Определение № 276 от 17.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Смолян, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх.№ 2419/21.06.2024г. от „Н.“ ООД с ЕИК *****, чрез пълномощника му мл.юрисконсулт Д.Д., с която моли да бъде изменено Решение № 120/13.06.2024г., постановено по в.гр.д.№ 182/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в частта му за разноските, като бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение до определен от съда справедлив размер.

Излагат се доводи, че съгласно Решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, а е свободен да определи адвокатското възнаграждение в зависимост от фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че настоящето производство не се отличава с фактическа и правна сложност, по спорните по делото въпроси съществува обилна и трайна съдебна практика, делото е разгледано в едно съдебно заседание, на което процесуалния представител на насрещната страна не се е явил. Счита ,че не следва да бъде присъждано ДДС върху адвокатското възнаграждение, като по този въпрос е отправено преюдициално запитване от Софийски районен съд, по което е образувано дело С-744/23г. по описа на СЕС .

В отговора на молбата, депозиран от пълномощника на Ф. А. Б. ЕАД Е.И. се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че при съобразяване с решение от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл. 101 от ДФЕС ефект, който е да има свободна и лоялна конкуренция. При преценката относно размера на адвокатския хонорар, който съдът следва да определи по аналогия следва да бъде приложено разрешението, изведено с решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно „разумността" на разноските за адвокатско възнаграждение, съобразно специфичните особености на делото, предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното. Подобно разрешение е дадено и с решение от 07.04.2022г. по дело С-385/20г., в което СЕС е изложил концепцията си за „разумността" на разноските, включително за адвокатско възнаграждение в светлината на национално съдебно производство за установяване на 1 неравноправния характер на договорни клаузи.

След постановяване на решението от 25.01.24г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно която макар НМРАВ да няма обвързващ за съда характер, същата следва да служи за ориентир при определяне на размера на разноските за адвокатско възнаграждение, включително при служебното определяне на възнаграждението ВКС е формирал съдебна практика- Определение №638/18.03.2024 г. по ч.тд. № 757/2023 г. на ВКС, I т.о., Определение № 474/28.02.2024 г. по ч.т.д. № 961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др., като е приел че при преценката на размера на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид цената на предоставената услуга, видът на спора, интересът, видът и количеството извършена работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е и оплакването, че при определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.не се присъжда ДДС. Доколкото предоставената адвокатска защита в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1 до т. 3 ЗАдв. е безплатна единствено в отношенията между адвоката и неговият клиент, с определяне на адвокатското възнаграждение от съда доставката за адвоката става възмездна и подлежи на облагане с ДДС. В този смисъл с актуалната практика на ВКС-Определение № 739 от 20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК , в която се приема, че при отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, регистриран по ДДС, в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение в приложимия за конкретното дело минимален размер по Наредба № 1/2004 г., изчислен върху защитения материален интерес, към който следва да се прибави 20 % ДДС. Моли да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че същата е подаден в срок, от надлежна страна, след представен списък по чл.80 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената молба по реда на чл.248 от ГПК е неоснователна по следните съображения:

Въззивният съд счита за неоснователно оплакването в молбата, че неправилно е определен размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ от процесуалния представител на въззиваемия, като същият е завишен.

В мотивите към т.3 на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2021г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл.78,ал.5 от ГПК се свежда до преценката за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото. Със задължителното за всички съдилища на основание чл.633 от ГПК решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Районен съд-София е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди 2 разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е приетото и в определение №2995/13.06.2024г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ІVг.о. на ВКС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело, цената на предоставената услуга, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа. С изискването да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, т.е. до обичайните разумни размери, които са известни на съда.

В конкретния случай от „Н.“ ООД е подадена въззивна жалба срещу Решение № 67/14.03.2024г., постановено по гр.д.№ 336/2023г. по описа на Районен съд –Мадан, с което сключеният между „Н.“ ООД и Ф. А. Б. Договор за потребителски кредит от 14.02.2023г. за сумата от 1000 лева е прогласен за нищожен на основание чл.26,ал.1,пр.І от ЗЗД. С Решение №

120/13.06.2024г., постановено по В.гр.д.№ 182/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е осъдил „Н.“ ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е.И. на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ на въззиваемата Ф. Б..

Въззивният съд счита, че настоящето дело не се отличава с голяма фактическа и правна сложност и по спорните въпроси има многобройна съдебна практика. Адвокатът, осъществил безплатна правна помощ е извършил достатъчна по обем работа за конкретното дело,коментирайки всички нищожни клаузи, като в отговора на въззивната жалба е отговорил на всички оплаквания в жалбата, посочвайки конкретна съдебна практика на ВКС и на СЕС, като обстойно е обосновал доводите си. Въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в обичайно най-ниския размер, наложен от пазара, като счита че същият е разумен и отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намаляван.

Неоснователно е и оплакването, че неправилно е присъден ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Еднолично адвокатско дружество Е.И. с Булстат ***** е регистрирано по ЗДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от възнаграждението.

Предвиденият в цитираната разпоредба начин, по който се формира минималният размер на адвокатското възнаграждение за регистрираните по ДДС адвокати, е приложим както за случаите, когато възнаграждението е предмет на договаряне между адвоката и неговия клиент, така и за случаите на оказано от адвоката безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗА, в които размерът на възнаграждението се определя от съда. При отправено до съда основателно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, изхождащо от адвокат, 3 регистриран по ЗДДС в полза на адвоката следва да се присъди възнаграждение , към което да се прибави 20 % ДДС. В този смисъл е и константата практика на ВКС, създадена по въпроса дължи ли се и при какви предпоставки ДДС върху адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА – Определение № 739/20.02.2024г. по гр.д.№ 736/2023г. на ІVг.о., Определение № 50207/11.10.2023 г. по т. д. № 1940/2022г. I т.о., Определение № 306/06.06.2017г. по ч.т.д. № 2559/2016г., ІІ т.о., Определение № 490/19.09.2017г. по ч.т.д. № 1082/2016г., ІІ т.о., Определение № 91/31.01.2018г. по ч.т.д. № 1700/2017г., ІІ т.о., Определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г., ІІт.о. и др.

Следователно към определеното възнаграждение от 400 лева следва да се прибави 20% ДДС.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 2419/21.06.2024г., депозирана от „Н.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: грС. район „И.“, ул.“Л.С.“ № 3 (Л. Т.) ет.10 , чрез пълномощника му мл.юрисконсулт Д.Д. за изменение на Решение № 120/13.06.2024г., постановено по в.гр.д.№ 182/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян, в частта му за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4