Определение № 561 от 12.10.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 561 гр. Монтана, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500373 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „хх“ ООД против разпореждане № 1325/2026 г. на Районен съд – Монтана по ч. гр. д. № 2982/2025 г., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. М. И. за следните суми: 178,95 евро главница по договор за паричен заем № 794533 от 10.01.2023 г., ведно със законната лихва за период от 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,22 евро договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 116,26 евро законна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.10.2025 г., 157,05 евро неустойка за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 37,22 евро неустойка за периода от 11.05.2023 г. до 11.05.2023 г. и 69,02 евро такса за периода от 17.02.2023 г. до 21.04.2023 г.

Жалбоподателят „хх“ ООД чрез юрисконсулт М. Т. моли разпореждането да бъде отменено и вместо неого МОС да постанови ново, с което да разпореди издаване на заповед за изпълнение за цялото вземане. Твърди, че изводите на съда за недействителност на клаузата за неустойка са неправилни. На първо място неустойката не следва да се включва в ГПР. В конкретния договор тя е уговорена като компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. Тя не е предвидена като част от възнаграждението на кредитора, а като санкция за неизпълнение. На следващо място твърди, че неустойката е индивидуално уговорена клауза, поради което не може дабъде обявяване за недействиетлна по правилата на ЗЗП.

Жалбоподателят твърди, че дори да се приеме за недействителна клаузата за неустойка, то на кредитора се дължи връщане на главницата по кредита заедно с възнаградителната лихва. Излага доводи и за законосъобразност на договорната лихва, тъй като тя не накърнява добрите нрави.

1

Въззивният съд, като провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в частната жалба, приема следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима, а по същество е частично неоснователна.

Производството по ч. гр. д. № 2982/2025 г. по описа на РС – Монтана се е развило по заявление на „хх“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПКсрещу Д. М. И. за следните суми: 178,95 евро главница по договор за паричен заем №794533 от 10.01.2023 г., ведно със законната лихва за период от 05.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 36,22 евро договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 116,26 евро законна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.10.2025 г., 157,05 евро неустойка за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 37,22 евро неустойка за периода от 11.05.2023 г. до 11.05.2023 г. и 69,02 евро такса за периода от 17.02.2023 г. до 21.04.2023 г., както и разноски по заповедното производство.

Заповедният съд е оставил заявлението без уважение, като е приел, че договорът е потребителски, спрямо него са приложими правилата на ЗЗП и след анализ на клаузите за неустойка и ГПР е стигнал до извод за недействителност.

МОС намира, че са налице неравноправни клаузи в представения от „хх“ ООД договор за кредит.

В договора за кредит е уговорено, че заявителят предоставя в заем на Д. И. 350 лв, които той се задължава да върне на осем месечни вноски. Страните са постигнали съгласие заемът да бъде върнат с възнаградителна лихва от 40,05% при ГПР 48,46%. В чл. 6.1 от договора заемополучателят поел задължение да осигури обезпечение, като при неизпъленние на това задължение дължи неустойка в размер на 307,16 лв.

От приложения погасителен план е видно, че неустойката е начислена като месечна вноска заедно с главницата и договорната лихва.

Описаната в договора за кредит клауза за неустойка представлява предвидено от кредитора обезщетение в тежест на заемополучателя /в размер на 307,16 лв/ в случай на неизпълнение от страна на последния на задължението му по договора за предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за плащане на главницата и възнаградителната лихва. Начислената неустойка е разсрочена по подобие на главното задължение на месечни вноски и се дължи на същите падежни дати заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин обаче, описаната неустойка обезпечава непряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а не изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план. Неустойката в разглеждания договор запазва санкционната си функция, но не зависи от вредите от неизпълнението, 2 а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция, което пък противоречи на принципа на добросъвестността. Клаузата задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение (87,76 % от заетата сума), което я прави неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т.

13 от ЗПП, защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Очевидно клаузата не цели обезпечаване на задължението, а необосновано възлага тежест на потребителя, защото въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна.

С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а е скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Отделно от това с така уговорената неустойка се цели недопустимо заобикаляне разпоредбите на глава ІV от ЗКП относно оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.

Неоснователно е възражението, че неустойката има характера на индивидуално уговорена клауза, поради което не се ползва от потребителска защита. Чл. 6.1 от договора препраща към Общите условия относно вида на обезпечението, реда и начина за предоставянето му. Касае се до предварително изготвени клаузи, поради което потребителят не е имал възможност да влияе въху съдържанието им, поради което съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП те не са индивидуално уговорени.

МОС намира, че правилно МРС не е присъдил и претендираната такса. Клаузата по чл. 37 от ОУ препраща към Тарифата на заемодателя в частта "разходи за събиране на вземането при просрочен кредит". По същество таксата представлява комисиона за услуга и обезщетение на кредитора при забавено плащане. Съгласно чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени. Съгласно чл. 21 ЗПК всяка клауза в договора, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Клаузите по Тарифата касаят такси и разходи, свързани с действия на заемодателя при забава в плащанията, т. е. представляват обезщетение за забавено плащане, защото са уговорени, че при забавено плащане се дължат отнапред определени разходи за действия по събиране на задължението. Тази отговорност представлява по същество неустойка, а не такса за конкретна услуга, в случая "за покриване на разходи по събиране на вземането". С 3 предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се цели заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.

Уговорени в договора за кредит по посочения по-горе начин, тези две вземания на кредитора противоречат на императивни разпоредби на ЗПК, поради което са нищожни.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Неспазването на това изискване е основание за обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен. В случая тази предпоставка е изпълнена, тъй като е видно от представения договор, че Общите условия, макар приложени към договора, не носят подписи на двете страни на всяка страница.

На основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва, включително договорна и за забава, или други разходи по кредита. В разглеждания случай заповедният съд неправилно е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение изцяло. След като е констатирал наличие на неравоправни клаузи относно неустойката, ГПР, таксата и договорната лихва, съдът е следвало да постанови връщане на главницата от 350 лв.

Няма данни длъжникът да е извършвал някакви плащания, които да са покрили главницата, поради което не са налице предпоставки за отхвърляне на исканто за главницата.

По разноските:

В заповедното производство заявителят е направил разноски в общ размер 143,80 евро. Разноските пред МОС са вразмер на 130 евро юрисконуслтско възнаграждение и 5,43 евро държавна такса. От общия размер на разноските 279,23 евро длъжникът следва да плати на заявителя част, съразмерна на уважената част от заявлението, или 83,77 евро.

На основание горното МОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1325/17.03.2026 г. по ч. гр. д. № 2982/2025 г. по описа на Районен съд - Монтана в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявление на „хх“ ООД, ЕИК 202531869, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.

М. И., ЕГН **********, за сумите:, 36,22 EUR договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 116,26 EUR законна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 01.10.2025 г., 157,05 EUR неустойка за периода от 10.01.2023 г. до 11.09.2023 г., 37,22 EUR неустойка за периода от 11.05.2023 г. до 11.05.2023 г. и 69,02 EUR такса за 4 периода от 17.02.2023 г. до 21.04.2023 г., дължими по договор за паричен заем № 794533/10.01.2023 г., както и направените в производството разноски за: юрисконсултско възнаграждение в размер на: 132,94 EUR (сто тридесет и два евро и 94 цента) и 10.86 евро за платената ДТ, вместо кето ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „хх“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище в грС бул. „хх“ №115 Е, ет. 4, срещу Д. М. И., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. хх, ул. хх № 6А, за сумата 178,95 евро (350 лв), представляваща главница по договор за паричен заем № 794533/10.01.2023 г., както и 83,77 евро разноски за двете съдебни инстанци.

Делото да се върне на МРС за издаване на заповед за изпълнение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5