Решение № 40 от 12.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. гр.Мадан, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20235430100321 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.26 ал.1 предл.първо ЗЗД.

Образувано е по постъпила искова молба от Ф. А. Б. ЕГН **********, с адрес: с.Б., общ.М., срещу ,,*********“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП вр. чл.24 ЗПК. Иска се да бъде прогласена нищожността на договор №******/*********г. за предоставяне на потребителски кредит като противоречащ на горепосочените императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В исковата молба се сочи, че на ********г. Ф. А. Б. е сключила с ответното дружество ,,********“ ЕООД договор №****** по силата, на който са й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4100 лв., при лихвен процент - 23,00% годишен процент на разходите - 49,11 %. По силата на чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от ********* в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 3860 лв. за 1 срока на действие на кредитния договор.

Ф. А. Б. твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения:

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11 % /. В процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 23,00 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл.

10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него.

Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/.

Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера па ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при 2 неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредитополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

На следващо място, ищцата сочи, че съгласно императивните изисквания на горепосочените норми, кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР таксата за осигуряване на поръчителство от ********в полза на кредитодателя. Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща тьрговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя, за което дължи такса в общ размер на 3860 лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на „*********" ЕООД. В исковата молба се излага, че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера па законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р Б /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Ищцата счита, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 3860 лв. в записания в договора размер на ГПР от 49, 11 %. Поради това, че тази такса намира основанието си в противоречащата на чл. 19, ал.4 ЗПК клауза за ГПР според ищцата следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните. Алтернативно моли да съдът да приложи правните последици на чл.

19, ал. 5 ЗПК.

Ищцата излага, че наред с това следва да се има предвид и че макар че в съдържанието на договора да е включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това 3 право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.4 в него не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът няма право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото е изискването по чл. 11, ал.1,т.20 от ЗПК.

Намира, че неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл.

143, т. 19 от ЗЗП, поради което същата на е породила правен ефект.

Счита, че това води до предвидената в чл.22 от ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК.

Ищцата твърди, че не дължи заплащане на възнаграждение за учреденото поръчителство, тъй като такова съглашение не би породило правни последици и на следващите основания: Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Излага, че договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето, че кредитополучателя ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл.

143, т. 19 ЗПК.

Намира, че поставянето на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължението за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита ищцата счита, че произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за 4 потребителския кредит. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност допринася за постигането на целта на Директива 2008/48 да им осигури високо, адекватно и равностойно ниво на защита на интересите им /съображения 8, 9, 23, 24, 43, 45 от Директивата/. Ф.Б. счита, че клауза, която предвижда, че се дължи възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта па Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера па задълженията. Намира, че е изпълнен общия фактически състав на чл. 143 ЗЗП и в светлината на неизчериателното изброяване на предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т. 19 на чл. 143 ЗПК/ тази договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.

От ответника „********“ ЕООД, е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който иска се оспорва, като неоснователен.

Ответникът обяснява, че сключил с Б. Договор за потребителски кредит № ********на ********г. като й отпуснал сумата 2500лв. Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23.00 %, при ГПР в размер на 49.11 %.

По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключване на договора, ищецът е избрал това да стане чрез поръчителство от ********** (********).

Ответникът сочи, че договорът за кредит е сключен съгласно правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ищецът е попълнил и подал електронно искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на „*********“ ЕООД с избрани от него параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение. След оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, искането е бил одобрено. На ищеца е предоставен на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр („СЕФ“), заедно с проекти на документи за сключване на договор за кредит (договор, погасителен план, общи условия), генерирани въз основа 5 на посоченото от потребителя в електронния формуляр. В част 4.1. на СЕФ и в чл. 9 от договора е изрично посочено правото на отказ от кредита.

Договорът е сключен след изпращане от страна на ищеца на кратко текстово съобщение по телефона (“SMS”), че е съгласен да сключи договор за кредит при предложените условия. Ответникът твърди, че в договора, противно на твърдяното в исковата молба, са включени всички реквизити, изискуеми от закона, в това число право на отказ от същия. На ищеца е предоставен погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

В отговора се излага, че съгласно чл. 5 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Тази информация се предоставя във формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК.

Такъв СЕФ е бил предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредит, с който се е запознал. Лихвеният процент, съответно ГПР, описани в СЕФ, впоследствие са възпроизведени в Договора за кредит, сключен между двете страни. Изрично посочено е в самия договор, че връщането на кредита става съгласно приложен към договора погасителен план. ********е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в М., която предоставя услуги на територията на Р Б по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № *** в нарочния регистър на БНБ (извлечение от регистъра е включено в Приложение № 1 към настоящия отговор).