Определение № 8252 от 18.06.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8252 гр. Варна, 18.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110102033 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от С. Н. Й., чрез адв. Г. и адв. Б. срещу Р. К. М. за приемане за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, искане по чл. 537, ал. 1 от ГПК за отмяна на КНА № 114, том II, дело № 2145/1993 г. на нотариус Диана Стоянова, с район на действие ВРС, както и иск по чл. 90 от ЗКИР за постановяване на заличаване на вписването в СВ- Варна на нотариален акт № II, том 7, нот. дело № 2648/1964 г.

В исковата молба е посочено, че ищцата упражнява фактическа власт върху недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.

Варна, район "Приморски", с площ от 1183 кв. м. Сочи, че между страните е постановено решение по гр. д. № 13542/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за същия недвижим имот, депозиран от страна на Р. М. срещу настоящата ищца. Излага доводи, че в полза на наследодателя на ответника е съставен КНА от 17.08.1964 г. по нот. дело № 2648/1964 г., което нотариално удостоверяване е нищожно, на основание чл. 576, вр. с чл. 580, т. 6 от ГПК, предвид липсата на положен подпис на нотариуса. Сочи, че праводателят на ответника не е заплатил обезщетение на община Варна във връзка с възстановяването на собствеността. Оспорва съставения констативен нотариален акт по нот. дело № 2145/1993 г., доколкото в съдържанието му бил посочен предходният нотариален акт от 1964 г. Моли за уважаване на отрицателния установителен 1 иск, за отмяна на констативния нотариален акт от 1983 г., както и за заличаване на вписването на нотариалния акт от 1964 г.

С уточнителна молба вх. № 28202 от 27.03.2025 г. ищцата е посочила, че недвижимият имот е ограден и се охранява въз основата на сключен договор за охрана. По повод обосноваване наличието на правен интерес с уточнила, че се позовава на осъществявана фактическа власт с намерение за своене, което дава основание за придобиване на имота по давност с отричане правата на ответника. Сочи, че доколкото се заявяват самостоятелни права върху недвижимия имот е смутена фактическата й власт. Счита, че по повод на иска по чл. 90 от ЗКИР за заличаване на вписването на нотариалния акт от 1964 г. не е необходимо заявяването на самостоятелни права, противопоставими към 1964 г. Моли за заличаване на вписването поради недопустимост на същото, както и поради несъществуване на вписаното обстоятелство.

С уточняваща молба с вх. № 39218 от 02.05.2025 г. ищцата е изложила доводи, че недвижимият имот е ограден от нея още през 1992 г., че се ползва от нея като градина и място за почивка, както и че е налице непрекъсната фактическа власт упражнявана от нея върху имота. Посочва, че в предходното производство между страните не се е оспорвала фактическата власт, осъществявана от ищцата, като излага, че в същото единствено в мотивите е прието, че сключването на договор за охрана от 09.03.2022 г. от С. Й. не би могло да обоснове изтекла в полза на същата придобивна давност към датата на приключване на устните състезания – 11.01.2023 г. Счита, че мотивите на предходно постановеното решение между страните нямат обвързваща сила.

Излага доводи, че правният й интерес от иска по чл. 90 от ЗКИР по повод на заличаване на вписването на нотариалния акт от 1964 г. произтича от възпрепятстване на възможността ответникът да се снабди за в бъдеще с друг констативен нотариален акт.

С разпореждане № 19819 от 14.05.2025 г. на ищцата са дадени повторни указания:

- да заяви дали упражнява фактическа власт върху имота към датата на депозиране на исковата молба, респ. дали същата е била смутена от насрещната страна; - съобразявайки обвързващата сила на мотивите по предходното производство между страните, в която е прието, че настоящата 2 ищца не е упражнявала фактическа власт върху недвижимия имот до датата на исковата молба - 16.09.2021 г., да обоснове наличието на правен интерес от депозиране на настоящия иск, като изложи конкретни доводи в тази насока; наведе конкретни фактически твърдения, във връзка с иска за заличаване на нотариалното удостоверяване, свързано с вписването на нотариален акт № 200, том VI, дело № 2648/1964 г., като посочи детайлно пороците, свързани с нотариалното удостоверяване, съотносими към някоя от трите хипотези по чл.

90 от ЗКИР; - поясни какви права на ищцата са засегнати с оспореното вписване на нотариалния акт от 1964 г. в имотния регистър, респ. до каква благоприятна промяна в правната й сфера би довело исканото заличаване;

С разпореждането изрично са й указани последиците от неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания, а именно: връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

Разпореждането е надлежно връчено на ищцата чрез адв. Б. на 30.05.2025 г. В предоставения едноседмичен срок, изтичащ на 06.06.2025 г. не са изпълнени дадените указания, поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че за наличието на правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателния установителен иск, като законова предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, съдът следи служебно в хода на целия процес.

В разглеждания случай, ищцата предявява отрицателен установителен иск срещу Р. М. за установяване, че последната не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***.

С решение № 275 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 13542/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е прието за установено в отношенията между ищцата Р.

М. и С. Й., че последната не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***. В мотивите на потвърдителното въззивно решение, постановено по в. гр. д. № 848/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна е прието, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме, че в периода от 1992 г. до /датата на исковата молба/ - 16.09.2021 г. са извършвани действия от страна на С. Й., обективиращи установяването на фактическа власт по отношение на процесия недвижим имот.

3

В съдебната практика се приема, че правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице ако отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. В случаите, при които вече е установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът не притежава правото на собственост, то за него не съществува правен интерес за отричането правата на ответника върху същия недвижим имот /в този смисъл определение № 4 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г., ВКС, ІV г.о на ГК/. В предходното производство изрично между страните е установено, че настоящата ищца /ответник в предходното производство/ не е собственик на процесния недвижим имот поради липсата на изтекла в полза на същата придобивна давност, предвид липсата на осъществявана фактическа власт в периода от 1992 г. до 16.09.2021 г.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че липсва правен интерес, поради това, че ищецът не доказва наличието на факти, от които извежда свое защитимо право, засегнато от правния спор и доколкото отричането правата на ответника, няма да доведе до защита на права на ищеца. Затова и съдът намира, че производството по делото в частта по повод на депозирания отрицателен установителен иск се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

По повод на предявения иск по чл. 90 от ЗКИР по повод постановяване на заличаване на вписването в СВ- Варна на нотариален акт № II, том 7, нот. дело № 2648/1964 г., съдът намира следното:

От една страна следва да се съобрази обстоятелството, че ищцата не е била страна в охранителното производство по съставянето на нотариалния акт от 1964 г. В относимата съдебна практика на касационната инстанция се приема, че когато ищецът не е страна в охранителното производство по вписването, то той не е легитимиран да иска заличаването му. Допустимостта на исковете по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и наличието на възможността да бъде постигнат преследвания с тях правен резултат, а именно: заличаване на вписването /така Определение № 37 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6168/2015 г., IV г. о., ГК/. Искът по чл. 90, ал. 1 от ЗКИР е допустим, 4 единствено когато със заличаване на вписването би се променило правното положение на ищеца, затова и наличието на правен интерес се обуславя не само от наличието на вписване и засегнати с него права на ищеца, но и от наличието на възможността да бъде постигнат преследваният с тях правен резултат, а именно: заличаване на вписването /в този смисъл определение № 304 от 27.06.2013 г. по ч. гр. д. № 2821/2013 г. на ВКС, І г. о., определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, IV-то г. о. /.

В разглеждания случай, дори и да бъде уважена претенцията на ищцата и да бъде заличено вписването на нотариалния акт от 1964 г. в патримониума на същата няма да настъпи каквато и да е правна промяна.

Същата и в последователно депозираните уточнителни молби изрично е посочила, че не заявява самостоятелни права, противопоставими към 1964 г. С оглед на горното, следва да се приеме, че за последната не е налице правен интерес от иска по чл. 90 от ЗКИР по повод заличаване на вписването на нотариален акт № II, том 7, нот. дело № 2648/1964 г.. Затова и производството и в тази част се явява недопустимо и като такова следва да бъде прекратено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че депозираните искове са недопустими, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А искова молба с вх. № 15191 от 18.02.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА, образуваното въз основа на същата производството по гр. д.

№ 2033/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5