Решение № 262866 от 25.11.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262866/25.11.2021г.

Гр.Варна, 25.11.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря Христина Х.,като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 293 по описа на ВРС за 2020 г., ХLII – ри състав , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във

ВРС на 01.10.2020 год.искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовото дружество „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния Директор – Л. Д., чрез процесуален представител юрисконсулт Т. К., против ответника Д.Х.С., ЕГН **********,*** с посочена в титулната част на исковата молба цена на иска 535,30 лв. Исковата молба е надлежно уточнена с писмена молба от дата 13.11.2020 г. /л. 38 – ми от делото/ с която молба са прецизирани и исканията до съда.

Отправеното до съда искане /съгласно уточнителната молба/ е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *, по отношение Д.Х.С., ЕГН ********** съществуват следните вземания, обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение № 492/4.2.2020г., издадена по ч. гр. д. № 41/2020 г. описа на PC Варна, по а именно: 424,84 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; 107,40 лева - лихва за забава за периода от 07.01.2017г. до 05.07.2019г., начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена главница съгласно действащия процент на законната лихва, на основание чл. 422, ал.1, вр.чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендират се и направените в настоящото и заповедното производство разноски, като за направените в заповедното разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.В допълнение в уточнителната молба е сторено и следното уточнение: поради техническа грешка ищцовата страна е посочила като размер на претендираната главница сумата от 424,89 лева, вместо коректната сума от 424,84 лева, който размер е претендиран със заявлението по чл. 410 ГПК въз основа, на което е образувано ч.гр.д. № 41/2020 г. по описа на PC Варна. Предвид посоченото, лихва за забава за периода от 07.01.2017 г. до 05.07.2019 г., начислена върху падежиралата, непогасена в срок и просрочена главница съгласно действащия процент на законната лихва е в размер на 107,40 лева.Изрично е уточнено още, че с исковата молба, предмет на настоящото дело е предявен частичен иск. Претендират се само част от вземанията , които ищцовата страна твърди, че има спрямо ответника Д.Х.С.. Последната не била погасила чрез плащане непрендираните от ищцовата страна с исковата молба парични вземания, като ищцовата страна в качеството си на кредитор претендира само част от вземанията, за които му е издадена заповед за изпълнение.

Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства: В сезиращата ВРС искова молба се сочи, че в законоустановения срок „Ф.И." ЕАД, ЕИК * предявява иска по чл.422 ГПК спрямо Д.Х.С., за сума в общ размер на 535,30 лева, от които: 424,89 лева – главница

/уточнено като 424,84 лева с допълнителната молба/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 107,41 лева /уточнено като 107,40 лв.с уточнителната молба/ -лихва за забава за периода от 07.01.2017г. до 05.07.2019г. Претендираните вземания, твърди ищцовата страна,че произтичат от следните обстоятелства: На 22.12.2014 г. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК *и Д.Х.С. бил сключен Договор за потребителски кредит с номер *********, въз основа на който между страните възникнала облигационноправна връзка. По силата на Договора за кредит кредитодателят предоставил сума в размер на 450,00 лева, а кредитополучателят се задължил да я върне, ведно с добавка (договорна възнаградителна лихва), съставляваща печалбата на кредитора, на 60 броя седмични вноски. Ответникът изрично удостоверил, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора, което твърди ищцовата страна,че било видно от чл. 27 от същия.

Кредитодателят „П. Ф. Б.“ ООД изпълнил изцяло задълженията си по Договора за кредит. Ответната страна в производството не изпълнявала всички свои задължения по Договора за кредит и преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 22.12.2014 г. Считано от следващия ден кредитополучателят изпаднал в забава. В този случай съгласно процесния договор за кредит се дължало договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпвал на 15.02.2016 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава (лихва за забава) от момента на изпадането в забава.

На следващо място в исковата молба е посочено, че на

21.03.2016 г. между „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК *и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК * бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по Договора, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство, станало ищцовото дружество. С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „П. Ф. Б.“ ООД упълномощил цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми длъжника Д.Х.С., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. В тази връзка ищцовото дружество, в качеството на пълномощник на „П.

Ф. Б.“ ООД сочи, че изплатило чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД уведомление за цесия до Д.Х.С., посочвайки заявения от същата в договора за кредит постоянен. Адресът бил посетен от пощенски служител, който констатирал, че лицето се преместило. В този смисъл ответната страна, според ищцовото дружество не била спазила задължението си по чл. 20 от договора за кредит да информира кредитора си при промяна в декларирания при сключване на договора постоянен/настоящ адрес, поради което същата следвало да се счита за уведомена, независимо че до нея не било достигнало изявлението по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Въпреки изложеното към исковата молба ищцовата страна представя уведомление по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което да бъде връчено на ответника при размяната на книжата по чл. 131 ГПК. Чрез този способ на връчване на уведомлението, ищцовата страна заявява, че датата на връчване на книжата по чл.

131 ГПК ведно с уведомлението ще бъде най-късния момент, в който длъжникът ще узнае за цесията. /В този смисъл ищцовата страна се позовава на мотивите на Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.Второ т.о.,ТК/. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищцовото дружество е заявило в исковата си молба, че в качеството си на цесионер на вземанията по Договора за кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр. д. №41/2020 г. по описа на PC Варна, била издадена заповед за изпълнение, препис от която връчен на длъжника по реда на 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал на заявителя –сега ищец указания за предявяване на установителен иск. Гореописаните факти обуславяли интереса и легитимацията на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК * да подаде иск за установяване на вземанията си. С предявената пред ВРС искова молба, ищцовата страна претендира САМО ЧАСТ от сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 41/2020 г. по описа на PC Варна, а именно: 424,84 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 107,40 лева - лихва за забава за периода от 07.01.2017г. до 05.07.2019 г., представляваща част от присъдената със заповедта за изпълнение лихва за забава в размер на 192,50 лева за периода 23.12.2014г.-05.07.2019г., в който смисъл е и уточнения петитум на иска и уточнителната молба. В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК отв. Д.С., чрез особен представител адв. М.Р. ***,със съдебен адрес:***, изразява следното становище по предявената искова молба:

Ответницата счита предявения иск за неоснователен изцяло, както в частта за главницата, така и в частта за начислена законна лихва за забава.Възразява се задължение по представения Договор за потребителски кредит № *********/22.12.2014 г. да е възниквало за ответница, тъй като този договор, както и представения Формуляр за кандидатстване за кредит, датиран от 21.12.2014 г. особеният представител на ответницата е оспорил да са подписани от Д.С..

Поради гореизложеното възражение за неавтентичност на

ДПК и Формуляра за кандидатстване за кредит, особеният представител на ответницата твърди, че не съществува облигационно отношение между ответницата и „П. Ф. Б.“ ООД, ЕИК *, респ. с ищеца „Ф.и.“ ЕАД. Самият Договор за потребителски кредит № *********/22.12.2014 г., на който ищецът - цесионер основавал претенцията си, счита отв.С., чрез особеният си представител за недействителен по смисъла на чл. 22 от Закон за потребителския кредит, конкретно - вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12. Също така клаузите от този договор досежно предоставянето на „услуга“ „Кредит у дома“, респ. формиращи такса Кредит у дома в размер на 352,34 лева (буква Д от Договора, чл. 25 - чл. 30 от Договорни разпоредби) счита, че целят заобикаляне на разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, и също така на основание чл. 22 ЗПК влекат недействителност на целия договор.

Изявлението в исковата молба и в уточнителната молба на процесуалния представител, отчита и особеният представител на ответницата, че е за предявени частично претенции, респ. за особения представител на ответницата тази такса не е предмет на исковата молба и на спора пред исковия съд, но въпреки това счита за необходимо обсъждането на законосъобразността й, тъй като противното би повлякло недействителност на договора изцяло. Евентуално ответницата чрез особения си представител е навела и възражение за нищожността на клаузата „услуга“ „Кредит у дома“, на основание чл. 21 от ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 ЗЗД, като счита, че посочените клаузи са неравноправни и по смисъла на чл. 143, т. 19 от Закон за защита на потребителите.Освен това тази услуга нито била предоставена от кредитора, нито била ползвана от клиента по договора. Услугата никога не била фактически предоставена на клиента - клиентът удостоверявал с подписа си, че е получил изцяло сумата, без посочена дата.

На следващо място , в отговора на искова молба е изведено и твърдението, че като се вземе предвид датата на формуляра за кандидатстване, датата на договора, очевидно сумата била предадена в момента на подписването му. Очевидно също така никога клиентът не бил посещаван у дома си в понеделник, на всеки падеж. Както и било очевидно, че тази такса формира задължение, възлизащо на 90 % от самия кредит, за период от 60 седмици, т. е. лихва от около 80 % годишно, отделно от договорената лихва от 31,82 % (42 % ГПР).

В евентуалност особеният представител на ответницата е навел възражения за нищожност на договора само в частта с посочените клаузи, относими към услугата „Кредит у дома“. Счита, че дори и да не повлече нищожност на целия договор, следва да се признае нищожността на тези клаузи. Оспорено е в отговора на искова молба тази услуга да е била предоставяна на клиента, поради което и начисляването й в размера на седмичната вноска се явявало неоснователно. Но от друга страна, седмичната вноска била изчислена ведно с начислената такса „Кредит у дома“. По този начин, оспорва особеният представител на ответницата, че не може да се определи какъв е размера на действително дължимата вноска.