Решение № 1803 от 31.07.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1803

Перник, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20267160700463 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по жалба на К. А. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адв. Г. Б. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], офис * срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2408144 от 20.06.2026г., издадена от В. С. С. на длъжност младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – П.**, с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т. 1, б. з) гг) от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Жалбоподателя оспорва заповедта, като намира същата за неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди, че водачът, който в случая не е собственик на автомобила не е знаел, а и обективно не е могъл да разбере, че същият е със служебно прекратена регистрация. При изложените съображения иска от съда да отмени изцяло издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на разноски.

В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от пълномощника адв. Г. Б. – ПАК, който поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразна процесната ПАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски съобразно приложения списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – В. С. С. - младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“, ОДМВР – П.**, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Изразява писмено становище в придружително писмо вх. № 2254/08.07.2026 г., според което жалбата е неоснователна. Излага подробни съображения по съществото на спора и прави искане съдът да потвърди заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на 20.06.2026 г., около 14:55 ч. в О. Р. по път PER2133 с посока на движение от [населено място] към път ІІІ – 627, лицето К. А. М. управлява лек автомобил "***" с рег. № [рег. номер], собственост на И. Й. М., който е със служебно прекратена регистрация от 24.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За това административно нарушение, [жк], ал. 1, пр. първо от ЗДвП, против водача бил съставен АУАН серия GA № 5004306 от 20.06.2026 г., предявен на нарушителя и подписан от него без възражения.

Въз основа на АУАН е издадена и оспорената понастоящем ЗППАМ № GPAM-2408144 от 20.06.2026 година, с която е описано извършеното от К. А. М. административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като моторното превозно средство е с прекратена регистрация на 24.02.2026 г. поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Предвид тези фактически установявания на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. з), гг) от ЗДвП с издаване на процесната заповед на водача К. А. М. е приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.

След получаване на ЗППАМ от адресата, последният е оспорил същата пред съда, във връзка с което в Административен съд – Перник е образувано настоящото съдебно производство.

Като доказателство по делото е представена извадка от официалната страница на Гаранционен фонд /ГФ/, от която е видно, че към 14,55 ч. на 20.06.2026 г., превозно средство с регистрационен № [рег. номер] няма валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Приложена е и справка изготвена от сектор „Пътна полиция“, касаеща историята на превозно средство с рег. № [рег. номер], видно от която към дата 20.06.2026 г., 15:14 часа е налице служебна промяна по отношение на регистрацията на МПС, а именно служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомяване от ГФ за сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Подадена е в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, като е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По аргумент от чл. 146 от АПК, за да бъде законосъобразна следва да е издадена от компетентен орган, при спазване на установените форма и процедура, да съответства на материално правните разпоредби и на целта на закона.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно Заповед № 313з-2692 от 17.12.2025 г. на директора на ОДМВР - П.*, издадена във връзка с т. 1.3. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, младшият автоконтрольор към сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – П.* е надлежно оправомощен да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР - П.*, между които е и процесната. Видно от представената по делото Служебна бележка УРИ № 313р-13089/03.07.2026 г. към дата на издаване на процесната заповед, издателят й е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П.*. Констатираното нарушение е извършено на територията на общ. Р.*, обл. П.*, относно който факт страните не спорят, поради което издателят на акта е териториално и материално компетентен.

Съдът намира, че в разглеждания случай е спазена предписаната от закона писмена форма за издаване на административния акт. Същият отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. з), гг) от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени в съставеният АУАН серия GA № 5004306 от 20.06.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и е възпроизведено съдържанието на нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието. Налице е съответствие на фактическите и правните основания за прилагане на процесната ПАМ. Не се установява несъответствие между фактическите констатации, посочени в АУАН, въз основа на който е издадена оспорената заповед, и тези, възпроизведени в ЗППАМ. Не се установява и неизяснена фактическата обстановка, т. е. не е налице порокът липса на мотиви. От посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая от настоящият жалбоподател не се оспорва, че е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Както се посочи и по-горе в изложението в случая е категорично установено, че към момента на проверката – 20.06.2026 г., управляваният от К. М. автомобил е бил с прекратена регистрация от 24.02.2026 г. поради липса на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". Съдържащите се в жалбата доводи, че М., не е знаел, не е информиран, респективно не е бил надлежно уведомен от компетентните органи за прекратяване на регистрацията са ирелевантни, доколкото жалбоподателя не е собственик на МПС.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в най-кратък срок сключване на нов договор за застраховка "Гражданска отговорност" и служебното възстановяване на регистрацията на управляваното от К. М. МПС. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква з), гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено в относително кратък срок, както вече се посочи, и регистрацията на автомобила е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради сключената валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. С оглед на тези обстоятелства, относно които страните не спорят, съдът намира за безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са вече постигнати. От приетите по делото доказателства се установява, че регистрацията на МПС е възстановена в деня на издаване на процесната заповед.

При установените факти по преписката неясно и необосновано остава как наложената ПАМ би изпълнила превантивни или преустановителни цели и функции. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има.