Решение № 1405 от 12.11.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1405

11.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

V състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20203100501913 по описа за 2020 година

Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-ВАРНА вх.№ 41264/26.06.2020г срещу решението на ВРС- ХХХІІІс-в № 2091/03.06.2020г по гр.д.№ 20942/2019г, с което е осъдена да заплати на Х. Д. Ч. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна бул. “*****“ № * ет.* ап.*, сумата от 542лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа за периода от 1.03.2018г до 30.11.2019г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2019г до окончателното изплащане на задължението, и 300лв-за сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 200лв – в полза на ВРС за дължима държавна такса и депозит за вещо лице.

Счита решението за незаконосъобразно по изложените подробни доводи в жалбата и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Х. Д. Ч. вх.рег.№ 50233/27.07.2020г, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото потвърждаване.

Претендира присъждане на сторените разноски за въззивното производство, вкл. заплатено адв.възнаграждение.

Производството е образувано по исковата молба на Х. Д. Ч. , в която излага, че през периода от 1.03.2018г до 30.11.2019г е бил на длъжност „мл.инспектор“ в Група 1

„Общинска полиция“, която е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВРВарна. Съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител.

За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време, от които нощен труд, като часовете подлежали на преобразуване към дневен такъв, за което се дължало допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.

Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на М-ра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г, бил останал неуреден и затова следвало да намерят приложение общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В чл.9 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е коефициент 1.143.

Ищецът излага, че в процесния период е положил общо 568 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд, който следвало да бъде заплатен от ответника и възлизал в размер на исковата сума.

С оглед на горното моли за уважаването на предявения от него иск, който, след допуснато изменение на размера чрез намаляването му, е от 542лв, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.12.2019г до окончателното изплащане на задължението.

Претендира и направените по делото разноски.

Ответната страна ОД на МВР-гр.Варна е депозирала п и с м е н отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че през периода 1.03.2018г - 30.11.2019г., ищецът е заемал длъжността " полицай в група "Oбщинска полиция" към сектор „ООРТП“ при ОД МВР - Варна.

Ответникът излага, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочи се, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорва се приложимостта на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за 2 държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочи се, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорват се часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

Вследствие на изложеното се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като неоснователна и недоказана и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. в която излага, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, по което е заемал длъжност „ст.полицай“ в Сектор „ООР“ към Трето РУ при ОД на МВР–Варна и затова е със статут на държавен служител.

За периода 1.10.2016г до 30.09.2019г е положил общо 1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1883,66часа. Това води до извънреден труд о т 235,66 часа, з а които твърди, че следва да м у бъде допълнително заплатено възнаграждение от ответника, като сума възлиза на 1965,44лв.

Поради изложеното моли за осъждането на ответната страна да му заплати посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на ИМ–16.10.2019г, до окончателното ѝ изплащане.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В с.з. е допуснато изменение на предявения иск чрез намаляването му по размер от 1965,44лв на 1500,96лв, представляваща възнаграждение за извънреден труд – 217часа за периода от 1.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1 ,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 16.10.2019г до окончателното ѝ изплащане.

Производството е прекратено в частта за разликата над 1500,96лв до 1965,44лв.

В срока по чл.131 ГПК отв.Областна дирекция на МВР - Варна е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

Потвърждава, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в ОД на МВР-Варна.

Възразява, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд.

Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, като общите норми на КТ са неприложими по отношение на ищеца. В отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, като излага подробни съображения за неприложимост на НСОРЗ.

Поради това моли за отхвърлянето на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

3

Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Няма спор между страните, че през процесния период ищецът е заемал посочената длъжност „мл.инспектор“ в Група „Общинска полиция“, която е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна. Съгласно ЗМВР е със статут на държавен служител Същият изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съобразно месечни графици, което се установява от писмените доказателства - кадрова справка, множество платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен нощен труд за претендирания период, за който няма спор, че е бил възмезден по тарифната ставка за нощен труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.

Според същото след приравняване на нощните часове, отработени от ищеца, в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 72 часа възлиза на сумата от 542лв, което не било заплатено на ищеца.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца, умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.

Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието 4

„нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да бъде уважена до установения размер, на осн..чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.

Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва от датата на депозиране на ИМ-20.12.2019г до окончателното изплащане на задължението.

По разноските

На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид основателността на исковете, ответната страна дължи заплащане на разноските, сторени от съда, в размер на 200лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, и в полза на ищцовата страна – сторените от нея разноски за адв.възнаграждение-300лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6125bd65-2307-4bc4-90c0-d6cc9ffe419f