Решение № 661 от 18.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Велико Търново, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20264110100035 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на З. Б. Г. срещу „Вива Кредит“

ООД, с която се иска да бъде прогласена недействителността/нищожността на договор за паричен заем *** № *** от *** г., а евентуално – нищожността на клаузите, регламентиращи заплащането на възнаградителна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане.

Ищцата твърди, че на *** г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е поел задължение да й предостави сумата от 1 600.00 лева, която тя е следвало да върне на 15 вноски при ГПР от 49.49 % и при годишен лихвен процент от 40.32 %. Сочи, че съгласно чл. 4, ал.

1 от договора е била задължена да предостави обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, както и че при неизпълнение на това задължение е следвало да заплати неустойка от 734.55 лева. Заявява, че договорът е недействителен, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че при предоставена сума от 1 600.00 лева е следвало да върне 3 899.55 лева, което означава над 100 % възнаграждение за ответника.

Ответникът оспорва предявения иск. Счита, че исковете са недопустими, доколкото за ищцата не е налице правен интерес от същите, имайки се предвид, че по процесния договор не са начислявани такси за допълнителни услуги, а само главница и договорна лихва. Отделно от това сочи, че задълженията на ищцата по договора за погасени, поради което същата би имала правен интерес от осъдителен иск за връщане на даденото по договора, 1 но не и от установителен иск за недействителност на същия. По същество оспорва твърдението за недействителност на договора, като излага подробни аргументи в тази насока, включително за това, че по договора не са начислявани такси за допълнителни услуги, включително неустойка и такса за експресно разглеждане.

В проведените открити заседания страните не изпращат представители, като с писмени молби поддържат заетите от тях становища.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК.

По делото не е спорно, че на *** г. между „Вива Кредит“ АД, като заемодател, и З. Б. Г., като заемател, е сключен договор за паричен заем *** № ***, по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 1 600.00 лева, която последната се задължила да върне на 15 месечни вноски при фиксиран годишен лихвен процент в размер от 40.32%, годишен процент на разходите от 49.99 % и договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Безспорно е също, че З. Б. Г. е усвоила изцяло заемната сума в размер от 1 600.00 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1 101.90 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 734.55 лева, която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 259.97 лева, а общото задължение по договора става в размер на 3 899.55 лева.

Противно на твърдението на ответника, че за ищцата не е налице правен интерес от исковете, доколкото по процесния договор не са начислявани такси за допълнителни услуги, а само главница и договорна лихва, както и доколкото задълженията на ищцата по договора за погасени, съдът намира, че правен интерес от исковете е налице. Това е така, доколкото в договора ясно е посочено начисляването както на такса за експресно разглеждане на документи, така и на неустойка при непредставяне на обезпечение, поради което и в разрез със становището на ответника задълженията по договора не са погасени изцяло и ищцата има правен интерес от предявените искове.

Представената с отговора на исковата молба справка /погасителен план/ не доказва твърдението на ответника, че по процесния договор не са начислявани такса за експресно разглеждане и неустойка, респ. тези разпоредби не са произвели действие. Това е така, доколкото въпросният едностранно съставен документ противоречи както на записаното в договора за заем, така и на 2 обективирания в него погасителен план.

По същество:

Сключеният между страните договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на съглашението следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49.99 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК . Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка и таксата за експресно разглеждане на документи, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК . Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посочените вземания са разходи, свързани с предмета и с управлението на договора, като същите на практика водят до оскъпяването на кредита и представляват скрита възнаградителна лихва.

3

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приема, че уговорените неустойка за непредставяне на обезпечение и такса за експресно разглеждане на документи представляват разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК . Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК , ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК /. В настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 1 600.00 лева, като неустойката за непредставяне на обезпечение, която е в размер на 734.55 лева, представлява 45 % от сумата по кредита, а таксата за експресно разглеждане на документи, която е в размер на 1 101.90 лева, представлява 69 % от сумата по кредита, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР, т.е. договорената лихва.

Ето защо, следва да се направи извод, че след като се прибави неустойката за непредставяне на обезпечение и таксата за разглеждане на документи, ГПР по договора за кредит далеч надхвърля законоустановения максимум. Както вече беше посочено, така уговорените неустойка и такса имат характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това, от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК / и липса на основание за дължимост на вземането.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК , вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността /нищожността/ на договора за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.

4

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищцата следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 79.75 евро.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ответникът следва да заплати на адв. С.

А. Н. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, което съдът определя в размер на 200.00 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за паричен заем *** № *** от *** г., сключен между „Вива Кредит“ АД и З. Б. Г. , по предявения от З. Б. Г., ЕГН ********** срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на З. Б. Г., ЕГН ********** сумата от 79.75 евро – разноски за държавна такса за производството.

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 да заплати на С. А. Н. от *** сумата от 200.00 евро – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5