Решение № 926 от 01.11.2019, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ гр. ВРАЦА, 01.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 11 октомври две хиляди и деветнадесета год., в състав:

Районен съдия:

НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ

При секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`1773 по описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 4782/2018г. на ВРС иска молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ

НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София против В.Л.В. *** за признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 750 лева главница по договор за паричен заем, сключен на 17.02.2015г. с „Изи Асет Мениджмънт” АД, договорна лихва от 105.10 лв. за периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., 45.00 лв. такса разходи, неустойка от 590.92 лв. за периода 24.02.2015г. до 13.10.2015г., лихва за забава в размер на 296.29 лв. за периода от 25.0200.2015г. до подаване на заявлението, както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

Ищецът твърди, че с договор за цесия е придобил вземането на кредитора, с което обуславя правния си интерес и процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на задължението за плащане от ответницата.

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.

В срока и по реда на чл.131 ГПК ответницата, редовно призована, не представя писмен отговор. В с.з редовно призована, не се явява и представлява.

За да се произнесе по основателността на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:

По ч.гр.д. № 4782/2018г. на Районен съд-Враца на 07.11.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено В.Л.В. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата 750 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД Договор за паричен заем № 2249436 от 17.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 105,10 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 24.02.2015 г. до 13.10.2015 г., сумата от 296,29 лева лихва за забава върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата от 45 лева такса разходи за събиране на просрочени задължения, сумата от 590,92 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и сумата от 35,75 лева, представляваща разноски в производството за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП.

С разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

На 17.02.2015 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата бил сключен договор за паричен заем №2249436, по силата на който е предоставен кредит в размер на 750 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 40 % и общ размер на всички плащания 855.10 лв., ГПР 49.06%, със срок на заема 34 седмици.

В чл.4, ал.1 от договора ответникът се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет

Мениджмънт“АД едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, всяка от които да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет

Мениджмънт“АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора. Не представянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника - неустойка в размер на 590,92 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска в размер на 17,58 лв. В договора е удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове.

Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и

„Агенция за събиране на вземания“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., по силата на който първият се е задължава да прехвърли на втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те ще се индивидуализират в приложение № 1 със съответната дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението, като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача писмено потвърждение за сключената цесия.

В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно договор за цесия от 16.11.2010 г.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция за събиране на вземания“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с договор продажба, сключен на 16.11.2010 г. между „Изи Асет

Мениджмънт“ АД.

В препис извлечение от приложение № 1/01.09.2015 г. към договора за продажба на вземания е включено и задължението на ответницата В.В. по договор за паричен заем, сключен на 17.02.2015г.

На 11.09.2015 г. „Изи

Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ АД е изпратило уведомление до ответницата, че въз основа приложение № 1/01.09.2015 г. към договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., с който на „Агенция за събиране на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем №2249436, сключен с ответницата. Посочено е, че към 11.09.2015 г. задълженията възлизат на 1 505.84 лв., като ответницата е поканена да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка. Писмото е връчено на 18.04.2015 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да бъде успешно доказването на исковата претенция, ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона; наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента, породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че ответникът е в забава и периода на забавата.

На първо място ищецът доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия на 16.11.2010г. между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и подписано Приложение №1/01.09.2015 г. към договора за цесия, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които и процесното вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, сключено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с кредитополучателя.

Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2 на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответницата уведомление по чл.99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит адрес, което е надлежно връчено на адреса, посочен в кредитния договор по реда на чл.46, ал.1 ГПК на 18.04.2015 г.

Установено е, че между „Изи

Асет Мениджмънт“ АД и ответницата е сключен договор за паричен заем №2249436 по силата на който бил предоставен кредит в размер на 750 лв. Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответницата.

Няма спор, че ответницата е усвоила сумата 750 лв. Не се спори и относно обстоятелството, че след усвояване на сумата по кредита ответницата не е извършила плащане за погасяване на задълженията си по договора, предмет на исковия процес.

При тези данни и с оглед липсата на заплащане на дължимата главница и установената забава в плащанията съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответницата за сумата от 750.00 лева главница по договор за паричен заем, сключен на

17.02.2015г. с „Изи Асет

Мениджмънт” АД. Върху тази сума следва следва да се начисли законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК 04.10.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.

По отношение на исковата претенция за договорна лихва, съдът приема, че по правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което длъжникът на пари или заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателя. В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 24.02.2015 г. до 13.10.2015 г. е 145.20 лв./3х 48,40 лв./, от което следва, че договорената възнаградителна лихва в размер от 105,10 лв. не е недействителна, поради противоречие с добрите нрави, при което така предявеният иск следва да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 39 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6121dcb6-353f-4fbe-a540-933940e86402