Решение № 99 от 22.02.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Благоевград, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500037 по описа за 2023 година

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Г.

К. П., чрез адв. Г. Ц., съдебен адрес: гр.С., ул. С срещу решение № 900302/19.10.2022 г., постановено по гр.д. № 166/2020 г. по описа на РССандански, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР иск за заплащане на сумата от 1566,34 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 216,99 часа за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразен и настоява за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, за което подробно се обосновава.

В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа обжалвания акт, който настоява да се потвърди, за което също подробно се аргументира.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

1

Производството пред РС- Сандански е образувано по искова молба, депозирана от Г. К. П. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. чл. 187, ал. 5 ЗМВР.

Не се спори между страните, че ищецът Г. К. П. през исковия период 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. е работил в РСПБНЗ – Сандански към РДПБЗНБлагоевград, както и че същият е държавен служител по смисъла на ЗМВР. Не е спорен и факта, че през исковия период 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. ищецът е работил на смени по предварително определен график, както и че е полагал нощен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч., за който нощен труд на ищеца е заплатено възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час.

В производството пред районния съд е назначена и приета съдебносчетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Д.Ю. Експертът сочи, че ищецът е работил при условията на 12 часови дежурства, като в това число са и положените нощни часове от 22:00 часа до 06:00 часа. През периода 01.02.2017 г.

– 31.01.2020 г. ищецът е положил 1514,95 часа нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. За положения нощен труд е заплатено допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лв. на час. През исковия период не е извършвано приравняване на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Положеният нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1,143 и приравнен към дневен, е 1731,59 часа за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените с коефициент 1,143 е 216,99 часа. Сумата, която се получава след извършеното преизчисление според заключението на вещото лице е 1566,34 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.

2 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати на ищеца сумата от 1566,34 лева, представляваща дължимо и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 216,99 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд за периода от 01.02.2017 г. до 3 1.01.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2020 г. до окончателното заплащане на сумата.

Между страните не се спори, че ищецът Г. К. П. през исковия период 01.02.2017 г. – 31.01.2020 г. е работил в РСПБНЗ – Сандански към РДПБЗНБлагоевград, че същият е държавен служител по смисъла на ЗМВР, че през исковия период е работил на смени по график, полагал е нощен труд за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и за положения нощен труд е заплатено допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час.

Спорен между страните е въпросът налице ли е основание за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен вследствие на приравняването на нощен труд към дневен с коефициент 1, 143 в периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., в който период е действал ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.), уреждащ статута на държавните служители в МВР, респективно намира ли субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са 2 държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Правата и задълженията на ищеца – Г. К. П., произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период, се уреждат от ЗМВР. Не се спори между страните, че ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а чл. 142, ал. 2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален.

Държавната служба е понятие от административното право и се свърза преди всичко с изпълнение на функции в държавната администрация. Тя има специфично съдържание, което се разкрива в съгласие с конкретните цели и институти, които обслужва. Служебното правоотношение е комплексно. От един юридически факт – индивидуален административен акт, възникват задължително две правоотношения – административно и трудово. Административното е водещото и определя специфичното проявление на трудовоправните институти – вкл. отпуските, прекратяване на правоотношението, обезщетенията и др., откъдето произтича и разликата в правната уредба. Страни по служебното правоотношение – което е едностранно властническо по възникване и характер и двустранно по субекти, са държавният служител и органът по назначаването.

Съдържание на правоотношението са взаимните държавнослужебни права, задължения и компетентности на страните. Сред тях са определяне и изплащане на заплата и други възнаграждения и обезщетения (Решение № 14 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 625/2010 г., ІІІ г.о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). Разпоредбата на чл.

187, ал. 5 ЗМВР урежда начините на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за служителите, работещи на смени, е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд, надвишаващ 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно (чл. 187, ал. 7 ЗМВР) . Съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В разпоредбата на чл. 140 КТ е дадено легално определение на понятието „нощен труд“, като в ал. 2 е предвидено, че това е трудът, който се полага от 22:00 часа до 06:00 часа. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Различно е уреден обаче въпросът за нормалната продължителност на нощния труд, като в чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че последният не следва да надвишава 3

7 часа, докато в ЗМВР е заложен 8 часа нощен труд за всеки 24-часов период. С оглед различната правна уредба, законодателят е допуснал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР, да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1.143 (8:7=1,143).

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. ЗМВР и издадената по изрична законова делегация наредба съдържат изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители към МВР, както нощен (по 0,25 лева на час), така и извънреден труд чл. 187, ал. 6 във връзка с ал. 5, т. 2 ЗМВР , като в нормативната регламентация не е налице празнота и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това е така, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към служебните правоотношения на служителите в министерството и съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите в МВР, допълнителните възнаграждения, работното време и т.н., които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. В ЗМВР липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. Това, че в специалната нормативна уредба въпросът за полагания нощен труд е уреден по различен начин спрямо общата такава, не води до извод за празнота, която да се попълва чрез прилагане по аналогия на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи, е наредено за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. е отменена със Заповед № 8121з1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, в която също е предвидено, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 от 17.01.2007 г. на МС, обн. ДВ бр. 9/26.01.2007 г., е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 КТ и § 121 от ЗИД КТ (ДВ бр. 25 от 2001 г.) §2 от Наредбата, поради което е неприложима по отношение на държавните служители в МВР.

Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ , при сумирано изчисляване на работното време 4 нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ обаче следва да бъде тълкувана във вр. с ал. 1 на чл. 9 от същата наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, установени за подневно отчитане на работното време и то за съответното работно място. За държавните служители в МВР обаче, какъвто е ищецът по делото, за работното му място нощната продължителност на работното време, съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 (8: 8), поради което общата трудова норма на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира приложение за служителите в МВР, работещи на смени и не е налице празнина в правото, която да бъде запълвана от нея, предвид наличната специална уредба в ЗМВР.