Решение № 1839 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330110612 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Стомар инвест“ АД, ЕИК 115184906, със седалище и адрес на управление: с. Белозем, общ. Раковски, обл. Пловдив, ул. „Свинеферма Белозем“ № 2, представлявано от С. Д. Н. против Й. Р. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Я. В.“, бл. **, вх. *, ет.

*, ап. **, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът сочи, че въз основа на четири устни договора за заем, на ответницата е преведена сумата от общо 18500 лева, формирана от извършени по банковата сметка на ответницата преводи, както следва: на 20.07.2018 г. – сумата от 2500 лв.; на 28.08.2018 г. – сумата от 1000 лв.; на 10.09.2018 г. – сумата от 10 000 лв. и на 04.12.2018 г. – сумата от 5000 лв.

Сумата била предоставена на ответницата за лечение на **** й. Доколкото между страните не се стигнало до подписване на писмен договор за заем за посочените суми или постигане на други договорки, се моли исковата молба да се приеме за покана за доброволно плащане на дълга, съгласно 1 разпоредбата на чл. 240, ал. 4 ЗЗД.

В условията на евентуалност твърди да е налице неоснователно обогатяване на ответницата, като твърди липса на основание за получаване на посочените по-горе суми.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 18500 лв., както следва: сумата от 2500 лв., дължима по устен договор за заем от 20.07.2018 г.; 1000 лв., дължима по устен договор за заем от 28.08.2018 г.; 10 000 лв., дължима по устен договор за заем от 10.09.2018 г. и 5000 лв., дължима по устен договор за заем 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка една от главниците.

Претендира разноски.

В условията на евентуалност и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 18500 лева, получена без основание и платена по банкова сметка на ответника с парични преводи, както следва: на 20.07.2018 г. – сумата от 2500 лв.; на 28.08.2018 г. – сумата от 1000 лв.; на 10.09.2018 г. – сумата от 10 000 лв. и на 04.12.2018 г. – сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху главницата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание се явява представител на ищцовото дружество, който иска от съда да постанови неприсъствено решение. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответникът , редовно призован не се представлява в .с.з. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не са представени доказателства и не е поискано делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане от 21.09.2023 год, редовно връчено, ведно със съобщението, по реда на чл. 46 от ГПК на 03.10.2023 год. Ответникът е и редовно призован за насроченото открито съдебно заседание на 22.02.2024 год.

Съдът счита, че и исковата претенция е вероятно основателна, с оглед 2 изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства. Следва да се удажи направеното искане и да се присъди законна лихва върху главниците от датата на първото по делото открито с.з. – 22.03.2024 год.

Доколкото бива уважена предявената главна осъдителна претенция, то съдът не следва да обсъжда и да се произнася по искавата претенция, предявена в условията на евентуалност.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 750 лева – заплатена държавна такса.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, Й. Р. В., ЕГН ********** да заплати на „Стомар инвест“ АД, ЕИК 115184906 сума в общ размер на 18500 лв., представляваща сбор от предоставени, въз основа на възникнали заемни правоотношения между страните, в заем парични суми на 20.07.2018 г. – сумата от 2500 лв.; на 28.08.2018 г. – сумата от 1000 лв.; на 10.09.2018 г. – сумата от 10 000 лв. и на 04.12.2018 г. – сумата от 5000 лв, ведно със законната лихва върху главницата от 18500 лева от 22.03.2024 год. до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Й. Р. В., ЕГН ********** да заплати на „Стомар инвест“ АД, ЕИК 115184906 , сума в размер на 750 лева, представляваща разноски.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

3

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - Й. Р.

В., ЕГН **********, че може да поиска от Окръжен съд - П. неговата отмяна при условията на чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4