Решение № 7667 от 26.06.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 7667

Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА

При секретар Р. А. като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700570 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.27 от ЗОС.

Образувано е по жалба на Г. А. П., [ЕГН], [населено място], [улица], Ж. Г. Г. – П., [ЕГН], [населено място], [улица], М. Б. К., [ЕГН], [населено място], [улица], Е. Д. Г., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, всички чрез адв.Х., както и по жалба на М. Б. Н., [ЕГН], [населено място], [улица], ет.*, Н. Б. К., [ЕГН], [населено място], [улица], Е. М. К., [ЕГН], [населено място], [улица], М. Л. К., [ЕГН], [населено място], [улица], всички чрез адв.К., против заповед № 26ОА-254 от 04.02.2026 г. на кмета на община Пловдив в частта за определеното им РПО за отчуждения им имот.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта в оспорената ѝ част касателно определеното РПО като се сочи, че същото е занижено и несъответстващо на пазарните цени, определено при несъобразяване с предназначението на ПИ и с действителната му пазарна цена.

Иска се да бъде изменено РПО като същото бъде завишено съобразно критериите на чл.22 и § 1 от ПРЗОС.

В съдебно заседание жалбата се поддържа с искане да бъде изменено определеното парично обезщетение в съответствие с приетата по делото СОцЕ с оглед това същото да бъде равностойно и справедливо.

Претендират се разноски.

Представят се писмени бележки от адв.Х..

За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни доводи, вкл. и в представени по делото писмени бележки, че паричното обезщетение е определено правилно в оспорената заповед съобразно законовите критерии.

Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства (административната преписка, свидетелските показания и приетата по делото СОцЕ) поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на оспорването е заповед № 26 ОА-254 от 04.02.2026 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено отчуждаването на [ПИ] по КККР на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 1813, ведно с построените в имота сгради: сграда с [идентификатор], застроена площ 64 кв.м., брой етажи 1 , предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с [идентификатор], застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда, който имот съгласно ПУР–ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п.ареал на Централна гара – Пловдив, свързващ [улица]и [улица], одобрен с решение № 351, взето с протокол № 16 от 27.09.2028 г. на Общински съвет – Пловдив, попада в улична регулация.

По т.2 е определено равностойно парично обезщетение за ПИ с [идентификатор] в размер на 32 685,10 евро без ДДС, за сграда с [идентификатор] в размер на 12 631,80 евро и за сграда с [идентификатор] в размер на 1 696,60 евро, разпределено между съсобствениците в съответствие с притежаваната от тях собственост.

Именно тази част от заповедта касателно размера на определеното РПО се оспорва с доводи, че е определена в занижен размер като жалбоподателите възразяват срещу определеното по заповедта парично обезщетение , съобразено с оценката на имота, осъществена от лицензиран оценител.

Видно от експертната оценка в административното производство за определяне размера на равностойното парично обезщетение по реда на чл.22 от ЗОС за имоти, подлежащи на отчуждаване, ВЛ е приело като възможни да бъдат приети за пазарни свидетелства от реални сходни сделки с имоти, които отговарят на разпоредбата на чл.22 и такива, за които може да се приложи смисъла на текстовете на §1 от ДР на ЗОС при определяне на РПО по смисъла на ЗОС за ПИ са разгледани 7 броя, а за сградите не са открити такива. Според представената в хода на административното производство оценка, послужила за определяне размера на РПО предвид факта, че не са открити пазарни свидетелства, които да отговарят на изискванията на §1 от ДР ЗОС, равностойното парично обезщетение е определено съгл. чл.22, ал.12 ЗОС.

В хода на съдебното производство е приета СОцЕ, чието заключение съдът кредитира частично.

Следва от оценката, определена за отчуждаването дворно място, да бъде изключена сделката под № 1 на таблицата на л.9 в какъвто смисъл са възраженията на ответната страна и константната съдебна практика, която касае апорт на недвижим имот в дружество. Оценката на този имот е по друг ред съгласно чл. 72, ал. 2 от ТЗ. Апортът не е типична за пазара сделка. Цената на апортирания имот се определя от вещи лица - оценители, а не на принципа на свободното договаряне в съответния период. Методът на оценяване е различен от посочения в § 1, т. 2 от ДР на ЗОС. В закона е заложен пазарен принцип за определяне на цената на отчуждавания имот, а това би могло да бъде постигнато само ако имотът бъде предложен за продажба на свободния пазар при свободно договаряне. Поради това тази сделка следва да бъде изключена като аналог при определяне на оценката.

Съдът намира за основателни и възраженията за изключване като пазарни свидетелства тези посочени в таблицата на л.9 под №5,6,7 и 8, тъй като от приложените НА е видно, че предмет на прехвърляне са ПИ ведно със сгради в тях като в посочените пазарни аналози цената е обща за земя и сгради. Направените в тази връзка възражения по писмената защита на процесуалните представители на ответната страна съдът намира за основателни като следва да се посочи обаче, че част от посочените съдебни решения, на които е направено позоваване нямат общо с конкретиката и спорните моменти по настоящото дело.

При това положение, настоящият състав на Административен съд Пловдив счита, че размера на РПО следва да се определи на основание нормата на чл.22, ал.8 ЗОС, при спазване изискванията на §1 ДРЗОС, като бъде аритметично изчислена осреднената цена на ПИ с НТП ниско застрояване до 10 м съобразявайки установения траен начин на фактическото ползване на процесния имот като се ползват останалите посочени от ВЛ аналози по таблицата на л.9 от приетата по делото СОцЕ, съответно осреднената цена на ПИ отчуждаваното дворно място следва да бъде определена в размер на 252,95 евро на кв.м.

По отношение на определеното РПО касателно наличните сгради в процесния имот съдът намира за неоснователни възраженията по писмената защита на процесуалните представители на ответната страна. Следва в случая да се определи РПО на база установените от ВЛ пазарни аналози. В тази част съдът възприема изцяло заключението на ВЛ като компетентно дадено под страх от наказателна отговорност. ВЛ изрично е посочило, че е констатирало налични имоти със сходни характеристики и е определило на тази база РПО. В тази връзка изведената от нега крайна оценка на кв.м. за наличните сгради в отчуждавания имот се възприема от съда. Следва да се посочи, че правилно ВЛ е определило РПО като е включило и избеното помещение. Вещото лице правилно е включило избеното помещение към площта на сградата като е определило същата на база осъществения оглед дотолкова доколкото (според показанията му при приемане заключението) под цялата сграда има изба с отделен вход и е приложил процента, посочен в приложение №2 ЗМДТ при определяне на оценката на избата.

Каза се и по –горе, видно от заключението на ВЛ и писмените доказателства по делото, а и това обстоятелство не е спорно между страните в конкретния случай следва да намери приложение нормата на чл.22, ал.8 ЗОС, тъй като по предходен регулационен план на [жк], одобрен със заповед № ОА-2572/22.12.1993 г. имотът представлява [имот номер] и попада в улична регулация т.е. същият не е урегулиран за застрояване с предходен ПУП съответно РПО се определя като за имоти без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическото им ползване. В конкретния случай не е спорен и установения начин на фактическото ползване на имота като същият се потвърждава и от разпитания в хода на съдебното производство свидетел, който сочи, че се ползва като жилище, както и от ВЛ.

Определеното РПО следва да бъде увеличено на база приетата по делото СОцЕ като се отчетат направените с аритметични изчисления корекции на определеното РПО за дворното място в съответствие с изложените по – горе мотиви. В крайна сметка РПО следва да бъде определено в размер на 124 172,17 евро, от които 74 620,25 евро за земята, 42 199,82 за еднофамилната жилищна сграда и 7 352,10 за селскостопанската сграда.

Процесната заповед в оспорената ѝ част следва да бъде изменена, като се увеличи размера на определеното на жалбоподателите обезщетение за отчуждавания от тях поземлен имот съобразно притежаваните от всеки от тях идеални части.

По разноските:

С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят и направените разноски както следва:

Г. А. П. – 5,11 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ и 300 евро адвокатско възнаграждение;

Ж. Г. Г. – П. – 5,11 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ и 300 евро адвокатско възнаграждение;

М. Б. К. – 5,11 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ и 500 евро адвокатско възнаграждение;

Е. Д. Г. – 5,11 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ и 500 евро адвокатско възнаграждение.

М. Б. Н. – 2,56 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ.

Н. Б. К. – 2,56 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ.

Е. М. К. – 2,56 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ.

М. Л. К., – 2,56 евро ДТ, 200 евро депозит ВЛ.

Съдът констатира, че неправилно е внесена ДТ в размер на 2,56 евро от последните четирима жалбоподатели като същите следва да бъдат осъдени да довнесат ДТ всеки от тях по 2,55 евро по сметка за ДТ на Административен съд – Пловдив.

Съдебни разноски следва да се присъдят и на адв. К. за осъщественото от него процесуално представителство по настоящото дело, дължими на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие – л. 149 и сл. Съобразно ориентировъчния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1-2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, взет предвид с оглед материалния интерес по делото за всеки жалбоподател представляващ разликата между определеното от административния орган обезщетение и присъденото от съда, както и съобразно вида на спора, фактическата и правна сложност на казуса, вида и количеството на извършената работа, както и договорения адвокатски хонорар от другите четирима жалбоподатели, съдът определя възнаграждение на адвоката за осъщественото процесуално представителство за всеки един от жалбоподателите в размер на по 400 евро за всеки от жалоподателите или общо 1600 евро. Този размер съдът определя като отчита обстоятелството, че в конкретното производство ангажираният един и същ адвокат действително представлява едновременно и четиримата жалбоподатели, но полага единични усилия при едновременната защита на интересите им. Затова посочената сума съдът намира за справедлив и обоснован размер на възнаграждението по смисъла на чл. 36 от ЗА. Следва да се отбележи, че независимо от посочения размер на разноските за адвокатско възнаграждение по отношение на всеки от жалбоподателите, при кумулирането му положеният от адвоката труд би бил справедливо овъзмезден.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо и трето от АПК и чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК, съдът

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ заповед № 26ОА-254 от 04.02.2026 г. на кмета на община Пловдив в частта й по т. 2. за определеното равностойно парично обезщетение за отчуждавания ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с адрес [населено място], [улица], целият с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 1813, ведно с построените в имота сгради: сграда с [идентификатор], застроена площ 64 кв.м., брой етажи 1 , предназначение жилищна сграда – еднофамилна, сграда с [идентификатор], застроена площ 31 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда, който имот съгласно ПУР –ПУР „Комуникационно-транспортен пробив под ж.п.ареал на Централна гара – Пловдив, свързваш [улица]и [улица], одобрен с решение № 351, взето с протокол № 16 от 27.09.2028 г. на Общински съвет – Пловдив, в размер на 32 685,10 евро без ДДС, за сграда с [идентификатор] в размер на 12 631,80 евро и за сграда с [идентификатор] в размер на 1 696,60 евро, като УВЕЛИЧАВА определеното равностойно парично обезщетение за отчуждавания ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] от 32 685,10 евро без ДДС на 74 620,25 евро без ДДС, за сграда с [идентификатор] от 12 631,80 евро на 42 199,82 евро и за сграда с [идентификатор] от 1 696,60 евро на 7352,10 евро , разпределено по жалбоподатели съобразно притежаваната от тях собственост както следва:

Разпечатката съдържа 46 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/611c813f-cd53-4386-b996-bd025b9283d9