Решение № 260223 от 30.11.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260223/30.11.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено на втори ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията ГД № 260/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени, от „Енерго про Продажби“ АД, против Г.Д.И., в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за което по Заявление от последния има образувано заповедно производство - ЧГД № 3173/2019 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 323.39 лв. - за доставена и неплатена от ответника ел. енергия, в периода 14.05.2019 г. – 13.08.2019 г., по издадени от ищеца фактури ведно с искане за присъждане на законната лихва върху цената, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане; с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 10.47 лв. - мораторна лихва върху цената, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки в исковата молба, че във връзка с продажба на ел. енергия, ответникът бил клиент на ищцовото дружество с клиентски № ***, заведен с аб. № ***, за обект на потребление на адрес: гр. Ш., ***. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави изявление твърдейки, че в исковата молба е допусната техническа грешка като е посочен адрес на потребление „***”, вместо „***”.

Твърди, че както в Заявлението по чл. 410 ГПК така и в Заповедта за изпълнение на парично задължение постановена по ЧГД № 3173/2019 г., по описа на ШРС, е посочен действителният адрес на потребление „***”. Твърди се, че съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД /ОУДПЕЕ/, приети на основание чл. 98а ЗЕ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (към момента КЕВР), ответникът бил задължен да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срокове и по начина определен в тези общи условия. Твърди се, че в случай на неплащане и след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо пращането на изрична покана, потребителят изпадал в забава. Към 23.10.2019 г. длъжникът не бил платил дължими суми, поради което ищцовото дружество подадало Заявление по чл. 410 ГПК, вр. чл. 107 ЗЕ. Било образувано ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен и била издадена Заповед за изпълнение.

Моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи, както следва: сумата 323.39 лв. - цена на консумирана ел. енергия, в периода от 27.03.2019 г. до 26.07.2019 г., по издадени фактури, за обект на потребление, на адрес: гр. Ш., ул. *** и сумата 10.47 лв. - мораторна лихва върху цената на консумираната ел. енергия, представляваща сбор от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно с искане за присъждане на законна лихва от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От Справка в НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

В срока по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими, но неоснователни.

Твърди, че с оглед събраната информация ответницата не била нито собственик, нито ползвател на имота посочен в исковата молба, поради което не е потребител на ел. енергия на адрес: гр. Ш., ***.

В проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете. Особеният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор №

425674/26.08.2016 г. /л. 78/ се установява, че между „ЕнергоПроМрежи“ АД и ответницата Г.Д.И. има сключен Договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕнергоПроМрежи“ АД. Към договора е приложено Заявление № 4255674/19.08.2016 г. /л. 80/ от ответницата за сключване на Договор за достъп и пренос на ел. енергия, към което е приложен документ за собственост - НА за продажба /л. 81/ № *** г. на Нотариус с рег. № 702, с купувач Г.Д.И.,***.

От Справка рег. № 78943/17.08.2020 г., по описа на Агенция по вписванията, /л. 56/ се установява, че процесния имот находящ се в гр. Ш*, ***, е собственост на ответницата.

От приложеното ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че на 23.10.2019 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника за консумирана и неплатена електроенергия през периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. за обект на потребление в гр. Ш., ***, с абонатен номер ***, кл. № ***, която е връчена на длъжника по реда на чл.

47 ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.

От Заключението на изготвената и приетата съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се установява, че задълженията на ответника за консумирана електроенергия за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. са в размер на 323.39 лв., като мораторните лихви са в размер на общо 11.37 лв.

По делото са приети „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 13 - 20/ и Решение № ОУ – 061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД /л. 21/.

По делото са представени от ищеца, приети и неоспорени Извлечение от сметка към 11.10.2019 г. с потребител ответницата, аб. № ***, кл. № ***, на адрес: гр. Ш., ***

/л. 5/; Справка за потребление от кл. № *** към 06.01.2020 г.

/л. 10/; Извлечение за фактури и плащания към 11.10.2019 г.

/л. 11/ и фактури с посочените в тях количества електроенергия за електромер 1125071110217844, както следва: Фактура ФП № **********/14.05.2019 г., с падеж 03.06.2019 г. за сумата от 214.08 лв. за отчетен период 27.03.2019 г. до 25.04.2019 г. /л. 6/; Фактура

№ ФП № **********/13.06.2019 г., с падеж 01.07.2019 г. за сумата от 81.60 лв. за отчетен период 26.04.2019 г. до 26.05.2019 г. /л. 7/; Фактура № ФП № **********/15.07.2019 г. с падеж 01.08.2019 г. за сумата от 13.74 лв. за отчетен период 27.05.2019 г. до 25.06.2019 г. /л. 8/; Фактура

№ ФП № **********/13.08.2019 г. с падеж 02.09.2019 г. за сумата от 13.97 лв. за отчетен период 26.06.2019 г. до 26.07.2019 г.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

От приложеното ЧГД № 3173/2019 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на Заявление от ищцовото дружество, в което се претендира цена на неплатена ел. енергия потребена на адрес гр.

Ш., ***, в полза на ищеца е издадена Заповед № 1551/24.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение, с която ответникът е осъден да плати на ищеца: сумата

342.39 лв. - цена на неплатена електроенергия за обект на потребление в гр. Ш., ***, по фактури, издадени за периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г. и сумата 10.47 лв. - мораторна лихва представляваща сбор от законовите лихви върху сумите по всяка фактура, от датата на падежа на съответната фактура до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сторените в производството разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 02.01.2020 г., като на 04.02.2020 г. е подадена настоящата искова молба, рег.

№ 2127/04.02.2020 г., по описа на ШРС, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

Предмета на установителния иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 323.39 лева е парично вземане, по смисъла на чл. 410 ГПК, за доставена електрическа енергия през периода 27.11.2017 г. – 27.02.2018 г., поради което в тежест на ищеца бе да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационна връзка между страните, количеството на реално потребената от ответника електроенергия, размерът на претендираното парично вземане, както и основанието, от което правото е възникнало, а в тежест на ответника релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

В настоящият случай особения представител на ответника оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Следователно спорът е дали между страните по делото е налице валидно правоотношение по Договор за снабдяване с електрическа енергия, при Общи условия, за обект с аб. № ***, находящ се в гр. Ш., ***, тъй като издадената въз основа на Заявление от ищцовото дружество по реда на чл. 410 ГПК Заповед № 1551/24.10.2019 г., за изпълнение на парично задължение срещу ответника, е за неплатена ел. енергия потребена на адрес гр. Ш., ***.

По общо правило правоотношенията между ищеца, като електроразпределително дружество и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия.

Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от ЗЕ и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „ЕнергоПроПродажби“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.

4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество.

От писмените доказателства по делото - НА за продажба № *** на Нотариус с рег. № 702 и Справка рег. № 78943/17.08.2020 г., по описа на Агенция по вписванията, еднозначно се установява по делото, че процесното жилище в гр. Ш., ***, е закупено от ответницата Г.Д.И.. От Заявление № 4255674/19.08.2016 г. на ответницата и Договор № 425674/26.08.2016 г., съдът намира за установено наличието на облигационна връзка между страните, по силата на която от ищцовото дружество е поето задължение за предоставяне на достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕнергоПроМрежи“ АД за обект на потребление находящ се в гр. Ш., *** - собственост на ответницата. Следователно, през периода от 14.05.2019 г. до 13.08.2019 г., тъй като собственик на жилището находящо се на адрес: гр. Ш., ***, е ответницата и предвид, че облигационната връзка между страните по делото е доказана, следва, че възражението на особения представител на ответника в този смисъл не явява неоснователно.