Решение № 60 от 21.04.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр.. Харманли, 21.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ гр.АЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СЛ. Г. при участието на секретаря И. АТ. И. като разгледа докладваното от Г. СЛ. Г. гр.ажданско дело № 20245630100419 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.. С. ул.. Я. № ***, с представител А.А. – изп.директор и И. И. Е.

– председател на управителния съвет чрез пр.представител А. Т. – юрисконсулт против „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, ГИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х. ул. П. К. № *, представлявано от управителя И. И. И.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 05.01.2024г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Совтранс Ауто” ЕООД, за сумата 431,02лв., от които 328,02лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2022г., 88,69лв. законна лихва за забава от 01.12.2021г. до 20.12.2023г., както и 11,35лв. представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. и 2,96лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г., като претендира и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнагр.аждение. С разпореждане, постановено по ЧГД №243/2024г. по описа на РС- гр..Харманли е била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК било депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение.С оглед на което, със съобщение, получено от ищеца му било указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен 1 срок, като се довнесе дължимата държавна такса.

С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, ищецът предявил настоящия иск, като посочва основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало вземането му, а именно:

Между „Совтранс Ауто” ЕООД и ”Топлофикация София“ ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от тяхна страна , поради което длъжникът се бил обогатил неоснователно за сметка на дружеството - ищец и дължи да му върне онова, с което се бил обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Ищецът посочва § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн.

ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Совтранс Ауто” ЕООД не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от ”Топлофикация София“ АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от ”Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от ”Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.. София. одобрени с Решение № (ЗУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № 0У-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ — „Заплащане на ТЕ“ чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, 2 след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на „Совтранс Ауто” ЕООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата — чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че „Совтранс Ауто” ЕООД е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредена от закона възможност да предяви възражение — чл.40, ал.2 от ОУ.Не е постъпвало такова възражение,от страна на ответника за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.

Дружеството - ищец изпратило писмо покана, с което длъжникът бил поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако „Совтранс Ауто” ЕООД, не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, ”Топлофикация София“ ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

Въпреки отправената покана не било извършено плащане от страна на ответника, поради което дружеството на 05.01.2024г. депозирало, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Совтранс Ауто” ЕООД, за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабдения имот, за горепосочения период.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сгр.адата-етажна собственост, в която се намирал имота на ответника била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ”Техем сървисис” ЕООД.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период — м. 10.2021г. до м.04.2022г. за процесния имот са начислявани от ”Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сгр.адата — ”Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004г./. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, които са приложени като доказателство в подкрепа на твърденията, че сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Совтранс Ауто” ЕООД с БУЛСТАТ/ЕИК *********, адрес на управление: гр. Х. обл. Х. общ. Х. ул. П. К. № **, представлявано от И. И.

И. ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 431,02лв., от които 328,02лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия [ТЕ/ за периода м.10.2021г. до м.04.2022г., 3

88,69лв. — законна лихва за забава от 01.12.2021г. до 20.12.2023г., както и 11,35лв.представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.09.2021г. и 2,96лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 20.12.2023г., ведно със законната лихва от 04.08.2023г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на исковата молба, с които ответника я счита за неоснователна. Посочва, че „Совтранс Ауто” ЕООД действително бил собственик на апартамента, предмет на исковите претенции и бил закупен чрез процедура по чл. 718 от ТЗ в производството по несъстоятелност на „Тома Строй“ ЕООД по т. д. № 105/2016г. по описа на Окръжен съд

—

Плевен.След нотариалното изповядване на сделката,синдикът на „Тома Строй“ ЕООД така и не предал владението върху закупените имоти, защото самият синдик не бил във владение на имотите, които осребрил и че същите се намирали във фактическата власт на трети лица, именно това била и причината нотариалният акт по чл. 718 ТЗ, чрез който ответникът придобил апартамента на ул. „Н. О.” № * в гр. С. да не съдържал клауза за предаване на владението. По изложените съображения „Совтранс Ауто” ЕООД никога не било сключвало договор с Топлофикация — София ЕАД, нито ползвало топлоенергия, доставяна до посочения в исковата молба апартамент и ответникът никога не бил изявявал и воля като етажен собственик и не бил подписвал приложените към исковата молба документи, поради това и същите не го обвързвали.

Ответникът счита, че исковите претенции на ищеца са изцяло неоснователни, а услугите по доставка на топлоенергия на практика били ползвани от трети лица — неправомерни владелци на апартамента, а не от „Совтранс Ауто” ЕООД. Имотът се владее по силата на правоотношения с трети лица, датиращи от периода, предхождащ закупуването на имота от „Совтранс Ауто” ЕООД и без каквото и да било съгласие на „Совтранс Ауто” ЕООД. Процесната топлоенергия не била ползвана от „Совтранс Ауто” ЕООД, поради което и нейното заплащане се дължало от съответните трети лицавладелци, а не от ответника.

С оглед на изложените по-горе факти и възражения ответникът счита исковата молба на Топлофикация — София ЕАД за изцяло неоснователна и следвало да бъде оставена без уважение.

Третото лице помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД,не дава становище по делото.Редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не се представляват.

По делото са приети като доказателства:Договор № ГОГ63/22.06.2017г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД; Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.. София;

Удостоверение изх. № 20211102110707/02.11.2021г. на Агенция по вписванията; Договор № 27/08.12.2005г., ведно с Протокол и Декларация по смисъла на чл. 54 ал. 2 т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването; Списък от 4

12.12.2005г. на потребителите на топлинна енергия в сгр.ада на адрес ж.к./ул.

Н. О. бл. № 6; списък с фактури за абонат № 4000444602; писмо с № О8262/12.07.2023г. до „Совтранс Ауто“ ЕООД; Известие за доставяне ИД PS 1680 00FHMO E; Нотариален акт за покуоко-продажба на недвижим имот № 39 том X рег. № 18237 дело № 1606 от 2018г.; данни от Търговски регистър от 01.12.2021г. по ЕИК *********; Актуално състояние на „Совтранс Ауто“ ЕООД с ЕИК ********* към 19.12.2023г.; Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 3817/05.01.2024г.; Платежно нареждане № 2712865; както и ЧГД №243/2024г. по описа на РС-Харманли със страни Топлофикация София ЕАД и СОВТРАНС АУТО ЕООД.

Изготвена е и е приета Съдебно-техническа експертиза.Към същата като приложение е представено становище от „Техем сървисис“ ЕООД,в което излагат,че не са извършвали услуга дялово разпределение на имота на ответника с абонатен № 388908.По тази причина експерта не е дал отговор на всички поставени въпроси.За събирането на необходимата информация ищеца не е представил документи. Вещото лице посочва,че общия топломер с идентификационен номер 4481856 е преминавал метрологични проверки съобразно Закона за измерванията.Данните за това са предоставени от ищеца.Прави впечатление,че проверките са извършвани в големи периоди от време,а не както е посочено в двугодишен срок.