Решение № 841 от 26.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330114709 по описа за 2023 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.**** № ** чрез адв. Д. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С.

А. за прогласяване за недействителен договор № ****** г. за кредит сключен между страните на основание чл. 22 от ЗПК, евентуално прогласяване за недействителна клаузата на същия предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезщетение в срок. Притендира разноски.

В срока за отговор са предявени и обективно евентуалносъединени насрещни искове е по чл. 79 от ЗЗД ,вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, евентуално иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД против Д. В. В. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1633,50 лв.главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.04.2024 г. до окончателното плащане, 153,20 лв.-договорна лихва за периода 16.07.202315.12.2023 г. и 73,98 лв.-мораторна лихва за периода 16.12.2023-11.04.2024 г., произтичащи от договор за кредит ****** г., евентуално заплащане на сумата от 1359 лв., с която ответника неоснователно се е обогатил за сметка на 1 ищеца. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца е сключил с ответника договор за кредит на ****** г. за сума от 2500 лв. Към него е подписано приложение.

Годишната лихва е 32,53 %, а ГПР-49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение при определени от кредитора условия. При забава на изпълнение на това задължение се дължи неустойка от 7 лв. на ден. Начислена е неустойка от 2122,30 лв. Общия размер на задължението е 5110 лв. Неустойката не е включена в ГПР. Не е ясно как е определен същия. Налице е нарушение на ЗПК. Заплатена е сума от 1141 лв. Клаузата за неустойка е недействителна.

Дължи се само чистата стойност на кредита. Притендира се разсрочване на задължението за заплащането и.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и наличието на посочените в него клаузи. Признава, че неустойката не е включена в ГПР. Оспорва нищожността на процесната клауза и наличието на нарушения на ЗПК. Притендира разноски и прихващане на присъдени такива. Оспорва искането за разсрочване.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен договор от разстояние на ****** г. за предоставяне в заем на сума от 2500 лв.

Сумата е предадена чрез Изипей АД. Признава се плащане на сума от 1141 лв.

Държи се главница-1633,50 лв.-остатък от 2500 лв., договорна лихва-153,20 лв.-остатък от 387,70 лв. и лихва за забава-73,98 лв.

В срока за отговор по насрещната искова молба се оспорват исковете.

Твърди се недействителност на договора. Оправя се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От представените писмени документи-преводно нареждане от 15.02.2023 г. е видно, че предоставената заемна сума от е усвоена от ищеца чрез внасянето и в банковата сметка на последната в Уникредит Булбанк АД на датата на сключване на договора.

От приложените разписки към исковата молба се установява, че ищеца е направил плащания на задълженията по договора в периода 06.04.202330.08.2023 г. в размер от 1141 лв.

2

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените главни искове налага установяване на възникнало правоотношение между страните на заявеното основание и наличие на нарушения в същото на ЗПК водещи до недействителност на договора, евентуално наличие на клаузи предвиждащи начисляване на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.

Не се спори между страните, че между тях са постигнати заявените договорки и е усвоена заемната сума. Предвид това съдът намира, че е налице заемно правоотношение с потребителски характер доколкото ищеца е физическо лице, действало в това си качество при сключване на договор, а ответника е небанкова финансова институция. Следователно възникналата правна връзка между тях подлежи на императивно регулиране от приетия специален закон уреждащ този вид правоотношения-ЗПК.

С оглед изложените от ищеца възражения относно недостатъците на договора, а и при служебната проверка на клаузите на същия за съответствие с разпоредбите на ЗПК, настоящия състав констатира, че са налице нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.9-10 от ЗПК, а именно липсва писмена форма на съглашението със съответния формат и шрифт, както и данни за изготвените екземпляри и връчване на един от тях на заемополучателя. Посочен е цифров израз на лихвения процент по кредита, но липсва уточняване на условията за прилагането му. Отразен е размер на ГПР, но липсва посочване на методика за неговото изчисляване. Налице е разход за неустойка, който не е включен в ГПР. Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл.

22 от ЗПК за определяне на договора за недействителен. Ето защо предявения от ищеца главен иск следва да се уважи. Това изключва произнасянето на съда по евентуалносъединения с него такъв за прогласяване за недействителна клаузата от договора предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезщетение в срок

По отношение на предявените насрещни искове съдът намира, че недействителността на договора за кредит и разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, сочеща, че при контатирането и се дължи само чистата стойност на заема изключва дължимостта на предоставената заемна сума и уговорените лихви и допълнителни задължения, на основание чл. 240 от ЗЗД и следващите, регулиращи отношенията между страните при валидно заемно 3 правоотношение. Ето защо предявените обективносъединени главни насрещни искове се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Това налага произнасяне по предявения евентуален иск по чл. 55, ал. 1, ЗЗД за заплащане на предоставена сума при липса на основание за това.

Тъй като не се спори между страните, че ищеца е получил от ответника сума в размер от 2500 лв., но е върнал само 1141 лв. от нея, то остатъка от 1359 лв. се явява дължим. Ето защо предявения от ответника насрещен иск за посоченото вземане се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

По искането за разсрочване на изпълнението, съдът като взе предвид данните имущественото състояние на ищеца и получаваното от него трудово възнаграждение, което възлиза на 724 лв., намира, че се налице предпоставки на чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на изпълнението на решението, като дължимата сума от 1359 лв. се разсрочва за плащане на 12 месечни вноски от по 113,25 лв. с падеж 1-во число на месеца, следващ този на влизане в сила на решението по настоящото дело, плюс дължимата законна лихва.

Предвид изхода на делото на ищеца по главня иск не се дължат разноски, тъй като не са сторени такива. Същият е освободен от заплащане на държавна такса, което налага по аргумент на чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата такава от 204,40 лв. да бъда заплатена от ответника в полза на съда.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.

Д. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв. по предявения. Не следва да се присъжда ДДС тъй като не е налице облагаема сделка по ЗДДС, доколкото предоставяната правна помощ между страните по договора е безвъзмездна, а и съдът не е задължено лице по ЗДДС за начисляване, отразяване в съответните регистри и справки декларации по ЗДДС, както и внасяне на дължим от регистрирано лице ДДС в полза на държавния бюджет. Такова задължение не е предвидено и в ЗА.

На ответника се дължат разноски за уважения евентуален насрещен иск в размер от 54,36 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно отправеното възражение от ищеца за прекомерност на същото и липса на фактическа и правна сложност на делото.

4

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. **** № ** и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А., договор за паричен заем от ****** г. на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

ОТХВЪРЛЯ предявените „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. против Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр.

Р., ул. ****** №** обективносъединени искове за заплащане на сумите от 1633,50 лв.(хиляда шестстотин тридесет и три лева и 50 ст.) -главница, ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.04.2024 г. до окончателното плащане, 153,20 лв.(сто петдесет и три лева и 20 ст.) -договорна лихва за периода 16.07.2023-15.12.2023 г. и 73,98 лв.(седемдесет и три лева и 98 ст.) мораторна лихва за периода 16.12.2023-11.04.2024 г., произтичащи от договор за кредит ****** г.

ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул. ****** №** да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С.

А. сумата от 1359 (хиляда триста петдесет и девет) лв. получена по недействителен договор за кредит.

РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на решението като дължима сума от 1359 лева да се заплати на 12 месечни вноски от по 113,25 лв.(сто и тринадесет лева и 25 ст.), с падеж 1-во число на месеца, следващ този на влизане в сила на решението, ведно със дължимата законна лихва.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 204,40 лв.(двеста и четири лева и 40 ст.) за държавна такса за 5 производството.

ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. да заплати на адвокат А. Д., с адрес: гр. С., ул. **** № **, ет. *, ап. *, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Д. В. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Раковски, ул. Христо Ботев № 19 да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. сумата от 454,36 лв.(четиристотин петдесет и четири лева и 36 ст.) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6