Определение № 730 от 02.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 730 гр. Кюстендил, 02.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500530 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 274, вр. счл. 248 от от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по постъпила Частна жалба с вх. № 11484/2025 г., депозирана от Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от управителя си Д. М., насочена против Определение № 1039 от 18.09.2025 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил по гр. д. № 2274 от описа на съда за 2024 г.

Жалбоподателят сочи, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че с молба от 26.06.2025 г., подадена чрез ЕПЕП 45 минути преди съдебното заседание, е представил списък по чл. 80 от ГПК. С нея поискал съдът да се ръководи от този именно списък при определянето на разноските, т.к. в представения такъв по-рано били допуснати технически грешки. Това, че посочената молба не била доведена до знанието на съда не следвало да бъде в тежест на молителя. Поради това му се следвали разноски в размер на 990 лв.

Поради горното поддържа искане да бъде отменено обжалваното определение.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от "Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б.. С него е застъпена тезата, че частната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази всички данни по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по закон, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съгласно изричното предписание на чл.248 ал.3 от ГПК от лице, имащо право и интерес от обжалване. Поради това се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и обжалвания съдебен акт, съдът приема следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото на районния съд е било образувано по искова молба 1 на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б., чрез пълномощник юрк. Б.

Д., против М. Д. Й., с ЕГН **********, с адрес: ***.

С исковата молба е била предявена претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1635/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, както следва: 9394,20 лева главница за периода от 20.02.2022 г. до 20.08.2027 г., по отношение на която е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.06.2024г. - дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;

3003,08 лева договорна лихва за периода от 20.02.2022г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - дата на получаване на уведомление за предсрочна изискуемост; 2661,27 лева - обезщетение за забава, считано от 21.02.2022г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са били и разноски, направени в заповедното и в настоящото производство.

С отговора на исковата молба претенцията е била оспорена като неоснователна.

Наведени са доводи за нищожност на клаузи от процесния договор, като с молба вх. № 2532/28.02.2025 г. тази страна е представила доказателства за внесен депозит за ССчЕ в размер на 100 лв., както и Списък по чл. 80 от ГПК, в който е отразена посочената сума, както и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 720 лв. с вкл.

ДДС.

В хода заповедното производство по ч. гр.д. №1635/2025 г. на КРС, чието продължение се явява производството по гр.д. № 2274/2024 г. на същия съд, са претендирани деловодни разноски, както и определяне на възнаграждение на пълномощника на длъжника по реда на чл. 38 от ЗА.

В хода на производство не е съществувал спор, че длъжникът-ответник в исковото производство е материално затруднено лице, което е получило безплатна правна помощ от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № 177492004, представлявано от управителя – адв. Д. М..

В съдебно заседание на 26.06.2025 г., проведено по гр.д. №2274/2024 г. на КРС, съдебното дирене, както и устните състезания, са приключени и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.

В електронното досие на делото се съдържа молба с вх. № 7447/26.06.2025 г., (липсваща в кориците на делото), изпратена от пълномощника на ответника в 11,47 ч.

– преди часа на съдебното заседание 12,45 ч., към която е бил приобщен и списък на разноските, които се претендират, а именно: 100 лв. за вещо лице, 1855,62 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за исковото производство, както и 778,12 лв. за заповедното такова.

След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено съдебно решение, с което исковата претенция е уважена отчасти, като с оглед изхода на спора е разпределена отговорността за разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е било присъдено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 270,86 лева, с оглед отхвърлената част от исковете.

По реда на чл. 248 от ГПК настоящият жалбоподател е поискал то да бъде изменено в частта за разноските, като е твърдял, че му се следва възнаграждение както 2 за исковото, така и за заповедното производство, респ. наред с присъдените 270,86 лв. е имал искане за присъждане на още 719,14 лв., формирани с оглед отхвърлената част от иска като 37,62 % от 1855,62 и 778.12лв.

С атакуваното определение първостепенният съд е оставил без уважение молба с вх. № 9418/08.08.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ № 177492004, представлявано от управителя – адв. Д. М., процесуален представител на ответника в настоящото производство – М. Д. Й., ЕГН **********, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 902/23.07.2025 г. по гр.д. № 2247/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, в частта за разноските, приемайки, че не се следва доплащане в т.см. т.к. към момента на приключване на устните състезания не представен списък по чл. 80 от ГПК, като е препратил към мотивите на Решение № 902/23.07.2025 г., в които е аргументирал присъдения размер на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Против постановения съдебен акт е постъпила частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд за неоснователност на искането по чл. 248 от ГПК.

Съображенията за това са следните.

За разрешаването на възникналия по делото спорен въпрос следва да се изхожда от особения характер на представителство в хипотезата на чл. 38 от ЗА, според която норма адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на определени категории лица. Когато адвокатската защита се предоставя по този ред и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, като в този случай присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА очевидно липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от представлявания като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, а меродавен за определяне размера на възнаграждението по този ред, при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗА). Предпоставките за присъждането на такова възнаграждение са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат (чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 78 ГПК). При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Именно заради това следва да се приеме за обстоятелство без особено правно значение това дали е представен своевременно списък по чл. 80 от ГПК, включващ този разход, както и дали в този списък ще бъде посочена сумата, която адвокатът смята, че му се следва по този ред.

Въпреки това в случая по делото е постъпил актуален списък преди съдебното заседание, като при регистрирането на документа в информационната система на съда, в профила на потребителя е получена информация за номера на документа от входящия регистър на съответният съд. Вярно е, че това е сторено едва около 45 3 минути преди съдебното заседание, но несвоевременното му докладване на съдиятадокладчик (като молбата и списъкът към нея, по неясни причини не се намират в кориците на делото, а само в електронното му досие), не може да остане в тежест на страната.

Наред с изложеното и с оглед разрешенията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който е разглеждал иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е имал задължение да се произнесе за дължимостта на разноските както в исковото, така и в заповедното производство, които е следвало да разпредели според изхода на спора, вкл. по отношение на претендираното възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

При посочените регламенти и задължителните указания по прилагането на закона в цитираното тълкувателно решение в случая не е спорно, че ищцата е била представлявана по делото от пълномощник, осъществявал защитата й при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, той има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда. Не е спорно и че такова е било претндирано, като още с отговора на исковата молба и представени в хода на процеса списъци по чл. 80 от ГПК, е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за това по реда на чл. 38 от ЗА. Подобно искане е било заявено и в хода на заповедното производство, чието продължение се явява исковото такова по гр.д. №2274/2024 г. на КРС. Поради това сезираният съд е имал задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА както за исковото, така и за заповедното производство. Вместо да изпълни това си задължение обаче, КРС е присъдил възнаграждение само за исковото производство, изхождайки от отхвърлената част от иска и посочено в списъците по чл. 80 от ГПК възнаграждение, игнорирайки актуалния такъв, приложен с молба с вх. № 7447/26.06.2025 г., в който е посочено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за исковото производство в размер на 1855,62 лв., както и 778,12 лв. за заповедното такова, и без да вземе предвид съдържащите в кориците на заповедното производство искания за определяне на възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, както и приобщения по него договор за правна помощ. Това налага атакуваният акт да бъде отменен, като вместо това постановеното по делото решение бъде изменено в частта за разноските и в полза на настоящия жалбоподател се присъди възнаграждение с оглед изхода на спора – арг. от разп. на чл. 78, ал. 3 от ГПК, по реда на чл. 38 от ЗА както за исковото, така и за заповедното производство. Преценката досежно размера му лежи върху съда, който следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като следва да се вземат предвид видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси.