Решение № 352 от 01.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА Д. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА Д. Гражданско дело № 20224110100386 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация ВТ" АД – град Велико Търново, чрез адв. М. А. – ШАК, срещу М. Я. В..

Процесуалният представител на ищцовото дружество развива съображения, че ответникът е потребител на топлина енергия, доставяна му от „Топлофикация ВТ” АД за обект, находящ се в град Велико Търново, ул. „Ален мак” № 4, вх. В, ап. 1, като за месец ноември 2018 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец декември 2019 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец август, месец ноември, месец декември 2020 година, месец януари, месец февруари, месец март, месец април и месец август 2021 година дължи главница в общ размер на 405.82 лева.

Последната е формирана като сбор от дължимите от ответника суми за топлинната енергия, отдадена в сградната инсталация, топлинна енергия, отдадена от щранг-лира в имота и такса за разпределение на топлинна енергия. Твърди, че задължението на длъжника за заплащане на горните суми произтича от чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на жилище, което се намира в сграда – етажна собственост с работеща абонатна станция. Твърди, че на основание чл. 32, ал. 6 вр. ал. 1 от ОУ ответникът е изпаднал в забава с изтичането на 30 дневен срок от месеца, за който се отнася консумацията, поради което претендира обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху всяко главно вземане, което е в общ размер на 77.41 лева. Направено е искане да 1 бъде прието за установено, че ответника му дължи горните суми, за които има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 2684/2021г., ведно със законната лихва върху главницата. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски както в исковото, така и заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развити са съображения за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Посочва, че с ответникът няма качеството на потребител на топлина енергия, доколкото не е нито собственик, нито ползвател на процесния недвижим имот. Навежда доводи, че липсват доказателства действително да е доставяна топлинна енергия в имота и същата реално да е потребена. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение № 81 от 05.10.1998 година по гр.д. № 6210/1996 година на СРС, вписано в СВ на 22.12.2008 година /л. 95-97/ в дял на Д. М. М. е поставен недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 4 В, ет. 1, ап. 1 с площ 59.57 кв.м. От приложеното по делото Удостоверение за наследници, изх. № 94ММ-720 от 28.03.2016 година на Община Велико Търново /л. 98/ се установява, че Д.

М. М. е починала на 11.07.2013 година и оставила за наследници по закон синовете си А. Я. А. и М. Я. В.. Видно от Удостоверение, изх. № 7187 от 14.11.2013 година по Ч.гр.д. № 3924/2013 година на ВТРС А. Я. А. се е отказал от наследството на майка си Д. М. М. и отказът му е вписан в особената за това книга, водена при ВТРС.

По делото са представени НА № 142, том 12, дело № 4158/1995 година на нотариус при ВТРС и Договор за учредяване право на пристрояване върху общинска земя от 31.05.2013 година /л. 76-79/, както и Схема № 15-812990-20.07.2022 година на СГКК – град Велико Търново /л. 107/, касаещи недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 4 В, ет. 1, ап. 1 с площ 60.93 кв.м. на С. Ц.а К..

Представена е и справка по лице за М. Я. В. от Служба по вписванията /л. 100/, от която е видно, че за лицето е вписана възбрана за недвижим имот находящ се в град Велико Търново, ул. „Ален мак“ № 4 В, ет. 1, ап. 3 с площ 59.57 кв.м.

От Протокол от 18.11.2007г. от ОС на ЕС на ул. „Ален мак“ № 4, вх. В и Г, ведно с 2 броя списъци на собствениците /13-15/ се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда, притежаващи поне 2/3 от собствеността са взели решение ищеца по делото да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В тази връзка на 03.10.2012г. между него и потребителите в процесната сграда – етажна собственост е сключен Договор № ДР-30-2007 от 2

20.11.2007 година при ОУ за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия /л. 12/. На основание взети решения на общото събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/ от 08.11.2018 година и от 25.10.2019 година /л. 17-21 и 23-27/ са подадени заявки за отопление до ищеца за отоплителните сезони 2018/2019 година /л.

16/, за 2019/2020 година /л. 22/, за 2020/2021 година /л. 28/.

От приложените заверени копия на Справка за задължения на абонат за периода от ноември 2018 година до август 2021 година към 27.01.2022 година и Извлечение от сметка за топлоенергия към 20.03.2021 година /л. 10, 11/ се установява, че на ответника е начислена за плащане сумата в размер на 405.82 лева, от която сумата в размер на 177.16 лева, представляваща цена за потребена топлинна енергия, отдадена от щранглира в имота за м. 11 и 12.2018 година, м. 01, 02, и 03. 2019 година в размер на 117.16 лева; сумата в размер на 267.95 лева, представляваща цената за потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за м. 11 и 12.2018 година, м. 01, 02, 03, 12.2019 година и м. 01, 02, 03, 04, 11, 12.2020 година и м. 01, 02, 03 и 04.2021 година, както и сумата в размер на 6.00 лева – такса за разпределение, като върху посочените суми е начислена и лихва за забава в размер на 77.41 лева. По делото са приложени и ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-ВТ“ АД на потребителите в град Велико Търново, одобрени с Решение № ОУ - 018/01.09.2008г. на ДКЕВР /л. 2944/, които не са оспорени от ответника.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л.

125-147/ се установява, че през процесния период абонатната станция № 294, намираща се на адрес гр. В. Търново, ул. „Ален Мак“№ 4, Вх. „Г“ е работила, като е доставяла на потребителите в СЕС топлинна енергия за отопление и БГВ. През отоплителен сезон 2018/2019 г. топлинната енергия, отдадена от щранг - лирата в имота, намиращ се в град Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 4, вх. В, ап. 1, топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, респективно сумите за нея, и след изготвяне на изравнителната сметка са правилно определени в съответствие с действащата нормативна уредба. През отоплителните сезони 2019/2020г. и 2020/2021г., при изготвянето на изравнителните сметки общото количество ТЕ за БГВ в СЕС е било изчислявано на база сумарното показание на индивидуалните водомери в имотите на СЕС, а не на база показанията на общия водомер. Това обстоятелство води до неправилно определяне общите количества ТЕ за отопление и ТЕ отдадена от СИ за отчетния период, в частност - до неправилно дялово разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС, респективно дължимите суми за нея. Правилно определените суми за топлинна енергия отдадена от щранг - лирата в имота, намиращ се в град Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 4, вх. В, ап. 1, топлинната енергия отдадена от сградната инсталация са както следва: 117.16 лева за топлинна енергия, отдадена от щранг лирата в имота, сумата в размер на 267.95 лева за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като следва да се приспаднат 49,50 лева – корекции, 3 изравняване и други. Сумите за такса разпределение на топлинна енергия са правилно определени. През отоплителен сезон 2018/2019г. е била спазена нормативната уредба при определяне стойността на сумите за топлинна енергия отдадена от щранг - ли‐ рата в имота, намиращ се в град Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 4, вх. В, ап. 1, топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. През отоплителните сезони 2019/2020г. и 2020/2021г., при изготвянето на изравнителните сметки общото количество ТЕ за БГВ в СЕС е било изчислявано на база сумарното показание на индивидуалните водомери в имотите на СЕС, а не на база показанията на общия водомер, при което не е била спазена действащата към тези периоди нормативна уредба. През тези периоди при определяне стойността на сумите за топлинна енергия отдадена от щранг — лирата в имота, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „Ален Мак“ № 4, вх. В, ап. 1 и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е била спазена нормативната уредба в контекста на горния абзац - не правилно определени изходни данни.. Уреда за търговско плащане в АС 294 /топломера /е бил с визуално отчитане, преминал е метрологична проверка през 2018 г., 2020 г. и е подлежал на последваща през м. 09.2020 г. Индивидуалните уреди за дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС са марка „Brunata“ - електронни с визуално отчитане и не подлежат на метрологичен контрол. В проведеното на 01.02.2023 година съдебно заседание вещото лице допълва, че е посетил абонатната станция на адреса, която захранва два входа - вх. В и вх. Г, но не е ходил в обекта на ответника, въпреки направената уговорка с него чрез домоуправителя на входа. Посочва, че става въпрос за вх. В апартамент 1. Когато отишъл на уговорената среща, но ответника го нямало. Заявява, че многократно е проверявал абонатната станция, като е посочил удостоверенията за проверка на общия топломер в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 2684/2021 година на Районен съд – Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 1143 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.09.2021 година за процесните суми, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно отношение с ответника 4 със съответните му съществени елементи по договор за продажба на топлинна енергия при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия, точно изпълнение на договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия, начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната инсталация, както и наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия. Следва да се отбележи и че по аргумент от чл. 153, ал. 6 ЗЕ дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/61230b69-8d4b-4ec8-ace3-3a3029c6601d