Решение № 76 от 24.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 24. 01. 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД,

Наказателно отделение, Х въззивен състав, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА

ИВА

НЕШЕВА при участието на секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.ч.д. № 5727 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С определение от 23. 05. 2018 г. по н.ч.д. № 3404/18 г. Софийският районен съд, НО, 115 състав, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения Л.Д.Л. едно общо наказание по чл.

25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложени спрямо него такива с влезли в сила съдебни актове по н.о.х.д. № 1427/07 г. на СГС, н.о.х.д. № 4532/05 г. на СРС и н.о.х.д. № 9140/16 г. на СРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК от времето за изтърпяване на това наказание са приспаднати изрично посочени периоди, в които осъденият е бил задържан, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е търпял наказание „Лишаване от свобода“. Оставено е без уважение искането на Софийската районна прокуратура за групиране на други наказания спрямо Л..

Срещу това определение в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП. В него са изложени пространни съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представени са разбиранията на прокурора за правните последици на определението за постановяване на съдебна реабилитация в случаите, когато се установи след влизането му в сила, че в срока по чл. 87, ал. 1 от НК всъщност е било извършено престъпление, като поради това се счита, че СРС е следвало да извърши групиране на всички осъждания на Л.. Към първоинстанционния съд е отправен и упрек за неправилно зачитане на периодите по чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК. От въззивния съд се иска да отмени атакуваното определение, да извърши групиране, съобразено с предложението на СРП, както да и да приложи чл. 24 от НК.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав е приел, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо да се събират допълнителни доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание представителят на СГП поддържа така подадения протест и моли да бъде определено общо най-тежко наказание на Л., съобразено с аргументите на прокуратурата.

Защитникът на подсъдимия намира протестираното определение за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.

Осъденият Л. поддържа исканото от прокуратурата относно приложението на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК спрямо предходните му осъждания.

Въззивният съдебен състав, като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и съдържанието на контролирания съдебен акт, намери за установено следното:

За да постанови посоченото определение от 23. 05. 2018 г., предмет на настоящата проверка, Софийският районен съд е бил сезиран с предложение от СРП по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за групиране наказанията на Л.Л.. От събраните като доказателства по делото справка за съдимост, копия от бюлетини за съдимост и съдебни актове, постановени спрямо Л. във връзка с наложените му наказания, съдията докладчик правилно е преценил, че следва да разгледа предложението в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Това е така, доколкото последното осъждане на Л. – по н.о.х.д. № 9140/16 г. на СРС, в сила от 13. 07. 2017 г., е за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, което се разглежда в такъв състав съобразно правилото на чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК.

Докато съдебното заседание е проведено с участието на двама съдебни заседатели, председателствани от съдията докладчик, то крайният съдебен акт, който е инкорпориран в съдебния протокол от 23. 05. 2018 г., е подписан само от председателя на съдебния състав. Това означава, че същият е постановен в незаконен състав и не отразява волята на съдебните заседатели, доказателство за което биха били положени от тях подписи като завършващ елемент на сложния фактически състав, който представлява постановяването на съдебен акт. Последното е съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК и е основание за отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, както предвижда императивно чл. 335, ал. 2 от НПК.

При новото разглеждане на делото, следващият състав на СРС следва да извърши внимателна преценка на наличието на обстоятелства за приложение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК в конкретния случай, като обсъди задълбочено възможността влязъл в сила съдебен акт, какъвто е определението по чл. 87 от НК, да загуби правните си последици екс леге без нарочно възобновяване на производството, довело до постановяването му, и отмяна на акта в резултат на същото.

По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, Софийският градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 115 състав, постановено на 23. 05. 2018 г. по н.ч.д. № 3404/18 г., с което е извършено групиране на наказания, наложени с влезли в сила съдебни актове спрямо осъдения Л.Д.Л..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.