Решение № 120 от 13.03.2023, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120/ 13.03.2023 г., град Добрич

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година, І-ви състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И. при участието на секретаря

ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 525 по описа за 2021 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Г.Б.И.” ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление: гр. Добрич, ***, вх. А, ет. 3, ап. 5, представлявано от Л.К.Г., чрез адвокат А.Х., ВАК, срещу Ревизионен акт № Р-03000820008008-091-001/ 26.07.2021 г., издаден от А.Ц.Б. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Й.Р.Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, данъчни органи при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 218/ 12.10.2021 г., на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“(ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП.

Жалбоподателят оспорва РА, с който на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) са определени данъчни задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2019 - 31.12.2019 г. в размер на 3957.52 лв., както и по ЗДДС, както следва: за периода от 01.03.2019 г. - 31.03.2019 г.: 318.98 лв.; за периода от 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г.: 30.67 лв.; за периода от 01.10.2019 г.

- 31.10.2019 г.: 1000 лв.; за периода от 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г.:

13139.32 лв. и за периода от 01.06.2020 г. - 30.06.2020 г.: 109.53 лв., съответно е начислена и лихва на основание чл. 175 от ДОПК.

Изразява несъгласие с констатациите, изложени от органа по приходите и с определените с акта задължения. Счита, че в хода на ревизията са допуснати съществени нарушения на установените процесуални правила и принципи, а ревизиращият екип е формирал своето предложение за определяне на данъчни задължения за ревизирания период при неизяснена фактическа обстановка и в резултат на неправилно прилагане на разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

Твърди, че ревизиращият екип не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за ревизионното производство. Не са изследвани и анализирани всички представени от страните доказателства, както и тези събрани в хода на насрещните проверки от трети лица, които доказателства имат значение за определяне правата, задълженията и отговорността на ревизирания субект.

Настоява, че Ревизионният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби и необоснован, като са допуснати и съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят оспорва извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като счита за необосновано твърдението на органите по приходите (ОП), че „в хода на ревизията не са представени счетоводни регистри-хронологични и аналитични на всички счетоводни сметки за 2019 г. и при ревизията не може да се установи организацията на счетоводната отчетност на дружеството, точността и основанията на записванията по счетоводните сметки.” Изразява становище, че този извод на ОП противоречи на изисканите и представени в хода на ревизията счетоводни документи от дружеството, както и на приетото от самия екип в т. 7 от Раздел III от Ревизионния доклад (РД) „Счетоводство на РЛ”, че „не са констатирани нарушения на счетоводното законодателство”. Възразява срещу наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, като не оспорва, че процедурата е спазена формално. Твърди в тази връзка, че за ревизираните периоди не се установяват обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, в това число, че липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване основата за данъчно облагане.

На следващо място, според жалбоподателя органът по приходите не е съобразил, че отчетените разходи за материали, по фактури, издадени от „****” ЕАД, са били свързани с дейността на дружеството и по-конкретно твърди, че са използвани в нает от ревизираното лице (РЛ) административен офис, находящ се в гр. Добрич, ***. Сочи, че закупеният телевизор, който същевременно е и LCD монитор, СД карти и ароматизатори, се използват именно в административния офис на дружеството и представя към жалбата доказателства за наетите помещения, използвани от жалбоподателя като офис.

Настоява, че продажбата на дворно място, урегулиран имот с площ 232 кв. м, с идентификатор ***, осчетоводена за данъчен период м. 10.2019 г. с ф-ра № 374/ 31.10.2019 г., е освободена доставка по смисъла на чл. 45, ал. 3 Закона за данък върху добавената стойност, доколкото продадената земя е прилежащ терен към новопостроена сграда, апартаментен тип, с оглед на което счита, че неправомерно от ОП е начислен ДДС в размер на 1000 лв. Към жалбата представя доказателства за извършената сделка.

По отношение доставчика „****” ЕООД настоява, че органът по приходите не е съобразил изискванията на чл. 9, чл. 25, във връзка с чл. 12, ал. 2 от ППЗДДС и чл. 86 от ЗДДС относно условията за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, момента на настъпване на данъчното събитие и начисляването на данъка, не е извършил анализ на доставките от материалноправна страна, не е изследвал вида на услугата, не е преценил коя от множеството хипотези на чл. 25, ал. 2-3 от ЗДДС не е изпълнена, за да приеме, че не е налице данъчно събитие във връзка с този доставчик. В тази връзка сочи, че към датите на доставките „****” ЕООД е било регистрирано по ЗДДС лице, издадените от него фактури отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са включени в дневниците за продажби. Позовава се на влязъл в сила Ревизионен акт спрямо „****” ЕООД с № Р-03000320002667-020-001/ 12.05.2020 г., цитиран в обжалвания РА, като настоява, че ОП си противоречат в мотивите, с които е отказано право на приспадане на данъчен кредит (ППДК) по фактурите, издадени от „****” ЕООД, отразени в РД и мотивите му в обжалвания РА, тъй като в РД се твърди, че процесните фактури, издадени от „****” ЕООД, не отразяват реална доставка, а в същия момент в РА, издаден на „****” ЕООД, е направено съждение, че „предвид факта, че са налице доказателства за постъпили суми по банковата сметка на ревизираното лице („****” ЕООД), с наредител „Г.Б.И.” ЕООД, не са налице основания за анулиране на фактурите”. Прави оплакване, че към жалбата по административен ред са представени договор за СМР и приемо – предавателни протоколи за конкретни обекти, но същите не са ценени от Директора на Дирекция ОДОП с мотив, че са новосъздадени за целите на ревизионното производство и като частни писмени доказателства по чл. 180 ГПК са без достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, като сочи, че в самото Решение обаче, освен датата, не се оспорва истинността на документите, в частност верността им. Обяснява хронологията на приемане на извършените работи, причините за датите на съставените документи и настоява, че е неправилен изводът на ОП, че е налице „липса на доставка” по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактури с № **********/ 27.01.2020 г. и № **********/ 30.04.2020 г. Добавя, че ревизиращият екип не се аргументира и въз основа на какви доказателства приема доставките, извършени от подизпълнителя „Вип груп 2016” ЕООД за реални, а не признава доставките, извършени от подизпълнителя „****” ЕООД, при сходна фактическа обстановка. Позовава се на нормите от ЗДДС, относими към правото на приспадане на данъчен кредит (ППДК) и настоява, че получателят няма как да носи отговорност за действията на своя доставчик, както и за обстоятелства, които е нямало как да узнае и за които няма задължение да изисква или събира документи.

Счита, че органите по приходите не са установили, а и не твърдят, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама, поради това то не следва да бъде държано отговорно за това, че доставчикът няма редовно водено счетоводство, че не разполага с материално-технически и кадрови ресурс за изпълнение на възложените услуги, за нередовности във връзка с изпращаните данни в НАП от регистрираното иначе ФУ, от което са издадени фискалните бонове и прочие. С оглед на това прави извод, че при доказано изпълнение на възложените строителни работи с необходимите документи, липсата на доказателства за нает персонал от доставчика или неговите подизпълнители, както и на такива за материална или техническа обезпеченост, не съставлява самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Позовава се на решенията на Съда на ЕС по дела С-285/11, С-439/04 и С-440/04, С-80/11 и С-142/11, като твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама между прекия доставчик и PЛ. Позовава се и на Решение на СЕС по дело С-324/11, съобразно което “Директива 2006/112 не допуска данъчен орган да откаже на данъчно задължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчно задължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

При така изложените съображения иска да бъде прогласена нищожността на оспорения РА или същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира съдебно-деловодни разноски. Към жалбата прилага договор за наем от 30.03.2018 г. с Драматичен театър „Йордан Йовков”, Добрич за стая 101; договор за наем от 30.03.2018 г. с Драматичен театър „Йордан Йовков”, Добрич за стая 102; нотариален акт № 27, том III, от 14.10.2019 г.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –Варна, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от гл. юрисконсулт Е. и гл. юрисконсулт К.Д., редовно упълномощени, които оспорват жалбата. Претендират съдебно - деловодни разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

В Писмени бележки вх. № 943/ 01.03.23 г. юрисконсулт

Е. иска да бъде отхвърлена жалбата на „Г.Б.И.” ЕООД, ЕИК ****, подадена срещу Ревизионен акт № Р-03000820008008-091-001/ 26.07.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 218/ 12.10.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, като неоснователна и да бъде потвърден РА в обжалваната част предвид мотивите, изложени в РА, представените доказателства, приложени към административната преписка и тези събрани в хода на съдебното обжалване.

Гл. юрисконсулт Е. настоява, че фактическата обстановка, наложила облагането на „Г.Б.И.” ЕООД по особения ред, регламентиран в чл. 122 от ДОПК, е правилно установеното от органите по приходите обстоятелство, че дружеството не е представило изисканите по реда на ДОПК документи, касаещи основанията за счетоводните записвания за движение и салда на паричните средства по счетоводните сметки от група 50, от групи 40 и 41, касаещи фактическите отношения с доставчици и клиенти за ревизирания период, както и привлечени средства по сметка 1511 „Получени краткосрочни заеми в лева”. Добавя, че представените счетоводни регистри за 2019 г. не са в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), както и че ГФО не е съставен съобразно чл. 24 от ЗСч, т.е. вярно и честно представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, съответно съдържанието на ГФО да е ясно и разбираемо. Сочи, че приходите и разходите от дейността на дружеството като изпълнител на СМР, въз основа на сключени договори с „****” ЕООД, описани в Споразумение от 16.03.2020 г., не са отчетени счетоводно, съгласно СС № 11 „Договори за строителство” и са в нарушение на чл. 34, ал. 2 от ЗСч. При тези доводи настоява да бъде прието за установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, т.е. че липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Позовава се и на декларация от представляващия „Г.Б.И.” ЕООД от 01.06.2021 г., в която било декларирано от него, че документите до м.