Решение № 353 от 13.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Бургас, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120106084 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б.

****, чрез адв. Б. В., съдебен адрес гр. Б. ****, срещу “Парапети Стил” ЕООД, ЕИК: 207565367, със седалище и адрес на управление гр. Б. ****, представлявано от управителя Г. К. В, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата в общ размер от 8226.61 лева, представляваща остатък от дължимото трудово възнаграждение, формиран както следва: остатък от трудово възнаграждение за м. декември 2024 г. от 165 лева, трудови възнаграждения за периода от януари 2025г. до юни 2025г. от по 1077 лева за всеки месец, трудово възнаграждение за юли 2025г. от 374.61 лева и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1225 лева за общо 25 дни, от които 13.33 дни полагаем отпуск за 2024г. и 11.66 дни полагаем отпуск за 2025г., ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на безсрочен трудов договор о т *** г. ищецът е изпълнявал длъжността „монтажник метални конструкции“ с място на работа в гр. Бургас, при ответния работодател. Трудовото възнаграждение по договор е определено в размер на минималната работна заплата за страната /933 лв. за периода м. 07/24 г. - м. 12/24 г. и 1077 лв. за периода м. 01/25 г. - м. 03/25 г./, полагащият се платен годишен отпуск е в размер от 20 дни. Тези данни са предоставени на служителя при възникване на трудовото правоотношение между страните. Екземпляр от трудов договор, длъжностна характеристика или други документи на ищеца не били връчвани. Работодателят заплащал дължимите трудови възнаграждения, дължими до месец юли 2024 г. включително, след което е преустановил плащанията. После били заплатени още 1500 лева през октомври 2024г., 1000 лева през февруари 2025г. и 2000 лева през април 2025г. От *** г. задачи на ищеца не били възлагани, а при извършена справка в масивите на НАП, се установило, че трудовото му правоотношение с работодателя било прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от същата дата. Заповед за прекратяване на ТПО не била връчвана и подписвана от ищеца, респ. той не се бил съгласявал трудовото му правоотношение да бъде прекратявано на подобно основание. До *** г. той полагал труд при ответника с надеждата да получи дължимите му трудови възнаграждения. След приспадане на заплатените 4500 лева, остават дължими горепосочените възнаграждения за положен труд и обезщетението по чл.224 КТ. Моли исковете да се уважат.Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна, редовно призована по реда на чл.50, ал.2 от ГПК не е депозирала отговор на исковата молба и не е ангажира доказателства.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:

Съобщението до ответника, изпратено до адреса, посочен от ищеца (ведно с препис от исковата молба и приложенията), му е било връчено на ***. на основание чл.50, ал.2 от ГПК . За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена призовка, която е била връчена на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 19.01.2026г.

Въпреки редовното си призоваване, представител на ответното дружество не се явява в съдебно заседание, като не е депозирана по делото молба за разглеждането му в отсъствие на такъв.

Същевременно в първото по делото съдебно заседание, ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК.

При това положение съдът достигна до извод, че са изпълнени изискванията на чл. 239, ал.

1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество (като за тези последици е било уведомено с редовно връченото разпореждане № 10421от 09.09.2025г.). Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – справка – данни за осигуряването на лицето и справка за актуални трудови договори, както и събраните по делото гласни доказателства.

Така описаните доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на ищеца. Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на претендираните с исковата молба суми. С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество, поради което предявените искове следва да се уважат изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл.

239, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски.

Ищецът е направил разноски от общо 665 евро в исковото производството пред РС – Бургас за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Ищецът е бил освободен на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК от заплащане на държавни такси и разноски в производството по делото.

При това положение и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 168,25 евро, представляваща дължимата държавна такса за двата иска срещу него.

Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПАРАПЕТИ СТИЛ“ ЕООД с ЕИК 207565367, със седалище и адрес на управление гр. Б. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ****, със съдебен адрес гр. Б. **** сумата от 8226.61 лева, представляваща сборна главница, включваща остатък от дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, формиран както следва: остатък от трудово възнаграждение за м. декември 2024 г. от 165 лева, трудови възнаграждения за периода от януари 2025г. до юни 2025г. от по 1077 лева за всеки месец, трудово възнаграждение за юли 2025г. от 374.61 лева и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 1225 лева за общо 25 дни, от които 13.33 дни полагаем отпуск за 2024г. и 11.66 дни полагаем отпуск за 2025г., ведно с законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ПАРАПЕТИ СТИЛ“ ЕООД с ЕИК 207565367, със седалище и адрес на управление гр. Б. ****, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ****, сумата от 665 евро, представляваща направените в исковото производство съдебно – деловодни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ПАРАПЕТИ СТИЛ“ ЕООД с ЕИК 207565367, със седалище и адрес на управление гр. Б. ****, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Бургас сумата от 168,25 евро - ДТ върху цената на предявените срещу него искове.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

2

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3