Решение № 32 от 07.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Ямбол, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20212300500347 по описа за 2021 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК:

175074752, подадена чрез пълномощника юрк. Р.И. против Решение №260357/01.10.2021 г., постановено по гр.дело №3133/2020г. по описа на Районен съд – Ямбол.

С посоченото решение първоинстанционния съд:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752 срещу В. В. М. с ЕГН ********** за сумата от 1214,87 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт" №3031827059, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 25.11.2019 год. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 1214,87 лева до предявения размер от 3729,86 лева, иска за договорно възнаграждение в размер на 701,25 лева; иска за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2437,75 лева и иска за лихва за забава в размер на 100,76 лева, като неоснователни, за които суми, е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №2342/26.11.2019 год. по ч.гр.д.№4101/2019 год. описа на Районен съд Ямбол.

ОТХВЪРЛЯ предявения като насрещен иск от В. В. М. с ЕГН ********** против „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден „Профи Кредит България" ЕООД да заплати на В. В. М. сумата от 190,14 лева, ведно със законната лихва до окончателното и изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, В. В. М. с ЕГН ********** да заплати на 1

„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 сумата от 75,72 лева, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З, „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на В. В. М. с ЕГН ********** сумата от 565,68 лева, представляваща разноски в исковото производство по съразмерност.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува в частта, с което се отхвърля претенцията на дружеството, относно главницата над присъдената сума от 1214.87 лв. до претендираната такава в размер на 2417.61 лв. и договорно възнаграждение в размер на 701.25 лв., дължими на основание ДПК №3031827059, с твърдения за неправилност. В жалбата са изложени съображения за неправилност на заключението на съда, че длъжникът по догова не дължи претендираното от дружеството договорно възнаграждение в размер на 701.25 лв., тъй като същото противоречало на добрите нрави и в процесния договор кредиторът се е задоволил само с посочването на абсолютна стойност на лихвения процент и ГПР. Въззивникът твърди, че сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити на ЗПК.

Сочи, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК, като е предоставило стандартен европейски формуляр, в който са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит. Твърди се, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите, ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника. Изложени са твърдения, че уговорения годишен лихвен процент в размер на 41.17% отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля, страните са се съгласили да сключат договор за кредит с ГЛП от 41.17% и ГПР в размер на 49.89%. Посочено е, че в по-старата съдебна практика се е приемало, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави клаузите за лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е обезпечено - до двукратния размер. Сочи се, че тази практика е преосмислена и сега в чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за максималния размер на годишния процент на разходите, който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи тези размери, се считат за нищожни. Въззивникът твърди, че в случай, че съдът постави граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 процента, то автоматично и абсолютно неоснователно се ограничава и размерът на годишния процент на разходите до 35-40 процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми или за дописване на изключения към тях счита, че все още не е дадено на нито един държавен съд, като е посочил съдебна практика. В жалбата се сочи, че лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.89 % не противоречат на добрите нрави, а твърдението, че ГПР поставя страните в неравностойно положение е неоснователно и голословно. Във въззивната жалба се твърди, че към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а петкратния й размер 50%, т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, защото не се злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Изложени са твърдения, че съдът неправилно и незаконосъобразно е направил прихващане на всички платени суми по договора от дължимата главница. Иска се ЯОС да отмени, като неправилно, решението в обжалваната част и да бъде постановено ново решение, с което да се установи 2 съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България" ЕООД срещу длъжника В.

В. М., относно претендираните главница над присъдената сума от 1214.87 лв. до такава в размер на 2417.61 лв., тоест още за сумата от 1202.74 лв. и договорно възнаграждение в размер на 701.25 лв., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият В. В. М., чрез пълномощника адв. Н.М. от ЯАК е депозирал писмен отговор, в който е заявил становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочил е, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като е постановено при изяснена фактическа обстановка, при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са твърдения, че кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици. Допълнил е, че съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс, като в този случай, с оглед недействителност на договора за кредит, недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги. Иска ЯОС, да постанови решение, с което да потвърди Решение №260357/01.10.2021г., постановено по гр.д.№3133/2021г. на Районен съд – Ямбол в обжалваната част. Заявена е претенция за присъждане на разноски, сторени в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцовата страна в случай, че претендира такива.

В о.с.з. страните не се явяват и не се представляват.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа страна:

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи.

Съдът е бил сезиран с иск от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София против В.

В. М., с който се претендира установяване съществуването на паричното задължение на ответника в размер на сумата 6969.62 лв., включваща главница - 3729.86 лв., договорно възнаграждение - 701.25 лв., възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 2437.75 лв. и лихва за забава - 100.76 лв., дължими по Договор за потребителски кредит №** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4101/2019 г. по описа на ЯРС .

Ищецът е посочил, че параметрите на договора са следните: сума на кредита 5 000 лв., срок 24 месеца, размер на вноската 309,11 лв., ГПР - 49,89 %, Годишен лихвен процент - 41,17 %, Лихвен процент на ден - 0,11 %, Общо задължение по кредита - 7418,64 лв. Твърди се, че по избран и закупен пакет допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждения 3750 лв., като размерът на вноската по закупения пакет е 156,25 лв. Общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на 11168,64 лв., а общият размер на вноската е 465,36 лв. Твърди се, че ищецът е изпълнил точно и в срок задължението си по договора.

Твърди се, че солидарните длъжници не са изпълнили точно поетите по договора задължения и са внесли само 8 пълни погасителни вноски, като последната е на 27.03.2019 г., в резултат на което на 31.07.2019 г. била обявена неговата предсрочна изискуемост, като на 07.08.2019 г. на ответникът В. В. М. е изпратено уведомително писмо от страна на 3 ищцовото дружество, с което е уведомен, че договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост. При прекратяването на договора предсрочно изискуеми са непогасените вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги и лихви за забава.

По делото не се спори относно сключения между страните на 22.05.2018 г. Договор за потребителски кредит №3031827059 за сумата от 5000 лева (част от която е отпусната за рефинансиране на други заеми - към „Кеш кредит“ ЕАД -573,60 лв. и към „Кредит тайм“ ЕООД 900 лв.), със срок на погасяване 24 месеца, при годишен процент на разходите – 49.89%; годишен лихвен процент 41,17%, с общо задължение по кредита - 7418,64 лв. На същата дата е подписано и Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, касаещо право на длъжника да поиска следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане, намаляване на месечни погасителни вноски; промяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. В договора за кредит е посочено възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги - 3750 лв., размера на месечната вноска по този пакет

156,25 лв., общото задължение по кредита и пакета з а допълнителни услуги - 11168,64 лв., при месечна вноска от 465,36 лв., както и че закупуването на пакета не е задължително условие за отпускане на кредита или за уговарянето на условията по него.

Представени са транзакции за извършени на 23.05.2018 г. преводи от ищеца на сумите за рефинансиране на заеми и сумата от 3526,40 лв. с получател В. В. М..

В чл.12.3 от Общите условия към договор за потребителски кредит, подписани от страните, се съдържа клауза за автоматично прекратяване на договора и обявяване на вземанията по предоставения кредит за предсрочно изискуеми при допуснато просрочие на две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.

На 27.10.2018 год. е бил сключен анекс към договора за потребителски кредит, с който е страните постигнали споразумение за отлагане плащането на една от вноските по погасителния план - тази с №4, като бил уговорен падеж на последната погасителна вноска 02.07.2020 год. при същия лихвен процент, а ГПР става - 45,69%. Останалите клаузи са останали непроменени.