Решение № 239 от 26.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Добрич, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230102027 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „БАНКА ДСК„ ЕАД град София, ЕИК 121830616 установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №241 /2025г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №96 от 28.01.2025г. а именно: 1 428,27 лева- главница; 59,72 лева- възнаградителна лихва; 12,56 лева- лихвена надбавка за забава; 6,68 лева- законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 16.01.2025 г. до окончателното плащане.

Претендират се сторените по делото разноски, както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 30,14 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: На 14.06.2023 г. между „Банка ДСК“ АД, като кредитор, и С. Д. М. с ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо 1 потребление. Съгласно Договора „Банка ДСК“ е отпуснала на кредитополучателя сумата 2 000 лева (Две хиляди лева) под формата на кредит за текущо потребление. Срокът на издължаване на кредита е 36 (Тридесет и шест месеца), считано от датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора за кредит е уговорен размера и начина, по който се определя дължимата от кредитополучателя лихва- променлив лихвен процент в размер на 6,90 % годишно, формиран от стойността на референтен лихвен процент (РЛП) представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 до 2 години“, който към подписването на договора е имал стойност 0,060 %, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,840 %, при изпълнение на условията по т. 9 от договора за кредит. При нарушаване на условията приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката съгласно т.

8.1.1., т. 8.1.2., т. 8.2. от договора за кредит. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 7-мо число на месеца. Кредитът се отчита по заемна сметка № 29977072. Кредитът е следвало да се погасява и при всички останали клаузи на договора за кредит и приложенията към него. „Банка ДСК“ е изпълнила задължението си по договора- кредитът е бил предоставен на кредитополучателя С. Д. М. на 14.06.2023 г. безкасово- по разплащателната сметка посочена в т. 4 от Договора за кредит. По същата разплащателна сметка на кредитополучателя е следвало да се извършва и обслужването на кредита (погасяването на дължимите вноски). Последното плащане по кредита е на 07.06.2024 г. когато са внесени 10,84 лева. Оттогава насам няма плащания, т.е. има забава от над 90 дни при плащането на суми по кредита. От страна на „Банка ДСК“ са правени опити за осъществяване на контакт с кредитополучателя с цел разрешаване на въпроса със забавата в изплащането на кредита. Поради неплащане на вноските така както е уговорено в договора и съгласно погасителния план, кредитът е натрупал просрочени суми. Поради това и на основание чл. 16.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „Банка ДСК“ е предприела действия по обявяване предсрочна изискуемост на кредита. „Банка ДСК“ е изпратила до С. Д. М. покана-уведомление, връчена от ЧСИ Диляна Илиева, с която покана се прави изявление, че целият остатък по кредита е обявен за предсрочно изискуем.

След получаването на уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита С. Д. М. не е изпълнил своето задължение към „Банка 2

ДСК“. Поради това на 23.01.2025 г. „Банка ДСК“ е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя С. Д. М. за дължимите суми по кредита. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 241/2025 г. по описа на Районен съд Добрич. Искането на „Банка ДСК“ е уважено и е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът С. Д. М. е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ следните суми: 1 428,27 лева- главница; 59,72 левавъзнаградителна лихва; 12,56 лева- лихвена надбавка за забава; 6,68 левазаконна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 16.01.2025 г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство включващи: платена държавна такса в размер 30,14 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната от ищеца дата и на основание - представената към ИМ покана- уведомление, получена от М. на 10.01.2025 г., ищецът заявява, че поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за плащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя с предявяването на настоящата искова молба обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2023 г. на ответника, в размер на пълния му неплатен остатък .

По изложените съображения се настоява за уважаване на исковете.

Претендират се разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомено, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не взема участие.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК .

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно 3 основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него или обявяване на предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума по договора или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.

В първото по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 10.02.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т.

1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5.

Предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед наличието на предпоставките за постановяване н а неприсъствено решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.

При служебна проверка съдът ме установи наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в процесния потребителски договор.

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се 4 мотивира по същество.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в заповедното производство производство, както следва:

30,14 лв. - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.

За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както следва: 126,99 лева - държавна такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.

239 от ГПК, Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „БАНКА ДСК„ ЕАД град София, ЕИК 121830616, и ответника С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената предмет по ч.гр.д. №241 /2025г. на ДРС заповед по чл. 417 от ГПК №96 от 28.01.2025г. а именно: 1 428,27 лева, равняващи се на 730,26 евро главница; 59,72 лева, равняващи се на 30,52 евро - възнаградителна лихва;

12,56 лева, равняващи се на 6,42 евро - лихвена надбавка за забава; 6,68 лева, равняващи се на 3,42 евро - законна лихва за забава за периода преди подаване на заявлението; ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 16.01.2025 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „****“ № ***, да заплати на „БАНКА ДСК„ ЕАД град София, ЕИК 121830616, съдебно деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело №241 /2025г. на ДРС, както следва: 30,34 лв. , равняващи се на 15,51 евро - държавна такса и 100 лева, равняващи се на 51,13 евро - юрисконсултско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по настоящото гр. дело №2027 /2025 г. на ДРС, както следва:126,99 лева, равняващи се на 64,93 евро - държавна такса и 150 5 лева, равняващи се на 76,69 евро - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6