Решение № 1016 от 30.10.2023, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 961/2023
- Вид
- Решение № 1016
- Подписан
- 30.10.2023
- Състав
- МАРИНА ХРИСТОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.81, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 и 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.35 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№
1016
Бургас,
30.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - Съдийски състави, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия:
МАРИНА НИКОЛОВА
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040700961 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на „Старт
3-2017“
ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д. А. Д., против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 53-ФК/16.03.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска нейната отмяна. Релевира възражения, че не са изложени конкретни мотиви, касаещи срока на процесната ПАМ, че същата засяга съществено правната му сфера и е явно несъразмерна с преследваната от закона цел.
Претендира присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени становища преди съдебните заседаниа процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че процесната ПАМ е издадена в съответствие с приложимия материален закон, тъй като е безспорно доказано, а и от жалбоподателя не се оспорва факта, че не е била издадена фискална бележка за извършената контролна покупка в стопанисвания от него търговски обект. Сочи, че в заповедта се съдържат мотиви за определяне срока на мярката, че същият кореспондира на установените обстоятелства, при които е извършено нарушението, а именно, че то е повторно за търговеца и че в хода на оперативната проверка е установено и друго административно нарушение, свързано с неизправност на ФУ при отпечатване на КЛЕН. Освен това счита, че срокът на ПАМ е определен съобразно принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, а мярката е съответна на преследваната от закона цел - има превантивен характер, а именно да осуети възможността нарушителят да извърши други подобни противоправни деяния, да осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От съставения по повод на проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА № 0062073/14.03.2023 год. се установява, че на 14.03.2023 г., в 11:40 часа е била извършена проверка на търговски обект – щанд парфюми, находящ се в гр.Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД. В протокола е посочено, че в хода на проверката е била извършена контролна покупка на един брой дамски парфюм, серия GOLD 50 мл., на стойност 22 лева от инспектор по приходите, като при плащането, извършено в брой в обекта в 11.34 часа не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Посочено е също така, че поради техническа неизправност не бил изведен и КЛЕН за 14.03.2023г.
Във връзка с така установената фактическа обстановка в протокола за извършване на проверка, на 16.03.2023 год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приел, че с посоченото деяние е осъществен състава на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр.чл.3, ал.1 от същата наредба. С оглед на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 53-ФК/16.03.2023 год., с която на „Старт 3-2017“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) запечатване на търговски обект - щанд парфюми, находящ се в гр.Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, и е забранен достъпът до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От административната преписка се установява, че за установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба H-18/13.12.2006 на МФ, във вр.чл.118, от ЗДДС, е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F703556/24.04.2023г., въз основа на който е било издадено и Наказателно постановление № 712643 - F703556/ 12.07.2023г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като заповедта е връчена на 18.05.2023 год., а жалбата е подадена на 30.05.2023 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспорената заповед № 53-ФК/16.03.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - щанд парфюми, находящ се в гр.Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК:
********* и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви: 1.При направена контролна покупка на един брой дамски парфюм, серия GOLD 50 мл., на стойност 22 лева от инспектор по приходите, като при плащането не е бил издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
2.Констатирано е, че фискалното устройство не осигурява възможност в търговския обект да се отпечата пълната информация от КЛЕН/контролна лента на електронен носител/ по начина и в последователността на генериране на записите в КЛЕН. 3.
Дружеството има непогасени изискуеми задължения в размер на 14 609 лева и публични задължения по ИД № *********/2018 в размер на 128 195 лв.
При тези данни органът по приходите е формирал извод, че създадената организация на работа в обекта няма за цел спазване на данъчното законодателство. Приел е, че неспазването на задължението за издаване на касова бележка води до отрицателни последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и търговски обороти, т.е за отклонение от данъчно облагане. Посочил е, че подобно поведение на търговците накърнява обществения интерес и като цяло фискалната политика на държавата и еднаквите условия, създадени от законодателството за всички стопански субекти. В мотивите на заповедта е посочено, че целта на мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и че ако не бъде приложена съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата, като за извършване на тази промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
На първо място, по въпроса за валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка. Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Данните по делото сочат по несъмнен и категоричен начин, че в търговския обект на жалбоподателя не е била издадена касова бележка за извършеното плащане в брой за осъществената контролна покупка в хода на проверката, като този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Ето защо, съдът намира за доказано наличието на материално-правните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Излагането на мотиви в заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно такова несъответствие с целта на закона.
В случая, определеният срок за налагане на ПАМ е 10 дни – в нормативно регламентираните от закона рамки, но изложените от органа мотиви във връзка с неговото определяне са общи и бланкетни, еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1, б. "а" от ЗДДС, без същите да са обвързани с конкретните факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви.
Необоснован и противоречащ на доказателствата по делото е изводът на административния орган, че при определяне срока на ПАМ са взети предвид тежестта на конкретно извършеното нарушение и последиците от същото и че определеният срок е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, при положение, че няма констатации и липсват данни за предходни нарушения. В случая дори не е дефинирана тежестта на конкретното нарушение. Не е посочена и очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та констатациите за това да са критерий при определяне продължителността на ПАМ.
Твърдението, че нарушението се явява повторно за жалбоподателя по смисъла на §1, т.35 от ДР на ЗДДС е направено за първи път от процесуалния представител на ответника в депозираното по делото писмено становище, но същото не се подкрепя от доказателствата по делото.
Неиздаването на фискален бон за продажба на стойност 22 лева е посочено като основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ, но само по себе си по никакъв начин не мотивира размера на срока, за който е наложена мярката. Останалите факти, като наличие на непогасени изискуеми задължения в размер на 1 4609 лева и публични задължения по изпълнително дело сами по себе си не обосновават извод за наличие на заплаха, че лицето ще извърши друго нарушение, като процесното и не могат да обосноват необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 10 дни. Посочените фактически основания не са относими към определянето на срока на мярката, а направените изводи за създадена организация на работа, която позволява да не се отчитат оборота, както и другите съждения в мотивите, представляват общо формулирани формални изявления, които не почиват на конкретни факти и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ.