Решение № 96 от 14.07.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Ямбол , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Ив. Кирков като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно наказателно дело № 20212330200564 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на Кооперация „****“ **** против наказателно постановление № 28-0000915/26.04.2021г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на жалбоподателя на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.Твърди ,че в хода на административно –наказателното производство са допуснати процесуални нарушения ,довели до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя.Излага се ,че не са изложени мотиви относно това,защо АНО не е счел ,че не се касае за маловажен случай.Твърди се ,че наложеното наказание е явно несправедливо.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да бъде потвърдено и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с получен сигнал за неизплатени заплати на работници и служители в Кооперация „***“с.****на 18.03.2021г. свид.Х.- инспектор в Дирекция “ИТ”-Ямбол 1 извършила документална проверка по време на която се установило, че за месец декември 2020г и м.януари и февруари 2021г. не са изплатени трудови възнаграждения на служителите и работниците в кооперацията, в това число и на лицето К. Д.К., заемащ длъжността „****“.Във ведомостта за заплати за м.декември 2020г. срещу името на К. нямало положен подпис.

На жалбоподателя било дадено задължително предписание в срок до 12.04.21г да изпълни задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през м. декември 2020г.

На 24.03.2021г. на Председателя на Кооперация „****“ с**** била връчена покана да се яви на 25.03.2021г в Д“ИТ“ Ямбол за съставяне на АУАН.

На 26.03.2021г в отсъствие на представител на жалбоподателя срещу Кооперация„***“ с.

***бил съставен АУАН за нарушение на чл. 128 т.2 от КТ. Актът бил връчен на законния представител на жалбоподателя на 12.04.21г.

На 23.04.2021г в Д“ИТ“ Ямбол била представена водомостта за заплати за м.декември 2020г с положени подписи от страна на работниците и служителите, в това число и от страна на К.К.

На 26.04.2021г при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било издадено обжалваното Наказателно постановление ,с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от приобщените писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.

2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради следните съображения:

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществената санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и 2 сроковете по чл. 34 от ЗАНН .

От материална страна от събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 128 т.2 КТ вр. чл. 17 ал.1 от Вътрешните правила за формиране на работна заплата. Посочените разпоредби вменяват в задължение на работодателя да изплати дължимото трудово възнаграждение от 25-то ди 30-то число на месеца следващ месеца, за който се изплаща възнаграждението. В конкретния случай видно от събраните по делото доказателства към датата на проверката – 18.03.2021 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си за изплащане на трудово възнаграждение на работника К. К.за м. декември 2020г.

При така установените факти съдът счита ,че законосъобразно е ангажирана и административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, въз основа на привилегирования състав на чл. 415в от КТ, приложим към маловажните случаи, с оглед отсъствието на настъпил вредоносен резултат и отстраняване на нарушението преди издаване на наказателното постановление.

Не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като малозначително такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото същото не е с по ниска степен на обществена опасност и доколкото е налице забавяне от месец и половина в изплащането на трудовите възнаграждения на всички работници и служителите.

Съдът счита обаче ,че неправилно АНО е определил размера на наказанието в максималния предвиден в закона,без да се съобрази ,че са налице смекчаващи вината обстоятелства, а именно липсват данни за предходни нарушения на трудовото законодателство. Ето защо при наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелство съдът прецени, че справедливото наказание в случая е "имуществена санкция" в размер на 100 лв.

При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл..144 от АПК в полза на наказващият орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33лв (78, ал. 3 вр. с, ал. 1 от ГПК, съобразно изменението на санкцията, която сума жалбоподателя следва да бъде осъден да му заплати.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 28-0000915/26.04.2021г издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Ямбол,с което на Кооперация „***“ **** на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.415в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв , като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 100 лв.

ОСЪЖДА на Кооперация „ *** с.**** да заплати на Дирекция „инспекция по труда“ гр.Ямбол, сумата от 33,33лв, представляваща юрисконсултско възнаграждание.

Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4