл давностен срок за съставяне на АУАН, доколкото нарушителят е бил известен още на 30.11.2020 г., а АУАН е съставен на 04.03.2021 г., доколкото дружеството не е представило в срок доклада си по чл. 100ж, ал. 1, т. 3 ЗППЦК. Твърди се, че в АУАН и НП не е посочена датата на установяване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение. Изложено е, че съгласно § 45, т. 1 от ЗМДВИППП срокът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е продължен до 30.09.2020 г. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като актосъставителят не е представил Заповед № З-249 от 20.10.2020 г. по време на извършване на проверката. Релевирани са съображения, че дружеството не е извършило вмененото му административно нарушение, тъй като към 14.11.2020 г. не е имало все още качеството довереник на облигационерите на емитента Т.Р. АД. В този смисъл е изложено, че едва след учредената с нотариален акт от 29.12.2020 г. ипотека в полза на Ф.К.Е. АД дружествотожалбоподател е придобило описаното в НП качество. Твърди се, че извършеното административно нарушение представлява маловажен случай, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като присъди в полза на последното направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че ако съдът приеме, че отчетът на Т.Р. АД по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е представен на 26.10.2020 г., то не е извършено процесното административно нарушение. Релевирани са доводи за наличието на маловажен случай. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и да присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са допълнителни писмени бележки, в които процесуалният представител на дружествотожалбоподател повтаря изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения.

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление по изложени съображения в писмени бележки. Релевирани са доводи, че от събраните по 2 делото доказателства се установява, че отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е представен от Т.Р. АД на дружеството-жалбоподател на 15.12.2020 г., което е след законоустановения срок. Изложени са подробни съображения относно неоснователността на всяко едно от релевираните възражения в процесната жалба. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд счита, че процесната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Ф.К.Е. АД е довереник на облигационерите на емисия с ISIN BG2100002141, емитирани от Т.Р. АД съгласно Договор за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ от 24.09.2020 г., сключен между Т.Р. АД и Ф.К.Е. АД.

Като емитент на ценни книжа Т.Р. АД следвало да представи отчет за изпълнение на емисията облигации за третото тримесечие на 2020 г. на довереника на облигационерите в срок до 30.10.2020 г.

Т.Р. АД изпратило отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г. до Ф.К.Е. АД на 26.10.2020 г. видно от писмо с рег. № ФИД-1640/26.10.2020 г. Същият обаче постъпил във Ф.К.Е. АД едва на 15.12.2020 г., като бил регистриран от довереника на облигационерите с вх.

№ 43/15.12.2020 г.

С писмо с изх. № РГ-03-8-27/10.12.2020 г. КФН изискало от Ф.К.Е. АД информация и съответните доказателства относно това на коя дата в качеството му на довереник на облигационерите е получило отчет по чл. 100е, 3 ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г., изготвен от емитента на облигации Т.Р. АД по емисия с ISIN BG2100002141.

В отговор с писмо с вх. № РГ-03-8-27 от 14.12.2020 г. Ф.К.Е. АД посочило, че от страна на емитента Т.Р. АД не е представен отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г. пред Ф.К.Е. АД.

Същевременно, било установено, че Ф.К.Е. АД не е предоставило информация на КФН в 14-дневен срок след изтичане на законоустановения срок за предоставяне на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК от Т.Р. АД на дружеството-жалбоподател за посочения пропуск от страна на емитента на облигации.

За така констатираното нарушение св. Л. съставила АУАН № Р-06-154 от 04.03.2021 г. срещу Ф.К.Е. АД за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 100ж, ал. 1, т. 7, пр. 2-ро ЗППЦК. АУАН бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател.

Въз основа на съставения АУАН било издадено наказателно постановление № Р-10-651/04.08.2021 г. от заместник-председателя на КФН, с което за описаното в АУАН административно нарушение на Ф.К.Е. АД била наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

НП било връчено на 10.08.2021 г. на представител на Ф.К.Е. АД, като дружеството в законоустановения 7-дневен срок подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Л.; Договор за изпълнение на функцията „довереник на облигационерите“ от 24.09.2020 г.; писмо вх. № РГ-03-8-27/14.12.2020 г. от Ф.К.Е. АД; писмо от Т.Р. АД (л. 51 от делото); писмо с рег. № ФИД1640/26.10.2020 г. (л. 55 от делото); писмо от Ф.К.Е. АД (л. 79 от делото) и Заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Л.И., която е извършила проверката и е съставила 4 процесния АУАН. Св. И. е категорична, че е извършила проверка и във Ф.К.Е.

АД и в Т.Р. АД, като е установила, че отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК на Т.Р. АД за третото тримесечие на 2020 г. не е постъпил в дружествотожалбоподател в срок до 30.10.2020 г. Св. И. е категорична и че Ф.К.Е. АД не е подала в КФН в срок до 13.11.2020 г. информация за осъществения пропуск от страна на Т.Р. АД.

Следва да се посочи, че макар и от приложеното на л. 51 от делото писмо от Т.Р. АД да се установява, че емитентът е изпратил отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК до дружеството-жалбоподател на 26.10.2020 г., в какъвто смисъл е съпроводителното писмо с рег. № ФИД-1640/26.10.2020 г. (л. 55 от делото), Т.Р. АД заявява, че не може да посочи на коя дата е получен същият от страна на довереника на облигационерите. Същевременно, самото дружествожалбоподател в отговора си, приложен на л. 79 от делото, посочва, че отчетът по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е получен на 15.12.2020 г. с вх. № 43/15.12.2020 г. (л. 90 от делото). С оглед на това, съдът счита за безспорно установено, че емитентът Т.Р. АД не е предоставило в срок до 30.10.2020 г. на Ф.К.Е. АД отчет по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г.

Меродавно за изпълнение на задължението по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК е кога отчетът е постъпил при довереника на облигационерите, а не кога е изпратен от емитента.

Не е спорно между страните по делото, че Ф.К.Е. АД не е представило в срок до 13.11.2020 г. информация на КФН за неподаване в срок на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2 ЗППЦК за третото тримесечие на 2020 г. от страна на Т.Р.

АД.

Настоящият съдебен състав кредитира изцяло и изброените по-горе писмени доказателства, като намира същите за пряко относими към предмета на доказване по настоящото дело съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК.

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесният АУАН е съставен от св. Л.И., която съгласно Заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН е оправомощена на основание чл. 222, ал. 1 ЗППЦК да съставя АУАН за извършени административни нарушения, за 5 които е предвидена административнонаказателна отговорност по чл. 221 от ЗППЦК. Същевременно, обжалваното наказателно постановление е издадено от материално компетентно лице по смисъла на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, а именно заместник-председателя на КФН.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Спазен е и 6месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за съставяне на НП, поради което процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН. АУАН и НП съдържат и всички задължителни реквизити по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

Съдът намира за неоснователни релевираните от жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП. На първо място, не представлява съществено процесуално нарушение непредставянето от страна на св. И. по време на извършване на проверката на Заповед № З-249/20.10.2020 г., с която същата е оправомощена да съставя АУАН за извършени административни нарушения по ЗППЦК. Никъде в закона не е вменено такова задължение на актосъставителя, още по-малко същото представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице. В случая се явява меродавно дали св. И. е имала материална компетентност да състави процесния АУАН, каквато се установява, че е налице от посочената по-горе заповед. Цитираните от процесуалния представител на жалбоподателя разпоредби на чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 222, ал. 1 ЗППЦК вменяват единствено задължение за съставяне на АУАН от оправомощени от заместник-председателя на КФН лица, но не и същите да представят по време на проверката тази заповед.