Решение № 2768 от 04.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.05.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА мл.съдия

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 16122 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от

25.05.2018 г., постановено по гр. д. № 5386/2015 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав е отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева, представляваща недължимо платени суми за курсови разлики за периода 22.02.2010 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г.

Със същото решение ответникът Ю.Б. АД, ЕИК *******е осъден да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** сумата от 6669,73 лева, представляваща недължимо платени от ищцата лихви за периода 22.03.2011 г. –

22.11.2014 г., поради нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.

12, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г., като противоречащи на закона и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.Б. АД, ЕИК *******е осъден да заплати в полза на Е.Г.А., ЕГН ********** сумата от 1812,43 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.

С решението и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.Г.А., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на Ю.Б. АД, ЕИК *******сумата от 953,46 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от името на Ю.Б. АД, ЕИК *******, чрез адвокат Д.М.е депозирана въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г. срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените от ищцата претенции са уважени от първоинстанционния съд и банката е осъдена да заплати в полза на ищцата сумата от 6669,73 лева, представляваща недължимо платени от ищцата лихви за периода 22.03.2011 г. – 22.11.2014 г., поради нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г., като противоречащи на закона и неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 вр. чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.02.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Поддържа се, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесните договорни клаузи не са индивидуално уговорени. В тази връзка се посочва, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява, че ищецът не е бил лишен от възможността да изрази становището си по предложените от банката условия за кредитиране. Поддържа се, че по отношение на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от процесния договор не е налице нито една от хипотезите на чл.

143 ЗЗД. В тази връзка се твърди, че е безспорно установено по делото, че компонентите, които формират приложимия БЛП са обективни и независещи от волята на банката. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че между страните е постигнато съгласие относно условията на договора, респективно, че са постигнали съгласие, че действащият БЛП на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават автоматично задължителни за страните. Твърди се, че в процесния договор не са включени уговорки, които да са във вреда на кредитополучателя, доколкото той е бил в правото си да се запознае със съдържанието на договора за кредит и да уговори с банката желаните от него условия за ползване и погасяване. Поддържа се, че кредитополучателят е имал възможност във всеки един момент от действието на процесния договор за кредит, независимо от промяната, да прекрати действието му, съгласно условията на чл. 8 от договора. В тази връзка се излагат съображения, че неупражняването на това право от страна на кредитополучателя, което зависи изцяло от неговата воля, не може да бъде квалифицирано като нарушаване на потребителското законодателство от страна на банката, което да доведе до нищожност на клаузи от договора за кредит.

Твърди се, че с подписването на договора за кредит и приложенията към него, кредитополучателят изрично е изразил своето съгласие по съдържанието на договора, което е потвърдил и с изпълнението на същия. Поддържа се, че между страните по договора е постигнато съгласие, дължимата лихва да се формира от една променлива величина – приложимия БЛП на банката, като ищцата е дала съгласие размерът на дължимата годишна лихва да бъде обвързан с един променлив компонент, с оглед на което се счита, че е неотносимо към спора, какви са причините за промяната на този компонент. Твърди се, че ищцата е имала възможност да изрази становището си и възраженията си относно договорните клаузи, каквито действия обаче не са предприети. Поддържа се, че не е налице твърдяното неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение. Твърди се, че изпълнението на основното задължение на банктата по процесния договор за кредит, а именно предоставянето на сумата по кредита, не е било поставено в зависимост от каквото и да било условие, зависещо единствено от волята на банката.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г. – Е.Г.А., чрез адвокат Д.Д. е депозиран отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г. Поддържа се, че първоинстанционното решение в обжалваната със същата част е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения за неоснователност на възражението на въззивника – ответник, че страните са постигнали съгласие по процесните клаузи и са постигнали обща воля правоотношението между тях да се развива по договорения начин.

Поддържа се, че неоснователен е доводът, че с конклудентни действия по изпълнение на договора, кредитополучателят е потвърдил съгласието си с неговите клаузи. В тази връзка се сочи, че преценка за неравноправност на отделни клаузи от процесния договор се извършва към момента на сключване на договора и влече като последица изначална нищожност на същите, поради което нищожните уговорки не могат да бъдат санирани чрез конклудентни действия, каквито са редовното погасяване на кредита. Излагат се доводи, че не е доказано по делото, че между страните в производството е проведено индивидуално договаряне на процесните клаузи. Поддържа се, че от страна на банката не е доказано, че методологията за определяне на БЛП е съществувала при сключване на договора, поради което се счита, че същата не може да представлява обективно основание за промяна на лихвата. Твърди се, че банката не е изпълнила задължението си по чл. 58 ЗКИ при сключване на договора за кредит на кредитополучателя да се предоставят условията, при които лихвеният процент може да бъде едностранно променян.

Излагат се съображения за неоснователност на възражението, че в конкретния случай и по отношение на процесните вземания следва да намери приложение кратката 3-годишна давност по чл. 111 ЗЗД.

Моли се въззивна жалба вх. № 5119454/17.07.2018 г., подадена от името на ответника в производството – Ю.Б. АД, да бъде оставена без уважение, респективно първоинстанционното решение в обжалваната с горепосочената въззивна жалба част, да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Депозирана е и въззивна жалба вх. № 5130900/13.08.2018 г. от името на ищцата в производството Е.Г.А., чрез адвокат Д.Д., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е.Г.А., ЕГН ********** против Ю.Б. АД, ЕИК *******иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 795,54 лева, представляваща недължимо платени суми за курсови разлики за периода 22.02.2010 г. – 22.11.2014 г. във връзка с договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL26612/04.10.2007 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Поддържа се, че решението в обжалваната част е постановено в противоречие с практиката на СЕС, касаеща неравноправните клаузи в договорите. Посочва се, че мотивите на първоинстанционния съд относно валутата, в която е отпуснат кредита са вътрешно противоречиви. Твърди се, че доколкото сумата е предоставена в лева, то това е и валутата, в която следва да се върне кредитът. Поддържа се, че условието за погасяване на кредита в швейцарски франкове обосновава основателност на предявения иск по чл. 55 ЗЗД.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за уважаване на предявените искове в цялост. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.

263, ал. 1 ГПК от името на насрещната страна по въззивна жалба вх. № 5130900/13.08.2018 г. – Ю.Б. АД не е депозиран отговор на въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение правилността на първоинстанционното решение и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

По делото не се спори, че на 04.10.2007 г. между страните е сключен процесният договор за кредит за покупка на недвижим имот HL26612, съгласно който банката-ответник е предоставила на ищеца по делото кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60 000 лева по курс "купува" за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, неразделна част от договора, в което посочват приложимия към същата дата курс "купува" за швейцарския франк. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищецът-кредитополучател се е задължил да върне кредита заедно с дължимата лихва, в срок от 145 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план-приложение №2 към договора. Съгласно чл.

3, ал. 1 от договора годишната лихва се формира като сбор от базов лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,45 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4,5%. Съгласно чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони, а договорените надбавки не се променят.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя-ищец и се ползва при условията на ал. 3 и ал. 4, а именно: усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извършва тези действия. За превалутирането кредитополучателят не дължи на банката определените съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при операциите си, такси и комисионни. В чл. 6, ал. 2 от договора е посочено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" за швейцарския франк към лева, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл. 6, ал. 3 от договора е предвидено, че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването на договора дава своето неоменимо и безусловно съгласие.