Определение № 327 от 06.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 327 гр. София, 06.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна частна жалба вх. №8439/15.11.2024 година о т А. Т. Т. против определение № 883/17.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.640/2024 г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. №260071 от 07.06.2024 година на А. Т. Т. срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК №378/10.07.2013 година по ч.гр.д. №631/2013 година по описа на РС Мездра, включително и искането за обезсилване на издаден изпълнителен лист и е прекратено делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като за да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на представеното копие от известие за доставяне поканата за доброволно изпълнение, датирано 02.12.2013 година и е приел, че двуседмичния срок за подаване на жалбата е изтекъл. С частната жалба се поддържа твърдението, че преди датата 23.05.2024 година никога не са връчвани книжа и документи, свързани с претенцията на кредитора. Твърди, че положения подпис върху копието от известието не е нейният, поради което изрично оспорва авторството на подписа върху предоставеното копие от известие за доставяне на поканата за доброволно изпълнение, датирано 1

02.12.2013 година. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата „Юробанк България“ АД е изразил становище за неоснователност на жалбата и моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по ч.гр.д.№640/2024 г. по описа на ОС-Враца е образувано по частна жалба вх. №260071/07.06.2024 година от А. Т. Т. срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК №378/10.07.2013 година по ч.гр.д. №631/2013 година по описа на РС Мездра. В жалбата се подържа твърдението, че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно, тъй като не е налице сключен договор за кредит със заявителя – „Юробанк България“ АД.

Липсата на доказателства за подписан договор между страните към момента на подаване на заявлението обуславят неговата неоснователност, респективно неговата незаконосъобразност. Счита, че липсват каквито и да е било доказателства от страна на кредитора, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Твърди, че когато изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага допълнително изявление на кредитора , което е инкорпорирано в документа по чл.417 ГПК. Касае се за потестативно право на кредитора, което се упражнява от него, чрез едностранно волеизявление като преобразуването му настъпва с получаването му от длъжника. По делото не са представени доказателства, които да удостоверяват надлежно изпълнение на процедурата по връчване, поради което няма как да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост, а липсата на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост обуславят неоснователността на заявлението. Твърди, че извлечението от счетоводните книги, въз основа, на които е издадена заповедта за изпълнение не е редовно от външна страна и не удостоверява 2 подлежащо на изпълнение парично вземане., тъй като не съдържа всички реквизити, необходими за удостоверяване на заявените претенции и е нередовен от външна страна документ. Договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи, а и вземането е погасено по давност. Моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение и обезсили издадения изпълнителен лист.

Ответникът по жалбата „Юробанк България“ АД счита жалбата за процесуално недопустима, а в отношение на евентуалност неоснователна като претендира и направените по делото разноски. Твърди, че изложените съображения са неотносими, тъй като са в разрез с обхвата на разпоредбата на чл.419, ал.2 ГПК, съгласно който жалбата може да се основава само на съображения, извличани от актовете по чл.417 ГПК, каквито не са изложените в жалбата. Те касаят материалноправни въпроси, които са разрешими само в състезателно, исково производство. Изпълнителното основание се ползва с формална доказателствена сила, като в заповедното производство, съдът проверява само формалната доказателствена сила и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.

Видно от приложеното ч.гр.д. №641/2013 година по описа на РС-Мездра е, че въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от „Юробанк България“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение №378/10.07.2013 година, по силата, на което длъжниците В. П. К. и А. Т. Т. са осъдени да заплатят на банката солидарно сумата от 19710 лева, главница; сумата от 715,20 лева – договорна лихва за периода от 23.09.2012 година до 24.06.2013 година вкл., 30,53 лева наказателна лихва за периода 24.02.2013 година до 24.06.2013 година вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2013 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 409, 11 лева, държавна такса и 785,47 лева адвокатско възнаграждение, като въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Посочено е в заповедта, че вземането произтича и от следните обстоятелства – договор за потребителски кредит от 23.08.2012 година.

С частната жалба жалбоподателката А. Т. Т. е представила доказателствата за връчване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

3

Съобразно разпоредбата на чл.419 разпореждането за незабавно изпълнение може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от датата на връчване на заповедта за изпълнение. По делото с частната жалба е представено удостоверение от ЧСИ М. Н., рег. №*** с район на действие Окръжен съд Враца, като е представена и поканата за доброволно изпълнение, съдържаща отбелязване на датата на връчване – 02.12.2023 и връчена по пощата.

В частната си жалба жалбоподателката е твърдяла, че заповедта за незабавно изпълнение и е била връчена на 23.05.2024 година, като с жалбата е представен от нея документ, разписка с подпис, удостоверяващ получаването на заповедта на по ранна дата. Представеният документ е частен свидетелствуващ документ, разполагащ с материална доказателствена сила, поради което опровергаването на тази сила може да е насочено както срещу формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото. В тежест на страната, която черпи благоприятни последици от установяването на даден факт е да го установи, като когато се касае за оспорване автентичността на документа, каквито доводи има в частната жалба пред настоящия съд, процесуалната възможност да бъде сторено това е обвързано от срок. В процесния случай това следва да бъде направено с частната жалба, с която се иска отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, тъй като документът е представен с нея. В частната жалба липсват твърдения, че представеният документ е неавтентичен, поради което направените за първи път пред въззивният съд твърдения и доказателствени искания са преклудирани. Предвид горното, съдът намира, че жалбоподателката е редовно уведомена на 02.12.2023 година, а частната жалба, която е подадена на 07.06.2024 година е просрочена, тъй като е подадена след предвидения в чл.419, ал.1 ГПК преклузивен срок.

Производството по същата следва да бъде прекратено.

4

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 883/17.10.2024 г., постановено по ч.гр.д.640/2024 г. по описа на ОС-Враца, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. №260071 от 07.06.2024 година на А. Т. Т. срещу разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 ГПК №378/10.07.2013 година по ч.гр.д. №631/2013 година по описа на РС Мездра, включително и искането за обезсилване на издаден изпълнителен лист и е прекратено делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5