Решение № 124 от 06.08.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 368/2025
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 06.08.2026
- Състав
- ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 15, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.478 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.493 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.1 б."в" · Наказателен кодекс
- чл.7 ал.2 т.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Разград, 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично засЕ.ние на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:
ПредсЕ.тел: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Д. Здр. Станчева като разглЕ. докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100368 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове по чл.432 и чл. 429 ал.2 т.2 КЗ.
Депозирана е искова молба от Е. М. Х. от с.***,чрез адв.И. Ц. против ЗК“Лев ИНС“ за сумата 300 000 лв./153387.56евро обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на съпруга й С. Х. в резултат от ПТП, сумата от 50000лв./25564.59евро за причинените й в лично качество неимуществени вреди- физически и душевни болки и страдаН. от ПТП и сумата от 4371.57лв./4000лв.+371.57лв./ или 2235.15 евро обезщетение за имуществените й вреди от ПТП на 07.01.2025г. за 4/6ид.ч. унищожен л.а. и разходи за лечението й. Претендира и разноски за адвоката, който е представлява при условията на чл.38 ал.3 ЗА.
Твърди, че на 07.01.2025 г. сутринта около 9.45ч. двамата със съпруга й С. пътували от с.*** към гр.Разград със семейН.т им автомобил *** с рег.№***. На главен път Варна-Русе / I2/,близо до разклона за яз.***, насрещно движещия се л.а. *** с рег.№***,управляван от И.
А. И. навлязъл в насрещното /тяхното/ пътно платно и се ударил в техН. автомобил.
Вследствие на ПТП нейН.т съпруг починал, а ищцата получила множество увреждаН.съчетана травма:глава, гърди корем,травматичен кош,мозъчно сътресение и загуба на съзнание,фрактура на ребра, плеврален излив вляво и дясно на белия дроб,множество натъртваН.,охлузваН. и хематоми. След ПТП била откарана в болница където била настанена за лечение до 15.01.25г. До края на м.март с.г. била трудно подвижна и на легло в дома си. За нея се грижела пълнолетната й дъщеря. Няколко пъти в седмично в дома й идвал рехабилитатор. През цялото време имала силно главоболие, болки в кръста, гърба и гърдите,затруднено дишане,световъртеж, гадене,емоционален шок и стрес. Развила 1 постконтузионен синдром. Заради болките се налагало да приема силни болкоуспокояващи.
Част от болките не са отшумели и към момента на депозиране на исковата молба. Получила и психологически травми като последица от ПТП:остро стресово разстройство,необоснован страх от пътуване, както и от движение пеша в близост до движещи се автомобили,разстройство в начина на приемане на действителността и усещане за безпътица и безсмислен живот .
Излага доводи за приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД критериите за адекватност и справедливост на присъденото обезщетение, обществено- икономическите условия, законовоопределените размери на отговорността на застрахователя.
Ком момента на ПТП л.а.,управляван от виновН. водач е бил застрахован при ответниказастрахователна полица ***********.
Ищцата е предявила застрахователна претенция на 11.02.25г.,като е приложила застрахователна полица, констативен протокол за ПТП, протокол за оглед,свидетелство за регистрация на МПС,удостоверение за техническа изправност на ППС,препис-извлечение от акт за смърт,удостоверение за наследнции,съобщение за смърт,медицински документ.
Застрахователят поискал допълнително документи и не се произнесъл по претенцията.
Предвид на това намира,че началН.т момент от който тече законната лихва е 12.02.25г.
Моли съда да постанови съдебно решение, като уважи изцяло исковите ай претенции.
Претендира присъждането на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на пълномощника й.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, намира исковете за процесуално допустими, но ги оспорва по основание и размер. Оспорва отговорността си на застраховател по ЗЗГО на л.а. на водача И. А. И. за настъпване на процесното ПТП. Оспорва наличието на виновно и противоправно негово поведение, като твърди че за него събитието е случайно. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и твърдеН.та, за наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка на настъпилите увреждаН. на ищеца е механизма.
Представените по делото доказателства нямат установителен характер и не дават ясна и безспорна представа за начина на настъпване на инцидента. Оспорва изцяло предявеН.т иск за неимуществени вреди от смъртта на С. Ш. Х. и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия, както и търпените като интензитет и продължителност нейни морални болки и страдаН.. При условията на евентуалност,оспорва размера на претенцията като неоснователно завишена и в противоречие с принципа на справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносН. резултат от страна на С.
Х., който с поведението си сам е поставил здравето и живота си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота. Причина за настъпването на процесното ПТП са субективните действия на С. Ш. Х., който не е предприел маневра аварийно спиране, при настъпване на опасността и получен светлинен и звуков сигнал от насрещно движещият се авариращ л.а. ***, с per. № ***. Движил се с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Допълнително същият не се е движил плътно в дясната част на пътното платно. Същият е бил без поставен обезопасителен колан.
Ако беше предприел всички тези действия, ПТП нямаше да настъпи. В условията на 2 евентуалност ако се установи, че ПТП все пак щеше да настъпи то твърди, че телесните повреди щяха да бъдат значително занижени и смърт нямаше да настъпи.Дължимото на ищцата обезщетение следва да бъде намалено, съобразно приноса на пострадалия, който определя на поне 50%.
Оспорва всички факти за настъпили при ищцата в лично качество неимуществени вреди, за техН. интензитет и проявление, както и твърдеН.та, че възстановителН. период не е приключил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация и др., вкл. към настоящия момент. Не е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата за настъпили неимуществени вреди и процесното ПТП.
Изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на съдържанието на приложените към исковата молба писмени доказателства и на обективната истина.
Несвоевременното провеждане на болничното лечение по отношение на твърдените травми са довели до удължеН. възстановителен период, както и до настъпилите усложнеН..Оспорва като недоказани твърдеН.та в исковата молба за „емоционална лабилност“, „Снижаване на памет и интелект“, „силно главоболие“, „силен световъртеж“, „загуба на равновесие и затруднено предвижване по стълби и неравен терен“, „чуство за потъване“, „лесна уморяемост“, „повишена раздразнотелност“, „повишена и необоснована тревожност“, „страхова невроза“, „паник атаки“, „внезапно безпричинно разплакване“, „повишена чуствителност“, „липса на спокоен сън“, „объркан и затруднен словоред“ и „понижена възможност за справяне с ежедневните активности и нужди“ у ищцата. В случай, че ищцата докаже наличието им, и че същите са в следствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то оспорва размера им като прекомерно и неоснователно завишен. Прави ВЪЗРАЖЕНИЕ за съпричиняване на вредоносН. резултат от страна на пострадалата, в качеството й на пътник на предна дясна сЕ.лка,без поставен предпазен колан, която с поведението си сама е поставила здравето и живота си в опасност и е допринесла за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота.Размера на съпричиняване определя отново поне на 50%..
Оспорва и претенцията за имуществени вреди. Медицинските разходи не са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и последвалите увреждаН.. Не са извършени по предписание на наблюдаващият лекар, в хода на лечението. Не са били необходими и полезни за ищцата. По отношение на претендираните имуществени вреди изразяващи по л.а.
*** per. № *** счита,че липсват доказателства за тяхното основание и размер. Ищцата не е доказала възникването на отговорността на ЗД „Бул Инс” АД и своето право за получаване на обезщетение за имуществени вреди от процесното пътнотранспортно произшествие в претендираните размери. Не са доказани елементите за осъществяване на фактическия състав, противонравното и виновно поведение на водача на л.а. *** , с ДК № *** в процесното ПТП. Липсват данни за наличие на причинно-следствена връзка между настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените от ищцата вреди. В условия на евентуалност оспорва размера на предявеН. иск като завишен. Претендираната от ищцата сума от 4 000лв, представляваща 4/6 идеална част от съсобственото й МПС, е 3 крайно завишена и не отговаря на реалната стойност на същото. ПроцесН.т л. а. е бил на близо 20 години от първата си регистрация в България към датата на ПТП, което средно статистически означава на около 1 000 000 км пробег, т. е. изключително овехтял и морално амортизиран. Твърди, че произшествието е настъпило при превес на вината на С. Ш. Х., управлявал автомобила с превишена и несъобразена скорост; не е упражнявал постоянен контрол върху автомобила, не се е движил плътно в дясно на пътното платно и не е предприел аварийно спиране, за да предотврати удара между двете МПС-та. Определя приноса му в размер на 50 %, поради нарушение на правилата за движение по пътищата, уредени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 2, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Допълнително застрахователното обезщетение следва да бъде намалено със стойността на запазените детайли от автомобила, изчислена по експертна оценка.
Оспорва претенциите по акцесорН. иск. Оспорва присъждането на законна лихва да е от датата на уведомяване на застрахователя за увреждането, тъй като ищцата не е предоставила допълнително изисканите от ответното дружество доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ, застрахователят не дължи лихва върху обезщетението. В условията на евентуалност оспорва началН. момент, от който се иска присъждане на законна лихва, като считаме, че лихвата следва да се дължи от 12.05.2025 г., а не от 12.02.2025г.
Признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за ЗЗ„ГО“ на автомобилистите за л.а.„*** “, модел „***“ с per. № ***, към датата на процесното събитие, както и че от страна на ищеца е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 12.02.2025г..
С писмеН. отговор застрахователното дружество прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради липса на поставен предпазен колан.
На страната на ответника е конституирано трето лице-помагач И. А. И., който в писмен отговор не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като посочва, че по наказателното дело има постановена присъда. Оспорва твърдеН.та на ответника за наличие на техническа неизправност в неговия автомобил.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 7.01.2025 г., на път 1-2 /Е-70, гр. Русе - гр. Разград/ на км. 88+100, преди разклона за язовир ***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка *** с рег. № ***, от И. И. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на С. Ш. Х., с което осъществил състав на престъпление по чл.343 ал.1 б.„в“ във вр. с чл.342 ал.1 НК. Горните факти са установени от присъда по НОХД № 216/2025г. на ОС Разград, изменена с влязло в сила решение № 38/23.03.2026г. по ВНОХД № 368/2025г. на АС Варна. СъдебН.т акт, постановен в наказателното производство, се ползва със задължителна сила, съгл. чл.300 ГПК по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото за изготвени съдебно медицинска експертиза, съдебно автотехническа експертиза 4 и съдебно психологическа експертиза.
Съгласно заключението по назначената САТЕ причина за настъпване на произшествието от технически характер е навлизането на л.а. *** в лентата за насрещно движение, където се е движил л.а. ***, в опасната зона за спиране на последН.. Произшествието е станало на прав участък от пътя при слънчево време, без вятър, много добра видимост и суха пътна настилка. Геометричната видимост напред за всеки от водачите е около и над 150м. По делото няма данни за препятствия или други участници в движението, които да са ограничавали видимостта между двамата водачи. Времето е било ясно, пътната настилка суха, имало е нормална видимост за конкретните условия. Непосредствено преди произшествието лекият автомобил *** се е движил в лентата за движение към Разград, в същата посока. По същото време лекият автомобил *** се е движил в обратната посока.