Решение № 77 от 13.02.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. гр. Хасково, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640100596 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, вр. чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и чл.86, ал.1 ЗЗД, против Д. Р. А., ЕГН **********. За претендираните суми е издадена заповед № 334 от 16.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1599 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на 16.06.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответницата Д. Р. А. за следните суми: сумата в размер на 1636.61 лева – главница, представляваща стойност на доставена и неплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.***************, инсталация 4000215941/аб. № 181806, за периода от месец май 2017г. до месец април 2020г.; сумата в размер на 184.33 лева – лихва за периода 15.09.2018 г. – 18.05.2021 г.; 31.94 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.; 5.80 лева – лихва за периода 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 1599 по описа за 2021 г. на РС Хасково и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. На 1 основание чл.415, ал.1 от ГПК със съобщение, получено от ищеца на 17.02.2022г., съдията докладчик по ч.гр.д. № 1599 по описа за 2021 г. на РС Хасково указал, че дружеството може да предяви иск относно вземането си срещу ответницата в едномесечен срок.

Посочено е още в исковата молба, че ответницата била клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответницата била клиент на ТЕ и за нея важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Така съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от "Топлофикация София" ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не бил упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него били влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение", чл.

31, ал. 1 бил определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се начислявала законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г. „Топлофикация София" ЕАД начислявала обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От 10.07.2016 г. (влизането в сила на ОУ от 2016 г.) 2 дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес: http://toplo.bg/клиенти/ проверка на сметка.

Ищецът заявява, че ответницата използвала доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не била погасила задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответницата, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Техем сървисис" ЕООД. Съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от "Топлофикация София" ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Предвид изложеното се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1858.68 лв., от която 1636.61 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от месец май 2017 г. до месец април 2020 г.; 184.33 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2018 г. до 18.05.2021 г., 31.94 лева – главница за дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г.; 5.80 лева – лихва за периода 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от 16.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими, но частично неоснователни и недоказани по размер. Не ставало ясно, доколкото не били представени записванията по счетоводните документи, дали претендираните количества топлинна енергия били действително консумирани от ответника, дали е имало монтиран индивидуален топломер /уред за дялове разпределение/, дали са били отчитани действително потребяваните количества топлоенергия, дали е бил спазен нормативно определения в Наредбата за топлоснабдяването и публичноизвестните Общи условия към Договора ред за разпределение на потребената топлоенергия, дали правилно са били фактурирани потребените количества топлоенергия. В тази връзка се оспорват представените справки и извлечения с твърдение, че направените в тях записвания били неистински и не се ползвали с доказателствена сила. Оспорва се също така също така и редовността на воденото счетоводство, респективно на непредставените данъчни фактури на база прогнозните месечни вноски и изравнителни сметки. Прави се възражение и за изтекла 3 погасителна давност за вземанията на ищеца за процесния период 01.05.2017г. до 30.04.2018г. Претендира присъждане на разноски, съответстващи на отхвърлената част на иска. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Техем сървисис" ЕООД, конституирано с Определение № 1559/13.09.2022 г., счита предявените искове за основателни и доказани.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за наследници № 00419/15.02.2010г. по отношение на Р. А. А., издадено от Община Хасково се установява, че същият е починал на 24.01.2010 г. и е оставил единствен свой наследник – дъщеря си Д. Р. А. – ответник в настоящото производство.

С Писмо с № ОИ-30-28/26.03.2014г. на Столична община, район „Люлин“ е уведомила Директора на Дирекция „Обслужване на клиенти и управление на вземанията“ в „Топлофикация София“ ЕАД, че с договор за покупко-продажба от 03.02.1994 г., издаден въз основа на Заповед № ДИ-03-903 от 23.12.1993 г. ап. № 18, находящ се в ж.к.**************, е продаден на Р. А. А. и не се установява жилището да е общинска собственост.

Със заявление – декларация вх. № СП 1202 от 19.07.2010г. ответницата е поискала от ищцовото дружество на нейно име да бъде открита партида за топлоснабден имот на адрес: ж.к.************** с аб. № 181806 съобразно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ – ЕАД на клиенти в град София. В същото заявление – декларация е отбелязано, че домакинството се състои от 1 член и апартамента не се ползва, както и че в имота няма да се ползва топлинна енергия и топла вода.

Като писмено доказателство по делото е приложен от ищеца и договор № 909/07.10.2002 г., сключен между "Виттера Енержди Сървисиз" ЕООД и Етажна собственост на адрес: гр.

**************, представлявана от С. А. Д. и Л. Б. Р.. Предмет на договора е извършването на услугата топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

С протокол от Общото събрание на собствениците на етажната собственост с адрес: ж.к.**************, ТР Люлин от 13.09.2002 г. е взето решение да се сключи договор с "Виттера Енержди Сървисиз" ЕООД за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, избрани са за пълномощници три лица. С. А. Д. е избрана за пълномощник, който да представлява ЕС и сключи споразумителен протокол с „Топлофикация – София“ ЕАД от тяхно име и за тяхна сметка, при извършване на услугата „Дялово разпределение“ (т.нар. топлинно счетоводство). Протокола на ОС е придружено от списък на абонатите от ЕС – Приложение II, на което срещу 181806 е отразено „желае да монтира топломер“, но не е положен подпис или име срещу този абонатен номер.

Относно конкретните процесни задължения на ответника, ищецът е представил по делото 4 справка /Справка – извлечение за абонат № 4000215941, съставена на 18.05.2022г./ за задълженията на ответника, които съвпадат с претендираните такива в исковата молба, както и общо три съобщения към фактура.