Решение № 907 от 01.08.2025, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 907

Смолян, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20257230700022 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на В. С. В., [ЕГН] [населено място] срещу Ревизионен акт № Р-16002122000297-091-001/ 10.09.2024г. на началник сектор и ръководител на ревизия, В ЧАСТТА с която е потвърден с Решение №506/16.12.2024г. на директор дирекция ОДОП - [област]. В жалбата се сочи, че не са разгледани подробно доводите и аргументите на жалбоподателя, като същият е в режим на СИО със съпругата си В. В. и е в едно домакинство с децата си В. и В. В.. Твърди се, че производството срещу съпругата В. В., което е приключило с Решение 507/16.12.2024г. има отношение за определяне на неговите задължения и компенсиране на доходите; В. В. е с постоянни доходи, като не е аналазирана възможността за спестени средства; не е предвидена сумата от 5000лв. като минимум към 01.01.2016г., както и дадените от родителите на двамата съпрузи средства. Твърди се, че протоколът от 19.01.2022г. към РД на В. В. е акт, който не се обжалва и не следва да се градят изводи от него без да се обсъдят другите доказателства; в протоколите за проверка на членовете на домакинството са посочени източници на доходи – предаване на гъби, дарения на родители, продажба на наследство, които не са обсъдени в решения № 506 и № 507/ 16.12.2024г. Твърди се, че в РД, в частта му за паричния поток на В. В. неправилно като разход за 2016г. е посочена сумата 7 963, 15 лв., за 2017г. сумата от 13 099, 19лв., а за 2018г. сумата от 44 831, 96лв.; такива разходи не са правени и няма документи за тях; средствата, с които В. разполага към края на 2016г. са минимум 12 963,15лв. /5000лв.+7963,15 лв/, към края на 2017г. - 13 100, 89лв., към края на 2018г. -44831,96лв. Твърди се, че е следвало да се направи компенсация с установения недостиг при В. В.. Твърди се, че неправомерно са определени разходите за живот по данни от НСИ, както на двамата сина, така и на съпругата. Твърди се, че е налице тенденциозност от страна на органите по приходите, тъй като едни и същи органи при проверките на В. и В. В. правят едни изводи, а при проверката на В. В. правят други изводи на база едни и същи факти – в решение 341/25.07.24г. се отменят разходи, които не са документално обосновани като не се приемат за извършени такива съгласно данни от НСИ, а в решение 507/16.12.2024г. приема за извършени разходи, за които няма документи. Твърди се, че следва да се приемат само такива разходи, които са документално обосновани и има доказателства, че са платени. Твърди се, че неправилно е определено, че в края на 2016г. В. В. нямал налични парични средства; не е съобразено наличието на трудови правоотношения и дейност като ЕТ в годините преди 2016г. По отношение на констатациите на приходните органи, че няма деклариране в началото и в края на всяка година, се сочи, че липсва задължение за физическите лица деклариране на налични средства в началото и в края на всяка година. По отношение на разходите за купуване на недвижим имот, в жалбата се сочи, че приходните органи са констатирали закупени апартаменти №5, №13 и №17 с паркоместа в [населено място] за сумата от 191 000 евро или 374 150, 28 лв., като имотите са в СИО; сумата за В. В. е 187 075, 14лв. Твърди се, че неправилно е прието, че цялата сума като разход е за 2018г.; от В. В. е преведена сумата от 230 005, 61лв. на 19.12.2018г. като това е първата вноска, тоест разходите на човек за 2018г. са 115 002 лв.; отчетени са неправилно повече разходи за придобиване на имот 2018г. в размер на 72 072 лв. на човек. Твърди се, че на 29.08.2019г. жалбоподателят е доплатил сумата от 144144,67лв. и реално през 2019г., а не през 2018г. са платени сумите и изводът за установен недостиг за 2018г. в размер на 65 412,41 лв. е неправилен. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 122 ал. 1 и ал.2 ДОПК. Според жалбоподателя са налице пропуски при обследване на паричните потоци за периода 2016-2018г.; оспорват се и задълженията за здравни и осигурителни вноски; оспорва се приложението на чл. 124а ДОПК; твърди се, че не е установено, че недекларираните доходи са от трудова дейност; фактът, че В. управлява ЕООД не означава, че има трудова дейност; не е установено, че недостига на средства в следствие на превишение на разходите е от трудова дейност, а и констатациите в решение 506/16.12.2024г., според които в периода 1.10.2017-30.11.2018г. В. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице противоречи на РД от 24.06.2024Г., според който доходите през 2018г. от трудови правоотношения са по трудов договор с ЕВРОЛУКС ЕООД от 2.12.208г., прекратен на 09.09.2019г. Твърди се, че през 2018г. има превишение на приходите над разходите и няма доказателства за трудова дейност от В. В. с източник ВЕНИВАЛ ЕООД. В заключение жалбоподателят сочи, че неправилността на РА се изразява в следното: неправилно определени разходи по данни от НСИ за него и за семейството му; неправилно определено начално салдо за всяка година; липса на прехвърляне в следващ период; неизвършване на компенсация между членовете на семейството; неправилно определени разходи в графа „Други разходи“; неправилно определени начални и крайни салда по банковите сметки - прието е, че по сметка 26258786 се обслужва жилищен кредит от 01.08.2019г. като не се приема, че това са средства на жалбоподателя; липса на яснота относно това какво отношение има сметката на лицето Д. М.; неправилно определяне на разходите за недвижим имот по години; неприемане на доходите на членовете на семейството от В., за които доходи са платени данъци; неправилно определяне на доходите от наем, в които са включени разходи за ток, вода и топлоенергия, които не са доход; неправилно определяне на здравноосигурителните задължения; липсата на данни за насрещни проверки на ВЕНИВАЛ ЕООД.

Иска се отмяна на РА в обжалваната част – потвъредна с решение 506/ 16.12.2024г..

В с.з. жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. Излага доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди, че с получените от съпругата средства няма недостиг в патримониума на семейството и няма превишение на направените разходи спрямо приходи от В. В.; сумата от 144 144,67 лв. е платена през 2019г., а не 2018г. и не следва да се отразява като разход за жалбоподателя. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски по списък.

Ответникът –Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-[област] при ЦУ НАП в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е писмено становище вх.№ 1423/10.07.2025г. /л.2291 и сл./, с което се оспорва жалбата, оспорва се СИЕ с твърдения, че не е ясно сумата от 226 093, 95лв., преведена по сметка на А. 43 ООД какво общо има с продажбата по НА 48/ 19.12.2028Г. Иска се отмяна на атакувания акт и присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

В писмено становище вх. № 1481/ 22.07.2025г. пълномощникът на ответника излага подробни доводи и съображение за неоснователност на жалбата. Твърди се, че констатациите в РД са формирани на база документи, насрещни проверки, декларация на съпрузите за компенсация, съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице. Твърди се, че за ревизирания период 01.01.2016- 31.12.2020г. В. В. е внасян суми по банковата си сметка и е придобил имот с НА №124/2018г. на стойност 15 600 лв. и имот по НА №48/2018г. на стойност 374 150, 28 лв., за които суми е декларирано, че са от заеми от банки и от физически лица; РЛ не е представило обяснения за разполагаемите средства в началото на всеки период; средствата от наем не са декларирани; правен е анализ на средствата през 2015г., като е прието, че към 1.01.2016г. наличните суми са в размер на 0,00лв.; констатирано е наличие на предпоставките на чл. 122 ал.1 т. 7 ДОПК. Твърди се, че разходите превишават приходите, което е подлежащ на облагане доход по чл. 123 ал.1 ДОПК и съгласно чл. 124а се дължат задължителни осигурителни вноски; за периода 01.10.2017-30.11.2028г. е извършвана трудова търговска дейност, от която са реализирани доходи; като самоосигуряващо се лице В. е получавал облагаеми доходи, които не са декларирани; от м.12.2018г. до м.09.2019г.е работил по трудов договор с ЕВРОЛУКС ЕООД. В писмените бележки се оспорва основната експертиза с доводи, че сумите са верни, но неправилно вещото лице ги приема като превишение, тъй като изводите на органите по приходите се базират на обясненията на В. В. и на провежданите при нейната ревизия ПУФО; жалбоподателят не сочи крайно салдо за ревизираните периоди, налични са суми по банковите сметки, не са посочени извършени разходи, поради което се приема крайно салдо на налични средства 0,00лв. Твърди се, че именно поради това остатъкът от доходите през годината се отнася като Други разходи, в резултат на което в края на годината не се формира наличие на парични средства. Твърди се, че ако лицето ги е имало като налични /особено за сумата от 44 831, 96 лв. през 2018г./, е трябвало да ги посочи в обясненията си; твърдения за налични суми се появяват след ревизията при необходимостта от компенсация. Оспорва се допълнителната експертиза с твърдения, че посоченото от в.л. не отговаря на фактите. Твърди се, че според НА №48/2018г купувачите В. и В. В. трябва да платят сумата от 191 300 евро общо както следва: 117 600 евро в деня на сделката и 73 700, 00 евро до 3 месеца от Разрешението за ползване; на 19.12.2018г. е платена сумата от 117 600 евро, на 29.08.2019г. е платена сумата от 73 700 евро.; изводите на в.л. не могат да се обвържат с НА и не е ясно сумата посочена от в.л. в размер на 226 093, 95лв., преведена по сметка на А. 43 ООД какво общо има с продажбата; не следва да се гледат паричните потоци на В. В. и да се преизчислява 2019г., в която година отиват разходите от 2018г..

Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски; прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

С Решение 506/16.12.2024г. е потвърден Ревизионен акт Р-16002122000297-091-001/10.09.2024 г., с който са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 3 331,63 лв.- Главница и 2 653,28 лв.- лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 3 910.40-главница и 2 717.71-лихва; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 6 541.24-главница и 3 882.86-лихва; Вноски за ДОО за 2017г. в размер на 647, 22лв.-главница и 615, 74 лв.-лихва; Вноски за ДОО за 2018г. в размер на 3 035.88лв. главница и 2 466.90- лихва; Вноски за ЗО за 2018г. в размер на 1 756.80лв.-главница и 1 333,46лв.-лихва; Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017г. в размер на 321,00лв-главница и 223, 09лв.-лихва.

В частта за ДОО и ЗЗО сумите по решението са едни, а по РА и РД са други /л.49 том първи, лист 1140 том пети и л.1178 том пети. Така, в РА и в РД сумите за ДОО за 2017г. са едни и същи и са както следва: ДОО за 2017г.- 885,96лв. и лихва в размер на 589,89лв. за периода от 1 май 2018г. до 24.06.2024г. В решението е посочена сумата от 647,22лв. и лихва 615,74лв.

За ДОО за 2018г. в решението е посочена сумата от 3035,88лв. и лихва 2466,90 лв. В РА са посочени сумите от 4 155,84 лв. и лихва в размер на 2466,90лв. В РД са посочени сумите 4155,84лв. и лихва 2345, 63лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

По отношение на вноските за ЗО за 2018г., в решението са посочени сумите от 1756,80лв. и лихва от 1333,46лв. В РА са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1333,46лв. В РД са посочени сумите 2246,40лв. и лихва 1267, 91 лв. за периода от 1 май 2019г. до 24.06.2024г.

Неяснотата във волята на административния орган, който с решението потвърждава РА в тези три части, а в РА сочи, че препраща към мотивите на РД, води до отмяна на атакувания акт в тази част. Различните суми в решението, в РА и в РД не съставляват техническа грешка, а липса на мотиви и ясна вола от страна на приходния орган.

Разпечатката съдържа 20 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/612000a7-a91e-45bc-8d8f-941d3a12be3c