Определение № 2450 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2450 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501989 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Д. Б., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 17217/2024г. на ПдРС, IХ гр.с. С. Г., против постановеното по първоинстанционното дело определение № 7710/12.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 2293/12.05.2025 г. в частта за разноските, като присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 200 лева бъде завишено до размер от 400 лева.

В частната жалба се сочи, че адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде редуцирано, тъй като от доверителката на адв.Б. и чрез него били подадени още искови молби, с предявени искове по договори за потребителски кредит. Сочи се, че работата на адвоката не се изчерпва с процесуалното представителство, а включва предварително разясняване на клиента на правните последици от завеждане на исковото производство, от процесуалните действия и от съдебния акт. Сочи се също така, че значителното занижаване на адвокатските възнаграждения излага на риск интересите на клиентите- потребите по договори за кредит, защото пълномощниците им ще са принудени да подават искови молби за защита на правата им през по- големи интервали от време, за да се избегне основанието за горепосочения мотив на първоинстанционния съд.

От въззиваемата страна „Кеш пойнт България“ООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 17217/2024г. на ПдРС, IХ гр.с. е предявен иск от С. С. Г. против „Кеш Пойнт България“ ЕООД за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от договор за потребителски кредит № 1061226 от 25.04.2024г. Цената на иска е в размер от 1044,63 лева.

С постановеното по делото решение № 2293/12.05.2025г. искът е уважен, като в полза на адв.Д. Б. е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 200 лева.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския 1 съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както беше посочено по- горе, цената на предявения по първоинстанционното дело иск е 1044,63 лева, като при приложение на чл.7, ал.1, т.2 от наредбата минималният размер на адв.възнаграждение е 404,63 лева. Преценката относно това, в какъв размер следва да бъде определено адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, ще следва да се извърши на база на правната и фактическа сложност на спора по делото, като предвидения в наредбата минимален размер на адв.възнаграждение се ползва само като приблизителен ориентир. Както се сочи и в мотивите към Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК „Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика“.

Настоящият състав на ПОС намира, че спорът по гр.д.№ 17217/2024г. на ПдРС, IХ гр.с. се отличава с определено ниска фактическа и правна сложност, предвид натрупаната многобройна съдебна практика по идентични искове. Следва да се има предвид и това, че действително от адв.Д. Б., в качеството му на пълномощник на С. Г., са заведени и други дела против „Кеш пойнт България“ООД за нищожност на клаузи по договори за потребителски кредит и за връщане на недължимо платени суми по същите. Предявяването на иск за нищожност на клауза по договор за потребителски кредит не изключва възможността за предявяване и на иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по същия договор, при което ще се кумулира адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер приблизително равен или надхвърлящ минималния по 2 наредбата. Реализираната защита по всички тези дела се основава на едни и същи доводи, като не изисква извършването на по- голям обем работа по подготовка на исковата молба и процесуално представителство. Ето защо, настоящият съставна ПОС приема, че определеният от първоинстанционния съд размер на адв.възнаграждение от 200 лева съответства на правната и фактическа сложност на спора по делото, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адв.Д. Б., в качеството му на пълномощник на ищцата по гр.д.№ 17217/2024г. на ПдРС, IХ гр.с. С. Г., частна жалба против постановеното по първоинстанционното дело определение № 7710/12.06.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 2293/12.05.2025г. в частта за разноските, като присъденото му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 200 лева бъде завишено до размер от 400 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3