Акт от 29.05.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 147 град Велико Търново, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 158/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 84, ал. 6 от Семейния кодекс СК).

Образувано е по жалба на М.И.Б.

*** против Заповед № 04-РДОС-0007 от 21.01.2019 г. на директора на РДСП – Велико Търново. В жалбата и в молба с вх. № 1705/05.04.2023г. жалбоподателката оспорва заповедта като незаконосъобразна, алтернативно като нищожна. Отрича процесната заповед да ѝ е връчвана. Счита същата за незаконосъобразна и нецелесъобразна. Сочи, че не е уведомена за започването на административната процедура по издаването на заповедта. Според жалбоподателката заповедта е немотивирана, а доколкото основания са посочени, те не отговарят на обективните факти. Твърди, че не се е дезинтересирала от детето си и постоянно, поне два пъти в годината, през 6 месеца е изявявала желание и е отправяла искания то да ѝ се върне. Излага доводи, че към днешна дата здравословното ѝ състояние е стабилизирано, съжителят ѝ вече работи, а тя също ще започне постоянна работа и има постоянни доходи. Твърди, че детето желаело да живее при жалбоподателката и партньора ѝ, както и че се е оплаквало от физически и психически тормоз от по-големите деца в центъра, където е настанено. По тези съображения жалбоподателката иска от съда да прогласи нищожността на оспорената заповед или да я отмени като незаконосъобразна. В съдебно заседание се явява лично. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.

Заинтересованата страна Й.Т.П., редовно призован, не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката М.И.Б. /с фамилия преди развода П./ е майка на детето М.Й.П. с ЕГН **********, с вписан баща в акта за раждане Й.Т.П.. Според данните от социалните доклади родителите са съпрузи, които от 2007 г. живеят в условията на фактическа раздяла, а М.е роден от извънбрачна връзка на майката. Със Заповед № ЗД/Д-ВТ-СВ-013/06.07.2018 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Свищов е наредено спешно настаняване на детето М.Й.П. в професионално приемно семейство до произнасяне на съда с решение по чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет., поради неадекватно обгрижване на детето и неглижиране на основните му жизнени потребности, и заявено от майката на 26.06.2018 г. писмено желание за настаняване на детето в приемно семейство.

С Решение № 671/14.09.2018 г. по гр. д. № 2369/2018 г. по описа на ВТРС, на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗЗДет. е постановено настаняване на детето М.Й.П. в професионално приемно семейство за срок до навършване на седемгодишна възраст на детето или до настъпване на законни причини, обуславящи промяна или прекратяване на наложената мярка. Решението е влязло в сила на 28.09.2018 г., съгласно отбелязването в него.

С писмо изх. №

СЛ/Д-ВТ-СВ/435-040/14.01.2019 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ Свищов е поискал от директора на РДСП Велико Търново поради наличие на обстоятелства по чл. 84, ал. 2 и чл. 93, ал. 3 от СК да бъдат предприети действия за вписване на детето М.Й.П. в Регионалния регистър на деца за пълно осиновяване. При тази фактическа обстановка е издадена процесната Заповед № 04-РДОС-0007 от 21.01.2019 г. на директора на РДСП – Велико Търново, с която на основание чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс е наредил детето М.Й.П. с ЕГН ********** да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван от Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. В заповедта са изложени мотиви, че родителите на детето в срок от 6 месеца от датата на настаняването по административен ред без основателна причина не са поискали писмено прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила и не са се интересували от него. Посочено е също така, че ОЗД при ДСП – Свищов изразява становище, че е в интерес на М.да бъде вписан в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Заповедта е изпратена до жалбоподателката с писмо рег. № 04-94М-00-0049/21.01.2019 г. и е получена лично от нея на 25.01.2019 г. съгласно представеното известие за доставяне. Жалбата срещу нея е подадена в съда на 13.03.2023 г.

Впоследствие детето е вписано в регистъра на децата, които могат да бъдат осиновени от лица с обичайно местопребиваване в чужбина при условията на пълно осиновяване по чл. 113, ал.

1, т. 1 от СК, воден от МП, но оспорването на това вписване е отделено в друго съдебно производство и не е предмет на настоящото дело.

В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля Ц.П. К., който заявява, че жалбоподателката се грижи за детето си, когато то е при нея и я е чувал да казва да друга жена, че иска да си го вземе да го гледа тя.

При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата в частта, в която е оспорена законосъобразността на процесната заповед с искане за нейната отмяна, е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК, към който препраща чл. 84, ал. 6 от СК, административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Заповед № 04-РДОС-0007 от 21.01.2019 г. на директора на РДСП – Велико Търново е съобщена на жалбоподателката на 25.01.2019 г. по пощата, за което свидетелства приложеното по делото известие за доставяне ИД PS 500000XЕ96С /л.11/. Получаването е удостоверено с подписа на жалбоподателката и изписване на личното, бащиното и фамилното й име /към този момент П./, и от подписа на служител в оператор "Български пощи" АД. Това удостоверяване е извършено в съответствие с правилата на чл. 5, ал.1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581/27.05.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията, обн. в ДВ, бр.45/15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010г. Известието съдържа изписване на придружителното писмо рег. № 04-94М-00-0049/21.01.2019 г., с което е изпратена процесната заповед /л. 10/, клеймовано е с печат и е подписано от длъжностно лице в пощенската служба на получаването, което е удостоверило, че препоръчаната пощенска пратка е доставена на посочения в известието получател.

Известието за доставяне представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 143, ал.1 от ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила и обвързва съда за достоверността на данните, отбелязани от пощенския оператор. Истинността на този документ не е оспорена и опровергана в нарочно производство, въпреки дадените от съда указания с разпореждането за насрочване на делото, поради което съдът е длъжен да зачете материалната му доказателствена сила и да приеме за достоверно обективираното в него доставяне на пощенската пратка. Обстоятелството, че пратката е връчена именно на жалбоподателката е удостоверено с подписа ѝ, като същата в съдебно заседание изрично заяви, че подписът е неѝн. Предвид това не може да бъде прието възражението на жалбоподателката, че няма спомен да е получавала процесната заповед и че същата не ѝ е връчвана, а е научила за нейното съществуване едва с получаването на Направление за ползване на социални услуги № НП/Д-ВТ-П-020/17.02.2023 г.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Заповед № 04-РДОС-0007 от 21.01.2019 г. е съобщена надлежно на жалбоподателката на 25.01.2019 г., поради което правото да я обжалва относно законосъобразността ѝ и да иска отмяната ѝ е преклудирано с изтичането на 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК на 08.02.2019 г. Жалбата, с която е сезиран Административен съд – Велико Търново е подадена на 13.03.2023 г. и се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане в тази част.

В останалата част, с която се претендира обявяване на оспорената заповед като нищожна, жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване и предвид разпоредбата на чл. 149, ал.

5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона /чл. 146 от АПК/. Нищожността означава, че административният акт страда от такъв важен, силен, тежък или съществен порок, който прави акта напълно недействителен, непроизвеждащ правни последици, а само създава привидност за настъпването им. В правната теория са установени критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. На първо място - липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална, териториална или лична. На следващо място неспазване на определената в закона форма е порок на акта водещ до нищожността му само тогава, когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма. Нарушаването на административно-производствените правила обикновено води до унищожаемост, освен ако нарушаването на тези правила е довело до липса на волеизявление и на това основание – до нищожност. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора, т. е. не е издаден на основание нито една правна норма. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност. Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Налице ще е нищожен административен акт, ако неправомерната цел, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган или се преследва някаква престъпна цел.

Изхождайки от тези принципни постановки съдът счита, че атакуваният акт не страда от толкова тежки пороци, които да обуславят неговата нищожност. Процесната заповед е издадена на основание чл.

84, ал. 2 от СК от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. Съгласно чл. 84, ал. 6 от СК вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Процесната заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма, като евентуалното нарушаване на формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си, е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му. Издаването на заповедта не само не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за това, а напротив – такава правна норма е била предвидена в действащото законодателство към момента на издаването ѝ – чл. 84, ал. 2 от СК, като същата изрично е посочена и в заповедта като основание за издаването й. Не е налице и невъзможност предписаното с оспорената заповед да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. Не се установяват и драстични пороци, представляващи съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона, които да водят до нищожност на процесната заповед. Действително, жалбоподателката не е била уведомена за започване на производството по вписване на детето в регистъра, но нарушаването на чл. 26 от АПК опорочава заповедта в степен, която може да обоснове само унищожаемост, а не нищожност на заповедта.