Определение № 2293 от 11.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2293 гр. София, 11.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000500874 по описа за 2025 година

, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.248, ал.1 ГПК и се развива по молба на адв.Г. П.-С. от САК, в качеството й на пълномощник на Т. А. Д. - въззиваем по делото, с която е поискано изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Поддържа се в молбата да е налице несъответствие на присъдения в производството пред въззивната инстанция размер на разноските за адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА с минимално установения по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 01./09.07.2004г., съответстващ на фактическата и правна сложност на спора, както и на предоставените от страна на пълномощника на въззиваемия правна защита и съдействие пред въззивната инстанция. Още повече, че въззивникът не бил формулирал възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на въззиваемия.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези твърдения се иска изменение на постановеното решение в частта му относно разноските и присъждане допълнително в полза на осъществяващия безплатна правна защита и съдействие адвокат на въззиваемия на сумата от още 2179,29 лева за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, над присъдената му сума от 1849 лв. до реално следващата му се такава, посочена в списъка му на разноските в размер на 4028,29 лева. При условията на евентуалност е поискано да се присъди допълнително сумата от още 1173,75 лева, над присъдената му с въззивното решение сума от 1849 лв. до реално следващата му се такава в размер на 3/4 от присъдената му от първата инстанция от 2772,75 лева - за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за явяване в едно съдебно заседание - в размер на 250 лева, или общо - до размер на 3022,75 1 лева.

В отговора молбата насрещната страна е оспорила изцяло основателността й.

Софийски апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя в настоящото производство и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата, инициирала настоящето производство, е процесуално допустима, като подадена от надлежно процесуално легитимирана страна - изрично и нарочно упълномощения процесуалния представител на въззиваемия по делото - адв.П.-С., в рамките на законоустановения преклузивен срок за обжалване на постановеното по делото въззивно съдебно решение, при наличен списък по чл.80 ГПК за претендираните разноски пред въззивния съд.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

На първо място неоснователно е твърдението в молбата, че насрещната страна не е въвела възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК - такова е формулирано изрично и писмено в становището на „Дженерали застраховане“АД, депозирано по ел.път с рег. № 15862 и докладвано в с.з. на 12.06.2025 г.

На отделно основание - съобразно правилото на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение на адвокат С. се дължи на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и се определя служебно от съда.

Според решаващият състав при извършване на това свое задължение по арг. от задължителния характер на споменатото Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г. на СЕС съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г. така, както се поддържа с молбата, инициирала настоящето производство.

Определянето на дължимия се размер се съобразява с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело.

В случая в производството пред въззивната инстанция освен изготвянето на отговор по въззивната жалба преупълномощен адвокат от адв.С. се е явил в проведеното единствено о.с.з. по делото, в което, както и изобщо в хода на въззивното производство, нови доказателства не са събирани.

Възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемият за положения труд и съдействие във въззивното производство е съобразено с всяко едно от гореизложените обстоятелства, а освен това и с фактическата и правна сложност на спора, с неговата продължителност пред въззивния съд, с обстоятелството, че не са поддържани никакви нови доводи, не са събирани нови доказателства, че се касае за защита по един главен иск за обезщетение от трудова злополука /противно на твърденията на молителя/, вкл. и с резултата от въззивното обжалване.

Ето защо и възнаграждението е определено при отчитане минималните размери на адвокатските възнаграждения, определен с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г., в рамките на които е определено възнаграждението на адвоката пред първата инстанция и респ. - 2 намалено с ½, с оглед изложените по-горе доводи относно кратката продължителност на въззивното производство и приключването му без да са събрани нови доказателства и/или навеждани и разглеждани нови доводи и възражения.

На отделно основание и както вече се посочи, определените в цитираната Наредба размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, като решаващият състав съобразява служебно известното му Решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на СЕС, задължително за всички съдилища в Република България по арг. от чл.633 ГПК, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е даден отговор наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд да е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба.

Изложеното предпоставя неоснователност на молбата, инициираща настоящето производство.

Така мотивиран и на осн.чл.248 ГПК, Софийският апелативен съд, ТО, 16-и състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Г. П.-С. от САК, в качеството й на пълномощник на Т. А. Д. - въззиваем в производството за изменение на постановеното по делото Решение № 940/03.07.2025 г. в частта му относно разноските.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3