Решение № 57 от 03.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. София, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА при участието на секретаря С. като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело № 20211110170349 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 213 КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ /нов/ от З. срещу „Р. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4189,39 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ., както и сумата от 5655,56 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № ., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на исковата молба в съда /08.12.2021 г./ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 02.10.2019 г. между „А., в качеството на лизингодател, и „Р., в качеството на лизингополучател, е сключен договор за наем – оперативен лизинг № . г.

Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш., рама № ., двигател № ., като стойността на договора била в размер на 21420,00 евро, а сумата била разделена на 60 броя месечни лизингови вноски. Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно гаранционната лизингова вноска в размер на три месечни лизингови вноски и четвърта месечна лизингова вноска за месец февруари 2020 г., след което преустановил погасяването на поетото задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца, в качеството му застраховател по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ - полица № ., претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в тази връзка З. образувало щета № ., въз основа на която загубата била определена в размер на 4189,39 лв. (равняваща се на незаплатени шест лизингови вноски с настъпил падеж, всяка в размер на по 698,23 лв.), 1 която сума била заплатена на „А. с преводно нареждане от 02.11.2020 г. Твърди, че с оглед факта, че за периода от спиране на плащането от страна на ответника до връщането на държаната от него лизингова вещ, лекият автомобил е бил във фактическо държане от лизингополучателя, то същият дължал сумата в размер на 4189,39 лв., която е била изплатена от ищеца.

Ищецът твърди, че на 05.07.2019 г. между „Е., в качеството на лизингодател, и „Р., в качеството на лизингополучател, бил сключен договор за наем - оперативен лизинг № . г.

Предмет на договора бил лек автомобил марка „Ш., като стойността на договора била в размер на 28916,40 евро, а сумата била разделена на 60 броя месечни лизингови вноски.

Сочи, че лизингополучателят е заплатил напълно гаранционната лизингова вноска в размер на три месечни лизингови вноски и лизингови месечни вноски до м.март 2020 г., след което преустановил погасяването на поетото задължение. Лизингодателят бил изпратил до ищеца, в качеството му застраховател по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ - полица № ., претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че в тази връзка З. образувало щета № ., въз основа на която загубата била определена в размер на 5655,56 лв. (равняваща се на незаплатени шест лизингови вноски с настъпил падеж, всяка в размер на по 942,59 лв.), която сума била заплатена на „Е. с преводно нареждане от 02.11.2020 г.

Ищецът претендира заплатените от него суми, представляващи застрахователно обезщетение по посочените договори за застраховка съответно в размер на 4189,39 лв. и 5655,56 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията, както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че е внасял своевременно всички вноски по двата договора. Счита, че развалянето на договорите от страна на наемодателя е незаконосъобразно и не е настъпвало, а в случай че са били преведени суми от страна на застрахователя, това е било сторено без основание. Твърди, че развалянето на договора от страна на „А. е незаконосъобразно, тъй като не е бил даден достатъчен срок за изпълнение, а освен това развалянето било в противоречие със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Относно развалянето на договора от втория наемодател ответникът счита, че с приспадането на внесената тримесечна гаранция по този договор всякакви незаплатени вноски по договора са били погасени. Твърди, че гаранцията, която е предоставена във връзка с договорите за наем, се дължи от страна на наемодателя, но не е възстановена, като е била задържана неправомерно от лизингодателите, поР. което прави възражение за прихващане в случай, че дължи вноски по двата договора с наемодателя.

Оспорва претенцията по размер, тъй като счита, че тя е изчислена некоректно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като претендира сторени по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

2

Основателността на заявената претенция по чл. 213 КЗ /отм./ - чл. 410, ал. 1 КЗ /нов/ предполага установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца на следните елементи от фактическия състав: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и третото застраховано лице – в конкретния случай лизингодател по два договора за наем – оперативен лизинг, с предмет – застраховане риска от неплащане на лизингови вноски от страна на лизингополучателя по всеки от двата договора, настъпило застрахователно събитие – неплащане на лизинговите вноски на падежа от ответникализингополучател, в резултат на което да са причинени вреди на застрахования при ищеца лизингодател и изплащане на застрахователното обезщетение от ищеца – на третото застраховано лице – лизингодател в размера на имуществените вреди, нанесени в резултат на застрахователното събитие.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете си към „А., „Е. или към ищеца.

По иска за сумата от 4189,39 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № .:

По делото не е спорно, а и с доклада по делото е отделен за безспорен фактът, че между дружеството „Р. и „А. е бил сключен договор за наем – оперативен лизинг № . г., с предмет отдаване под наем на нов автомобил марка „Ш. . /., шаси № ..., двигател № ., цвят код ., сив кварц металик, при срок на договора 60 месеца от подписването му. Съгласно чл. 2 наемателят заплаща гаранция в размер на три месечни вноски, която обезпечава добросъвестното ползване и съхранение на наетия автомобил от страна на наемателя, пълното и точно изпълнение на задълженията му, предвидени в договора, включително и задължението му за връщане на автомобила на наемодателя след изтичане срока на договора. Връщането на гаранцията се осъществява след изтичане на срока на договора при условие, че наемателят е спазвал стриктно всички изкисвания на наемодателя във връзка с използването на автомобила по ал. 1. Няма спор, че уговорената гаранция в размер на 1071 евро е била заплатена от „Р., като това се установява и от приетото допълнително заключение на ССчЕ – л. 157-л.160 от делото.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора при забава в плащането наемодателят има право по свой избор незабавно да поиска или изпълнение, или обезщетение поР. забавено изпълнение, или неустойка поР. неизпълнение и да се откаже от договора. В последния случай дължимата неустойка е в размер на гаранцията по чл. 2, като от приетото допълнително заключение на ССчЕ се установява, че гаранционният депозит е бил удържан именно като неустойка поР. неспазените условия по договора.

Съгласно чл. 4 наемателят дължи на наемодателя 60 месечни наемни вноски на стойност 357 евро всяка една съобразно Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. В чл. 6 от договора е описано какво се включва във всяка една месечна вноска.

Видно от представения на л. 16 от делото приемо-предавателен протокол, автомобилът е бил предаден на ответното дружество на 07.10.2019 г.

3

Видно от представената на л. 17 и 18 от делото счетоводна справка, лизингополучателят е заплатил само първите 4 вноски по договора за лизинг с падеж до 02.02.2020 г. вкл. , което се потвърждава и от приетото по делото заключение на ССчЕ – задача № 2.3. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника, че е внасял своевременно всички вноски по договора за лизинг.

Установява се от представения по делото, л. 117 (и л. 192 от делото) приемопредавателен протокол, че на 18.05.2020 г. „Р. е предал фактическата власт върху процесния автомобил „Ш.“ на представител на дружеството „А., с което отношенията между страните във връзка с договора за лизинг са приключили и ответното дружество вече не е използвало автомобила, т.е. от тази дата насетне той не е дължал заплащане на лизингови вноски съгласно сключения на 02.10.2019 г. договор за оперативен лизинг.

Няма спор, а това се установява и от представения по делото на л. 19 договор за застраховка, че между ищеца и „А. е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за имуществена застраховка № . с покрит риск „Загуба вследствие неплащане на лизингови вноски“, с период на действие 01.02.2012 г. до 31.01.2015 г.

Покритите рискове съгласно договора за застраховане, подписан при общи условия, са загуби вследствие на неплащане на лизингови вноски на която и да е дължима лизингова вноска съгласно валидни договори, сключени през периода на застраховката. По делото са представени още Одобрение за сключване на застрахователен договор и Добавък № . към застрахователна полица № ./ с предмет на лизинговото имущество автомобил марка „Ш., рама ..., лизингополучател „Р.

С оглед на посоченото, съдът приема за установено, че между ищеца и „А. е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Загуба вследствие неплащане на лизингови вноски“, покриващо като риск и неплащането на лизинговите вноски по договора за лизинг от 02.10.2019 г., сключен между „Р. и „А..

От доклад № 1 по щета № ., образувана при ищеца и по повод искане от страна на лизингодателя и застраховано лице – л. 33 от делото, се установява, че в определеното застрахователно обезщетение за изплащане от ищеца са включени лизингови вноски по договор за лизинг от 02.10.2019 г. в размер на 214.0 евро (с левова равностойност 4189,39 лева) и за което има представено платежно нареждане от 02.11.2020 г. /л. 48 от делото/, че е изплатено от ищеца на застрахованото лице „А., а това се установява и от приетото по делото неоспорено заключение на ССчЕ /задача № 1/.

Въз основа на гореизложеното съдът достига до извод, че са налице всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претенцията по чл. 410 КЗ, а именно – възникнало застрахователно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да носи покритие на риска „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ по сключени от застрахования договори за лизинг, в обхвата на който попада и този от 02.10.2019 г., по който ответникът е поел задължението да плаща месечни лизингови вноски. От приложените по делото писмени документи, както и от изслушаните заключения на ССчЕ по безспорен начин се установява, че ответникът „Р. след м.02.2020 г. е в неизпълнение на 4 задължението да плаща месечни лизингови вноски, както и че ищецът в качеството на застраховател по договора за имуществено застраховане е платил застрахователно обезщетение в размер на 214.0 евро (с левова равностойност 4189,39 лева) – стойността на незаплатените от ответника общо 6 броя месечни лизингови вноски по договора за лизинг (вноски с падеж от 02.03.2020 г. до 02.08.2020 г.).

В същото време съдът констатира във връзка с релевираното от ответника възражение, че действително той е върнал на лизингодателя „А. процесния автомобил на 18.05.2020 г.