Решение № 1304 от 10.10.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1304 гр. Велико Търново, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110101397 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. Д. П. против О. В. Т., с която се иска съдът да приеме за установено, че ищцата е собственик поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., находящ се в местност „Е.“, с площ от 138 кв.м.

Ищцата твърди, че е наследник на Димитър Станев Петков и Елена Й.ова Петкова, б. ж. на гр. Д., както и че на 5.11.1964 г. първият е закупил дворно място с площ от 600 кв.м., с административен адрес: с. Д., съставляващо парцел XVIII-601 в кв. 60 по плана на селото. Заявява, че по силата на приетия регулационен план на гр. Д., поземленият имот е разделен и претърпява редица изменения на регулационните граници, като понастоящем част от гореописания имот е обособена като поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 138 кв.м., с административен адрес: гр. Д., м. „Е.”, а останалата част от имота е обособена като поземлен имот с идентификатор ***, гр.

Д., ***, в който родителите й са изградили своето семейно жилище. Сочи, че наследодателите й са владели имота както в старите му, така и в настоящите му граници, като са имали съзнанието, че са единствени собственици на имота и са довели това до знанието на бившия собственик, съседите и официалните институции. Твърди, че след смъртта на наследодателите й именно тя стопанисва имота, осъществявайки всички 1 необходими дейности по поддръжката му. Заявява, че в началото на 2020 г. е заявила получаване на скица за имота от СГКК, гр. Велико Търново и е установила, че имотът е отбелязан като общинска собственост, на основание заповед на директора на ОД „Земеделие” по чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Счита, че не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а дори да се допусне, че имотът не е бил част от закупения през 1964 г. парцел XVIII-601, то на основание чл. 79, ал. 1 ЗС е придобила собствеността върху същия посредством 60-годишно постоянно владение.

Ответникът изразява становище за основателност на предявения иск и изрично признава същия. Сочи, че съгласно разписния лист към плана на гр.

Д., одобрен със Заповед № 937/27.2.1959 г., парцел ХVIII-601 от кв. 60 е отразен като собственост на Димитър Станев Петков, а според разписния лист към последващия план на гр. Д., одобрен със Заповед № 166/29.1.1985г., същият собственик е вписан и по отношение на съответстващия ПИ 1023, за който е отреден УПИ XXX-1023 от кв.65. Заявява, че в резултат на реализираните регулационни изменения, част от имота действително е изключена от границите на населеното място, поради което към настоящия момент тази част формално фигурира като ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Д. и се води частна общинска собственост. Твърди, че за имота не е съставян акт за общинска собственост, нито по отношение на същия са извършвани действия по управление и/или разпореждане, а единствено е предоставен на О. В. Т. от комисията по чл. 19, ал. 3 ЗСПЗЗ.

В проведеното открито заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Процесуалният представител на ответника поддържа признанието на иска и също счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Великотърновският районен съд, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищеца по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като 2 съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

От страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноски, но от изложеното в исковата молба и от представените доказателства не се установява с поведението си ответникът да е дал повод за завеждане на делото, като същият изрично е признал предявения иск. Представеното с исковата молба решение за предоставяне на достъп до обществена информация също не свидетелства за поведение на ответника, с което последният да е дал повод за завеждане на делото, като в тази връзка единствено следва да се посочи, че към датата на постановяване на въпросното решение ответникът не е имал законово основание да заличи процесния имот от заповедта на Директора на Областна дирекция „Земеделие“.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Велико Търново, БУЛСТАТ ***, представлявана от Кмета ***, че А. Д. П., ЕГН ********** е собственик поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Д., находящ се в местност „Е.“, с площ от 138 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория: девета, при съседи: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор 3

***.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4