Решение № 7287 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7287 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любка Голакова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Любка Голакова Гражданско дело № 20231100101856 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК – главни искове, първи евентуални искове с правно основание – чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и втори евентуални искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът - Публичен изпълнител в отдел „Събиране“ при ТД на НАП София твърди, че общите публични задължения на първия ответник към 10.02.2023г. са в размер на 598 700, 90 лв., като голяма част от тях са формирани преди сключване на описаните по-долу сделки. Посочва, че на 19.02.2018г. първият ответник учредява в полза на втория ответник правота на ползване и прехвърля на третия ответник правото на собственост върху следния свой собствен недвижим имот: офис №3, находящ се в гр. София, Столична община, район Триадица, ж. к. ********, на първи надпартерен етаж, със застроена площ от 128, 45 кв. м., на кота + 3, 45 м., състоящ се от: входно антре, две работни помещения, конферентна зала, кухненски бокс, санитарни помещения и два балкона при съседи: от североизток – улица, от югоизток – стълбище на вход А, асансьор и коридор, от югозапад – коридор, офис №2 и асансьор и стълбище на вх. Б и от северозапад – улица, заедно с 24, 89 % идеални части, представляващи 37, 96 кв. м. от общите части на надпартерните офиси – група четвърта на жилищната сграда „А.“ или общо 166, 41 кв. м. и съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ II – 903, 1154, от квартал 151Д по плана на гр. София, местността ж. к.

Мотописта – II част, целият с площ по доказателствен нотариален акт и по актуална скица от 1 980 кв. м., при граници: от две страни улица, УПИ III – 1

895 и УПИ I – 23, 23а, който недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед №РД – 18 – 108/13.12.2016г. на изп. директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, район Триадица, етаж 2, обект 3, самостоятелния обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за офис, брой нива на обекта – едно, с посочена в документа площ от 128, 45 кв. м. при съседи самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж – ***, под обекта – ***,

***,

***,

***, ***, над обекта – ***,

*** срещу насрещна престация на насрещни изискуеми вземания в размер на 148 000 лв., оформено в споразумение, сключено в нотариален акт №163, том 1, рег. №1792, д. №140/19.02.2018г. по описа на нотариус с рег. №040 на НК. Ищецът твърди, че преди тази сделка първият ответник има незаплатени данъчни задължения по подадени от това дружество декларации образец 6 по ДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ за периода 01.01.2013г. – 31.01.2018г., както и съгласно справки – декларации по ЗДДС за същия период. Посочва, че всички документи до НАП са подавани от едноличния собственик и управител на първия ответник и следователно той е запознат със съществуването на публични задължения на дружеството, които са отразени и в счетоводния баланс на търговеца за 2017г., който е подписан отново от това лице. За събиране на задълженията на първия ответник е образувано изп д. № 14130001456/2013г. по описа на ТД на НАП.

Наложените по него обезпечителни мерки не покриват задълженията, а първият ответник не разполага с друго имущество. Ищецът твърди, че сделката е извършена между свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК, тъй като собственика и управителя на първия ответник- Д.Б. е съпруг на втория ответник и баща на купувача. Посочва, че и към настоящия момент задълженията, които са декларирани преди сделката не са погасени. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде обявено за относително недействителни по отношение на ищеца описаната по- горе разпоредителна сделка, тъй като същата е увреждаща доколкото не се получава уговорената цена чрез реално плащане:

- главни искове правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК – като двете сделки са сключени с лица, които са свързани с длъжника, - първи евентуални искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК – двете сделки са сключени с намерение да се увреди публичния взискател и - втори евентуални искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД – представляваща действие, с което се уврежда кредитора – публичен взискател, като първият ответник – длъжник е знаел към момента на сключването за увреждането, а знанието на насрещните страни се предполага предвид съществуваща между собственика и управител на търговеца и тях родствена връзка. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на тази страна е направил възражение за 2 прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от втория и третия ответник. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.

Ответникът – „Строй А 2000“ ЕООД – в несъстоятелност в депозирания от него писмен отговор твърди, че към датата на сделката с постановления за налагане на обезпечителни мерки №77 – 00 – 690/13.02.2015г. и №1456/2013/000016 от същата дата на публичен изпълнител са наложени възбрани върху два имота на дружеството, сбора от данъчните оценки на които е сумата 240 104, 40 лв. Поддържа, че с тази сума напълно се удовлетворяват публичните задължения на тази страна към момента на сделката. На следващо място твърди, че публичните задължения по смисъла на чл. 216 от ДОПК следва да бъдат установени с административен акт или с ревизионен акт. В разглеждания случай ревизионен акт срещу първия ответник е издаден през 2019г. и същият е отменен в частта, в която са определени задължения за довнасяне в размер на 259 095, 30 лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърлят предявените искове. В първото открито съдебно заседание по делото синдика на дружеството посочва, че публичните вземания, които са описани в исковата молба, са приети в производството по несъстоятелност, но към настоящия момент не са удовлетворени.

Ответниците – В. Д. Б. и А. Д. Б. в депозирания от тях писмен отговор заявяват, относно първите два иска идентични аргументи с тези на първия ответник. Относно третия иск заявяват, че не оспорват, че страните по атакуваната сделка са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДОПК, но поддържат, че обективно е нямало как вторият ответник да е знаел за задълженията на дружеството, тъй като от 2015г. и до настоящия момент съпрузите са във фактическа раздяла. Вторият ответник твърди, че от 2015г. тя живее в Австрия, гр. Виена. С оглед на това втория и третият ответник твърдят, че не са имали представа от дейността на дружеството длъжник и че същото има задължения към държавата. Вторият ответник посочва, че участието му в сделката е единствено продиктувано от нормалната родителска грижа да осигури жилище за малолетната си дъщеря. Посочват, че към датата на сделката третата ответница е била едва 13 годишна, поради което не може да се изследва по отношение на нея дали е налице знание. Относно незаплатените публични задължения се поддържа, че към датата на сделката е изтекла предвидената в чл. 171, ал. 1 от ДОПК давност относно тях. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират направените по делото разноски, за което представят списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно заседание по делото – л. 212. В определения от съда срок тези страни чрез техния процесуален представител са депозирали писмена защита.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намери за установено от фактическа страна:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

3

- сключване на описаните в исковата молба от ищеца сделки на 19.02.2018г. между тримата ответници,

- собственик и управител на първия ответник е съпруг на втория ответник и баща на третия ответник,

- преди сключване на сделките са наложени възбрани върху два имота на първия ответник в производство по образувано срещу него от публичен изпълнител дело №1456/2013г. по описа на ТД на НАП – София, - след сключване на сделките е издаден ревизионен акт на първия ответник, в който са определени публични задължения, дължими от него и - съществуване на незаплатени публични задължения от първия ответник към датата на сключване на сделките.

По делото е представена справка от ищеца за задълженията на първия ответник към дата 19.02.2018г., в която първо е представено обобщена информация по подсметки в СУП: вида на задълженията /ДОО, ДДС, данък върху трудови и приравнени на тях правоотношения, здравно осигуряване, универсален пенсионен фонд, данък върху представителни разходи, корпоративен данък от нефинансови предприятия/ и съответния му размер, а след това на девет листа детайлна информация за всички подсметки в СУП – начин на установяване на това задължение, вид – главница или лихва и съответно период, за който е формирано. От втората група информация – детайлна се установява, че в обобщената информация подсметки задължения в съответния вид се включва – главница и лихви, като главниците са за период от 2002г., 2009г., 2010г., 2011г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., като задълженията са определени въз основа на справка –декларация подадена от първия ответник и ревизионен акт.

На л. 10 – 11 от делото е представен нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот и продажба на недвижим имот – акт №163, том I, рег. №1792, дело №140 от 2018г. от 19.02.2018г. по описа на нотариус с рег. №040 на НК, вписан в Службата по вписванията с вх. рег. №9066 от 19.02.2018г., акт №190, том XIX, дело №6092/2018г., с който са оформени две сделки:

-първата – между първия ответник и втория ответник, с която се учредява право на ползване върху описания в исковата молба имот пожизнено и -втората – между първия ответник, в качеството му на продавач и третия ответник, в качеството му на купувач, относно описания имот в исковата молба срещу общата сума в размер на 148 000 лв., която сума е изплатена на продавача чрез прихващане на насрещни изискуеми вземания и оформено между страните със споразумение от 19.02.2018г.

По искане на ищеца на 23.02.2015г. е наложена обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот с идентификатор *** във връзка с установено и изискуемо публично вземане към 13.02.2015г., установено с ревизионен акт: №Р – 14 – 1310509 – 091 – 01/13.01.2015г. общо в размер на 429 595, 71 лв., от които: 286 614, 55 лв. – главница и 142 981, 16 лв. - лихви. В постановлението е посочено, е данъчната оценка на имота е 134 791 лв. /л. 131/.

На 17.02.2015г. по изп. д. №1455/2013г., образувано относно публични 4 задължения на първия ответник в размер на 82 716, 01 лв., от които главница – 72 686, 21 лв., лихва – 9 829, 80 лв. и неолихвяема част – 200 лв., които са формирани за периода 2012г. – 2014г., като са конкретно посочени същите по вид на данъчното задължение, период на възникване и номера на декларацията, в която са посочени пред НАП, е наложена обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот с идентификатор ***, за който е посочено, че данъчната му оценка е в размер на 105 313, 40 лв. /л.

1132 – 134/.

На л. 170 – 176 са представени протоколи за провеждане на таен търг относно описаните по-горе два имота, на които е наложена обезпечителна мярка – възбрана на 16.07.2018г., 21.05.2018г., 02.07.2018г., като във всеки един от тях е посочено, че няма постъпили предложения.

По искане на ответниците пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Х.Г.К. и Д.С. С. – баща на втория ответник. Първият свидетел посочва, че Д.Б. и съпругата му – втория ответник са се разделили 2015г., а официално са се развели 2023г. или началото на 2024г., като са имали общи фирми – „Аспекти“. Първият свидетел посочва, че вторият ответик е раотила като счетоодител във фирмата на Д.Б.. Вторият свидетел посочва, че вторият ответник не живее със съпруга си от 2015г., а са официално разведени от 2023г. Посочва, че до 2015г. съпрузите са имали и бизнес отношения, като съпругата е помагала в счетоводството на фирмите. Когато са се разделили през 2015г. съпругата е подписала нотариално заверена декларация за отказ от право на ползване на семейната им къща в кв. Бояна в гр. София.