Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 14.03.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 68/2024
Вид
Решение № 95
Подписан
14.03.2024
В сила
14.03.2024
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. ХАСКОВО, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500068 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от А. М. Х..

С Решение № 247/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 1528/202 2 г., РС - Димитровград е признал за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД със седалище и адрес на управление ****, ЕИК 131134023, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С. - изп. директори, против А. М. Х. с адрес *****, ЕГН**********, съществува вземане за сумите в размер на 1 592,57 лева (хиляда петстотин деветдесет и два лв. и петдесет и седем ст.) главница, 308,80 лева (триста и осем лв. и осемдесет ст.) - договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.06.2022 г., 408,79 лева (четиристотин и осем лв. и седемдесет и девет ст.) - обезщетение за забава за периода от 15.07.2021 г. до 07.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2022 г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 899/2022 г. на РС - Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.07.2022 г. и изпълнителен лист, като отхвърля иска в частта до пълния размер на 1 главницата от 2 105,64 лева като неоснователен.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А. М. Х..

От страна на същия е постъпила молба с вх. № 9694/22.12.2023 г. по описа на РС – Димитровград, в която уточнява, че обжалва решението в частта на признатото вземане в размер на в размер на 1592,57 лева – главница. Счита, че сумата следва да бъде намалена с платената застраховка „защита на кредита“ в размер на 525,59 лв. Претендира нищожност на клаузата в договора относно тази застраховка на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.

Моли съдът да отмени решението на районния съд в обжалваната част. Претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна. Ищецът счита въззивната жалба за неоснователна. Претендира, че възможността потребителят да се ползва от покритието, което му е осигурявала застраховката, не би могла да бъде определена като неравноправна и противоречаща на ЗПК уговорка. Претендира разноски.

ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, констатира следното:

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл. 269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект, предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера. Преценена по същество е основателна.

На 11.06.2020 г. между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и А. М. Х. е сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на който на потребителя е предоставена кредит в общ размер на 3 948,88 лева, от които паричен кредит размер на 3 000 лева, сума за застраховка „защитна на кредит“ в размер на 525,59 лева и сума за еднократна такса за оценка на риска в размер на 423,07 лева. Уговорено е усвояването на средствата с превод в 3-дневен срок по сметка на потребителя в „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ГЛП - 28,49 %, ГПР - 48,95 %, общо дължима сума от потребителя - 5 225,44 лева. В договора се съдържа погасителен план с посочен размер на вноската - първа вноска 15.07.2020 г. в размер на 217,73 лева и последна (24-та вноска) на 15.06.2022 г. в размер на 2

217,65 лева, с посочване на главницата, лихвата и остатъка от главницата.

Уговорена е лихва при просрочие в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за периода на просрочието.

По делото е назначена счетоводна експертиза, като от представеното заключение се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК - 21.07.2022 г., съгласно извлечение от разплащателната сметка по процесния кредит, са платени 2 869,30 лева. С внесените суми са платени напълно 12 бр. вноски и частично 13-вноска за 15.07.2021 г. Платена главница – 1 843,02 лева - платени са 12 вноски и частично главницата за 13та вноска (при дължима главница 164,30 лева е платена 44,81 лева и остава неплатена 119,49 лева). Неплатена главница 2105,64 лева. Платена договорна лихва - 967,98 лева, неплатена договорна лихва 308,80 лева. За периода от 15.08.2020 г. до 15.06.2022 г. банката е начислила обезщетение за забавено плащане 468,82 лева, като е платено обезщетение за забавено плащане - 60,02 лева - за периода от 15.08.2020 г. до 07.07.2022 г., неизплатено обезщетение за забавено плащане - 408,80 лева за периода от 15.07.2021 г. до 07.07.2022 г.

Първоинстанционният съд е формирал извод, че предявеният от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 422 от ГПК се явява отчасти основателен - размера на претендираната главница от 2 015,64 лева следва да се намали с размер на сумата от 423,07 лева такса за оценка на риска - недействителна клауза, като е признато за установено, че А. М. Х. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № ****/11.06.2020 г. сумите: 1 592,57 лева - главница, договорна лихва за периода от 15.07.2021 г. до 15.06.2022 г. в размер на 308,80 лева, обезщетение за забава за периода от 15.07.2021 г. до 07.07.2021 г. в размер на 408,79 лева, ведно със законна лихва от 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед от 25.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 899/2022 г. по описа на РС-Димитровград.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства.

Безспорно по делото е, че процесното правоотношение представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.

3

Следователно в полза на физическото лице кредитополучател е приложима правната уредба на ЗПК и ЗЗП в защита на правата му на потребител. Съдът от своя страна следва да осъществи цялостна проверка на договора за потребителски кредит на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК. Настоящата инстанция счита за основателен довода на въззивника за недействителност на клаузата за сключване на застраховка „защита на кредита“ с уговорена застрахователна премия в размер на 525,59 лева.

Клаузата за заплащане на застраховка „защита на кредита“, е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвидените застрахователни премии действително водят до значително оскъпяване на ползвания заем. Същите завишават размера на главницата и пряко влияят върху формирането на възнаградителната лихва, като едновременно с това са сключени в полза на кредитора, който се явява и застрахователен агент. Поражда се колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи, индивидуалното им договаряне, както и съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните.

Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят да увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивна правна норма чл. 10а ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Според последния „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 4 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП „Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално“. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че не се приемат за индивидуално уговорени „клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия“. В случая макар и да е вписано в договора, че застраховката не е задължителна предпоставка за предоставянето на заема, няма данни длъжникът да е можел да влияе на съдържанието на тези клаузи, тъй като те са неразривно свързани с договора за потребителски кредит.

Ето защо въззивната инстанция намира, че сума в размер на 525,59 лева - застрахователна премия по застраховка „защита на кредита“, не се дължи от потребителя А. М. Х.. Обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част, като следва да се признае за установено, че съществува вземане за сумата в размер на 1 066,98 лева (сумата от 1 592,57 лева, намалена с недължимата застрахователна премия в размер на 525,59 лева) в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ - главница по Договор за потребителски кредит № ****/11.06.2020 г. В частта над признатото за установено задължение в размер на 1 592,57 лева до пълния предявен размер на главницата – 2 105, 64 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед изхода на спора на отмяна подлежат и присъдените разноски по исковото производство пред първата инстанция – в полза на ищеца в размер на 474,18 лева - съразмерно на уважената част при юрисконсултско възнаграждение - 150,00 лева, и в полза на ответника - 89,91 лева, или след извършеното прихващане в полза на ищеца разноски в размер на 384,27 лева.

Съобразно уважената част от исковете при юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева на ищеца следва да се присъдят разноски за първата инстанция в общ размер на 369,69 лева, а на ответника за първата инстанция – 201,60 лева, непрекомерни за случая. Основателна се явява претенцията на въззивника за присъждане на деловодни разноски пред настоящата инстанция 5

– за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. След компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 143,09 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 247/07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 1528/2022 г. на РС - Димитровград в частта, в която е признато за установено, че в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД против А. М. Х. съществува вземане за сумата за разликата над 1 066,98 лева до 1 592,57 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ***/11.06.2020 г. и в частта на разноските, в която в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД са присъдени разноски в исковото производство в размер на 384,27 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ****, ЕИК 131134023, представлявано от А. Ч. Д. и Н.

Г. С. - изп. директори, против А. М. Х. с адрес ****, ЕГН**********, за съществуване на вземане за сумата над 1 066,98 лева (хиляда и шестдесет и шест лева и деветдесет и осем ст.) до 1 592,57 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***/11.06.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.