Решение № 1344 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100512331 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 12592/17.07.2023 г., постановено по гр.д. № 72402/2021 г. по описа на СРС, 68 състав, са уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответника Н. Н. П., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. № *******, суми, както следва:

5837,29 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

1340,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г. върху главницата за ТЕ;

12,85 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) 1 за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

2,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.07.2021 г. върху главницата за ДР.

За процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 47696/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 989,01 лв. – разноски в исковото производство, и 193,87 лв. – разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „МХ Елвеко“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Н. П..

Във въззивната жалба се поддържа, че неправилно не е уважено възражението за изтекла погасителна давност. Оспорени са общите условия на ищцовото дружество, както и други писмени доказателства по делото.

Въззивникът счита, че решението следва да бъде обезсилено поради съществени нарушения на процесуалните правила, евентуално да бъде отменено като неправилно, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Третото лице помагач „МХ Елвеко“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 17.12.2021 г., 2 депозирана от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника Н. Н. П. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, аб. № *******, суми, както следва:

5837,29 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

1340,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г. върху главницата за ТЕ;

12,85 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение (ДР) за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането;

2,87 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.01.2019 г. до 30.07.2021 г. върху главницата за ДР, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.09.2021 г. по ч.гр.д. № 47696/2021 г. по описа на СРС, 68 състав.

По делото са приети писмени доказателства и са изслушани заключения на две експертизи.

Видно е от Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 16, том XV, дело № 2816/1968 г. на I нотариус при Софийски народен съд, че на 20.05.1969 г. В.Ц. С. е призната за собственик на имот с адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“ бул. „*******, бл. *******.

От Удостоверение от ГИС от 10.04.2019 г. се установява, че имот с адрес гр. София, бул. „******* е със стар адрес гр. София, ж.к. „Гео Милев“ бул.

„*******, бл. 2.

3

По делото е представено и Удостоверение за наследници, от което е видно, че Н. П. е единствен наследник на В.Ц. С..

Представена е Молба – декларация с вх. № 362/10.01.1997 г., подадена от Н. Н. П. до „Топлофикация София“ ЕАД /тогава „Топлофикация София“ АД/, отнасяща се до процесния имот с адрес гр. София, бул. „*******, за откриване на партида за домакинство, състоящо се от 1 член.

От Договор от 09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ между „Топлофикация София“ ЕАД /Възложител/ и „МХ Елвеко“ ЕООД /Изпълнител/ се установява, че възложителят е възложил на изпълнителя извършването на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сгради етажна собственост.

По делото са събрани още Протокол от 02.06.2002 г. от Общо събрание на етажните собственици на бул. „*******, от който е видно, че етажните собственици са решили да сключат с „МХ Елвеко“ ЕООД договор за извършване на дяловото разпределение /топлинно счетоводство/, както и Приложение към Протокол от 02.06.2002 г., от който се установява, че на общото събрание на 02.06.2002 г. са участвали етажните собственици, сред които Н. Н. П. за аб. № ******* /процесния имот/, като участието е удостоверено с подпис на всеки етажен собственик, включително този на Н.

П..

От Договор от 02.08.2002 г. между „МХ Елвеко“ ЕООД /изпълнител/ и Етажна собственост с адрес гр. София, бул. „******* /възложител/ се установява, че етажната собственост е възложила на изпълнителя извършването на дяловото разпределение в сградата.

По делото са представени и Съобщение към Фактура № 0096709141 с дата на издаване 31.07.2018 г. за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., от което е видно, че дължимата сума за плащане за периода е 2730,18 лв., както и Фактура № 0106518598 с дата на издаване 31.07.2019 г. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сумата от 3107,11 лв. и Извлечение от сметки, сочещо задължение за процесния период за топлинна енергия и дялово разпределение в размер на 5850,14 лв. и за лихви в размер на 1343,38 лв.

4

Представени са и Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г. и публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Сред писмените доказателства са и Индивидуална справка за използване на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за сума за доплащане в размер на 355,70 лв. и Индивидуална справка за използване на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. за сума за доплащане в размер на 1012,82 лв., както и 2 броя Справки за показанията на измервателни уреди за периодите от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена и съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице, след като се е запознало с документите по делото и е направило справки при ищеца и третото лице помагач, извършило услугата дялово разпределение, е посочило, че топлопреносното предприятие ежемесечно е отчислявало за своя сметка технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция. Общият топломер е преминал метрологични проверки за определяне на техническа изправност и експлоатационна годност. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил „МХ Елвеко“ ЕООД, което дружество издавало изравнителни сметки. Стойността на потребената топлинна енергия в имота през процесния период, като се вземат предвид сумите по изравнителните сметки, възлиза на 6839,90 лв.

Изготвена е и съдебносчетоводна експертиза, според която общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., след като са съобразени заплатените от въззивника суми, възлиза на 5850,14 лв., от които 5837,29 лв. за главница за топлинна енергия, включваща и сумите за доплащане по изравнителните сметки, и 12,85 лв. главница за дялово разпределение, а начислената мораторна лихва върху главниците за периода от 15.09.2018 г. до 30.07.2021 г. е в размер на 1343,38 лв., от които 1340,51 лв. за мораторна лихва върху главницата за ТЕ и 2,87 лв. за мораторна лихва върху главницата за ДР.

Във въззивното производство е допуснато повторно изслушване на вещото лице по съдебнотехническата експертиза. Същото е заявило в съдебното заседание, че сградната инсталация за всяка сграда се изчислява по формула в методиката към Наредбата за топлоснабдяване. При проверката 5 вещото лице е преизчислило по формулата и е получило същото, което е получил и топлинният счетоводител. Изрично заявява, че за гр. София изчислителната температура е отрицателна и е минус 16 градуса, като в редки случаи с оглед вида на сградата тази температура е минус 10 градуса. Посочва също, че при вземане предвид на температура от минус 10 градуса разликата в изчисленията би била минимална, тъй като другите компоненти на формулата имат по-голяма тежест за крайния резултат.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в неговата цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо.

Във въззивната жалба е релевирано оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които са довели до лишаване на въззивника ответник от правото да оспори истинността на двете допуснати по делото съдебни експертизи.

Въззивникът моли на първо място въззивния съд да обезсили решението на районния съд поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да го върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 270, ал. 3 ГПК въззивният съд има правомощие да обезсили първоинстанционното решение, 6 когато същото е недопустимо. В разпоредбата е посочено и как действа въззивният съд в различни хипотези на обезсилване – или прекратява делото, или препраща делото на компетентен съд, или връща делото на първоинстанционния за произнасяне по предявения иск.