Решение № 253 от 29.09.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Смолян, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500350 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №249/17.06.2025г по гр.д. №190 /2025г Смолянският районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., ул.”П.” № * да заплати на Н. Р. Ч. сумата от 2 989.07 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 29.01.2022г.-29.01.2025г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 518,81 лв. , представляваща мораторна лихва за забава , считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е положен труда до датата на предявяване на иска -29.01.2025г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-29.01.2025г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е осъдил

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НАНАСЕЛЕНИЕТО”- МВР –С. да заплати в полза на Н. Р. Ч. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение,а по сметка на районен съд –Смолян , ДТ върху уважените искове в размер на 169,56 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 150,00лв.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№5843 /04.07.2025г с пощенско клеймо от 03.07.2025г / от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР-С. , представлявана от главен комисар А. Д. – директор ,чрез гл. юриск. С. С., против Решение № 249 от 17.06.2025 г. по 1 гр.д. №190/2025г по описа на районен съд –Смолян ,което намира за неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необосновано и моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Не споделя мотивите, с които първоинстанционния съд се е произнесъл в смисъл, че разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСЕК на ВКС се явяват несъвместими с правото на ЕС, тъй като поставят в различно и по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., допустима от закона цел.Счита ,че неоснователно не се възприема от съдебния състав на районния съд и съответно счита същата за неприложима.Според съдебния състав:

„Разпоредбите на посочената по горе наредба, за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, действала за процесния период, не следва да се прилагат.“.В обжалвания съдебен акт се припомня още за разрешението по Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, относно приложимостта на Кодекса на труда и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и подробно се обсъждат мотивите на решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело № С262/2020 по преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит, относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, както и на чл. 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС и определение от 29.07.2024 г. на СЕС по дело С- 435/2023, по преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян. Съдът коментира и т.н. „компенсаторни механизми или други мерки- за защита“ в смисъла посочен в разрешенията по преюдициалните запитвания, като стига до извод, че предвидените в националното законодателство такива механизми за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полагащи нощен труд не са достатъчни да овъзмездят адекватно тежестта положения нощен труд от тези служители.Счита ,че разрешаването на правният спор почива именно върху отговора на въпроса приложима ли е общата нормативна уредба в частност Кодекса на труда и чл.

9, ал. 2 НСОРЗ за приезчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба предвидена от законодателя и инкорпорирана в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство.Правните изводи изложени в съдебното решение счита ,че очевидно не съответстват на действащото законодателство.Това разрешение 2 счита ,че на практика създава прецедент по отношение на разрешаването на един конкретен правен спор, създавайки неяснота за това как така, относно едни служители на МВР, по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд се прилага едновременно специалния закон и общия правен ред по КТ, а спрямо други такива, последния не се прилага. Намира ,че законовата норма в специалния закон е ясна и непротиворечива, като на служителя е заплатено съответстващото му се по закон определено възнаграждение за положен нощен труд, съобразно работното му време с отчитане на законовата делегация, като работодателят е спазил и изплатил дължимото в нормативно предвиденият размер. Обратното интерпретиране на закона по смисъл и цел счита ,че е белег за неприлагането му. В настоящия случай районния съд определя за неприложими действащи правни норми, игнорира волята законодателя и по този начин създава предпоставки да създаде този прецедент и неравнопоставеност по отношение на служителите, полагащи нощен труд в МВР.Счита ,че практиката на окръжен съд –Смолян не кореспондира със същата такава в останалите окръжни съдилища в страната и тази на ВКС.

Припомня две съдебни решения - Решение № 130 от 23.03.2023 г. по в.гр.дело № 71/2023 по описа на Окръжен съд - Смолян за 2023 г., както и Решение № 131 от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 67/2023 по описа на Окръжен съд - Смолян за 2023 г., постановени след Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, които на практика се съобразяват с разрешението на поставения за тълкуване пред най-висшия в страната съд въпрос. Сочи съдебна практика

Твърди ,че в своето съдебно решение първоинстанционният съдебен състав не е посочил защо според него не следва да бъде приложен чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Намира ,че не е ясно и дали счита същия за неприложим. От друга страна счита ,че мотивира неправилна приложимост с неотносима към процесното правоотношение по ЗМВР норма на чл. 50а, ал.2 от Закона за държавният служител, като сторената аналогия на правни норми е ирелевантна, с оглед на чл. 46, ал.2 от ЗНА. Счита ,че от мотивите е видно, че в производството се търси друг начин за овъзмездяване на въззиваемата страна за тежестта на нощният труд, като съдебният състав счита за единствен такъв само методиката на чл. 9, ал.2 НСОРЗ. Намира ,че използваната аналогия от съдебният състав е неправилна, тъй като са налице действащи приложими законови норми по специалният ЗМВР, а със изложените доводи в съдебното решение не се идентифицира основен правен принцип, обуславящ запълване на празнота в правото, като на неоносими правни норми се придава регулираща функция, каквото същите не притежават.Счита ,че е налице липса на аргументация, тъй като съдебният състав прилага аналогия при тълкуване на правни норми, чието изясняване на съдържание вече е сторено с тълкувателно решение на ВКС.Твърди ,че не е налице юридическа непълнота, още повече счита неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС, както е сторил съдебният състав,като приема, че прилагането на чл. 9, ал.2 НСОРЗ е в изпълнение на предвиденото в чл. 12, буква „а“ Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и 3 работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, което от друга страна е прерогатив на законодателни решения, каквито са налице, а в конкретният случай в настоящото съдебно производство и като мерки и като защита съществуват, съобразно нормите на ЗМВР и в унисон с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време.Счита ,че директивата обвързва всяка държава членка ,до която е адресирана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но на националните власти им е оставена свобода на избор на формите и средствата за неговото постигане. Същата регламентира целта, а националният законодател урежда тези средства за постигането й, което нееднократно е сочено в постановените решения по отправени преюдициални запитвания. С отчитане на принципа, че директивата няма общо обвързващо действие за разлика от други актове на Съюза, т.е държавата разполага с правото да решава самостоятелно какви необходими мерки да предприеме за ефективно въвеждане на акта, което видно, както от националната съдебна практика, така и от дадените" разрешения на СЕС по отправените преюдициални запитвания счита ,че е сторено. В този смисъл намира ,че директивата е субсидиарният правен инструмент, а не нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като транспонирането й в националното законодателство не е предмет на решаване на спора в постановените решения на СЕС.

Счита за неправилен и необоснован извода на съдебният състав, че същевременно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частният сектор, на които не им се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и ограничения по ЗМВР. Счита ,че превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент в частният сектор по КТ, е за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощният труд. Счита ,че същото е така и поради продължителността на работното време през нощта и деня. Твърди ,че самата директива на която се позовава съдебният състав не разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с организацията на работното време, междудневни и междуседмични почивки, почивките в работно време, максимална продължителност на седмичното работно време и някои аспекти на нощният труд работата на смени и режима на работа, като относно продължителността на нощният труд, съобразно разпоредбите не надвишава средно 8 часа за всеки 24 часов период. Твърди ,че що се отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание по този въпрос. Счита ,че тя установява само минимални изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа. Счита ,че съдебния състав обосновава своят съдебен акт основно на правото на ЕС, тъй като счита, че всички останали разрешения в националното законодателство визирайки специалните такива в ЗМВР и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по 4 тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, поставят конкретните служители в различно и по-неблагоприятно, положение от други държавни служители със същия този статут и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, но при неправилно интерпретиране нормите на Съюза и с пренебрегване на задължителна национална практика.Намира ,че в обжалваното решение не е разгледана правилно приложимостта на разпоредбата по чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна. Същата определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя часове и че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен, като според чл. 187, ал.4 от ЗМВР нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта.

Разпечатката съдържа 19 от 185 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/612cc829-7358-4fa0-a79c-dc156150a833