Решение № 572 от 15.10.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Монтана, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРА НАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРА НАНОВА Гражданско дело № 20261630101827 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 235 и следващите от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Исковото производство пред Районен съд - гр. Монтана е образувано по искова молба, подадена от Д. Л. А., ЕГН **********, в качеството му на ищец, действащ чрез адвокат С. Н., срещу Прокуратура на Република България, в качеството й на ответник, по повод на възникнал между тях гражданскоправен спор. С нея e предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че срещу него е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, по което с присъда от 13.03.2019 г. на районен съд е бил признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, потвърдено от окръжен съд с решение от 18.07.2019 г. Твърди, че е изтърпял наложеното наказание за периода от 15.10.2019 г. до 23.12.2019 г. Сочи, че след това наказателното производство било възобновено от апелативен съд с решение от 22.07.2020 г., с което това на окръжния съд е отменено, а делото - върнато за ново разглеждане, като с присъда на окръжния съд от 19.04.2021 г. първоинстанционната такава е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Поддържа, че от момента на повдигане на обвинението до деня на оправдаването, вследствие на незаконното наказателно преследване и реално изтърпяното наказание, е претърпял множество неимуществени вреди, 1 изразяващи се в стрес, притеснения, страх от несправедливо осъждане, чувство за онеправданост, унижение, накърняване на чувството за собствено достойнство, самооценка, влошаване на социалните му контакти и дестабилизиране на здравословното му състояние без болестни прояви.

Твърди още, че случаят е бил медийно разгласен чрез статия в интернет сайт, а той бил публично представен като извършител на престъпление, което му причинило допълнителен стрес и дискомфорт. Това сочи, че е засилило негативните последици, както и че по време на лишаването му от свобода не е могъл да окаже морална и финансова подкрепа на децата си, включително на дъщеря си, която е била диагностицирана със заболяване. Приятелите му започнали да го отбягват. Счита, че претърпените вреди са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Иска Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 евро, за периода от повдигане на обвинението по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК до 19.04.2021 г. (датата на оправдаване), ведно със законната лихва, считано от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В преклузивния срок по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България счита иска за допустим и частично основателен, тъй като ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение, но оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен. Поддържа, че през част от процесния период ищецът е търпял последиците от влязлата в сила осъдителна присъда и наложеното наказание „лишаване от свобода“, поради което вредите за този период произтичат от съдебен акт, а не от действията на прокуратурата, респ. имал е качеството на осъден, а не на подсъдим. Твърди, че размерът на обезщетението не съответства на действително претърпените вреди, на обществения критерий за справедливост и на съдебната практика. Посочва, че ищецът е осъждан многократно по други наказателни производства, в това число и по време на процесното наказателно производство, поради което твърдените психически и социални последици не могат да бъдат свързани единствено с процесното обвинение. Сочи, че взетата спрямо него мярка за неотклонение е била „подписка“, която не го възпрепятствала да води нормален начин на живот.

Оспорва и твърденията относно медийното отразяване, като сочи, че публикацията не е изготвена или разпространена от прокуратурата като прессъобщение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа подадената искова молба и предявения иск. Представя списък на разноски. За ответника се явява представител. Отговорът се поддържа.

В срока за представяне на писмени защити такива са постъпили и от 2 двете страни. В тях същите развиват в още по-голяма пълнота аргументи и мотиви в подкрепа на поддържаните от тях тези.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Събраните по делото доказателства са писмени и гласни. Прието е и заключение по съдебно-психологична експертиза, неоспорено от страните.

От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява, че досъдебно производство (ДП) № 1166/2018 г. по описа на Районна прокуратура-гр. Монтана е образувано на 08.10.2018 г., с Постановление за образуване, за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.

Следва обаче да се изтъкне, че макар досъдебното производство да е образувано на 08.10.2018 г., то важен е моментът на възникване на процесуалната фигура на обвиняемия, тъй като наказателното преследване се счита за започнало не с образуване на наказателното производство, а едва когато на съответното лице се повдигне обвинение по реда на чл. 219 от НПК и то има качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54 от НПК (така Чинова, М. Досъдебното производство по НПК, теория и практика, Сиела, София, 2013, с. 319). Съобразено трябва да бъде и изложеното в наказателнопроцесуалната доктрина, че фигурата на обвиняемия се конституира едва с изготвянето на постановлението за привличане на обвиняем (в този смисъл е Чинова М., Г. Митов, Кратък лекционен курс по наказателно-процесуално право, Сиела, София, 2021, с. 394). В случая постановлението за привличане на А. като обвиняем е изготвено на 07.11.2018 г. Тогава, когато постановлението за привличане на обвиняем е съставено на една дата, а е предявено на обвиняемия на друга, какъвто е настоящият случай, то началният момент, който е релевантен е този, в който е предявено обвинението. Последното е така, предвид посоченото в наказателнопроцесуалната теория, че това е „… моментът, в който той е узнал, че срещу него има обвинение, защото от този момент това лице живее със страха, притесненията и неудобствата, че е наказателно преследвано.“ (Чинова, М. Досъдебното производство по НПК, теория и практика, Сиела, София, 2013, с. 37). В случая датата, на която това постановление е предявено лично на А. е 21.11.2018 г.

Така датата 21.11.2018 г. е от съществено значение, тъй като на нея е предявено постановлението, с което в качеството на обвиняем е привлечен А. за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. Със същото постановление спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка. По време на провеждане на досъдебното производство, в неговия първи стадий по разследване, А. е участвал само в едно действие по разследването, като по време на разпит, на 21.11.2018 г., в качеството му на обвиняем, той е дал обяснения.

3

На 08.01.2019 г., т. е. 2 месеца и 1 ден след привличането на А. като обвиняем, респ. 1 месец и 18 дни след предявяване на постановлението за привличане, по това досъдебно производство, в Районен съд-гр. Монтана е внесен обвинителен акт, с който той е обвинен за това, че на 01.08.2018 г. около 20:40 ч. в гр. Монтана на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул.

„Климент Охридски“ се заканил на Севдалина Димитрова Костадинова от гр.

Монтана с престъпление против нейната личност-убийство по смисъла на чл.

115 от НК, а именно „Ще те убия теб и децата ти и родителите ти. Ти нормален начин на живот няма да имаш. Аз живея, за да те съсипя. Няма какво да губя. Ще те срина.“ и тези закани биха могли да възбудят основателен страх от осъществяването им-престъпление по чл. 144, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК. На същата тази дата е образувано НОХД № 20/2019 г. По него е постановена Присъда № 14 от 13.03.2019 г., с която А. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден е на три месеца лишаване от свобода. С нея е приведено в изпълнение и предходно негово наложено, но отложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Тази присъда е обжалвана. Образувано е ВНОХД № 38/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр.

Монтана, по което с Решение от 18.07.2019 г. въззивният съд е потвърдил изцяло присъдата на районния съд.

Видно от издадено удостоверение от врачанския затвор в резултат на приведената в изпълнение присъда А. е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода от 31.07.2019 г. до 15.10.2019 г., а по процесното обвинение е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за периода от 15.10.2019 г. до 23.12.2019 г.

По искане за възобновяване подадено от осъдения А. е образувано н. д.

№ 157/2020 г. на Софийски апелативен съд, по което е постановено Решение № 10244 от 22.07.2020 г., въззивното производство е възобновено, решението на окръжния съд е отменено, а делото му е върнато за ново разглеждане. В резултат на това е образувано ВНОХД № 40/2020 г. на Окръжен съд-гр. Монтана приключило с постановяване на Присъда от 19.04.2021 г., с която първоинстанционната присъда е отменена изцяло, а А. е признат за невиновен и е оправдан, необжалвана и влязла в сила на 06.05.2021 г. и се ползва с формална и материална законна сила.

В случая Прокуратурата на Република България е пасивно легитимирана да отговаря по искови претенция и за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди и съответните им лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство (в този изричен смисъл Решение № 104 от 25.06.2018 г. по гр. д. № 2782/2017 г., ГК, IV г. о на ВКС, Решение № 119 от 26.05.2016 г. по гр. д. № 5770/2015 г., ГК, III г. о. на ВКС).

От изложеното се установява, че са налице първите две предпоставки от фактическия състав на тази специална деликтна отговорност, а именно срещу 4 ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление и влязъл в сила акт на съд, с който той е оправдан по повдигнатото обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.

Останалите предпоставки са свързани с това да са претърпени неимуществени вреди и да е налице причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение. Във връзка с последните две предпоставки, след анализ на доказателствата, съдът намира следното:

По отношение на наличието на действително претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото обвинение, конкретно по процесното наказателно производство, съдът формира извод основно от показанията на свидетеля Петков и от заключението по назначената съдебно-психологична експертиза.

От показанията на свидетеля се установява, че след излизането на ищеца от пенитенциарното заведение той е имал видима промяна в поведението си изразяваща се в затваряне в себе си, нежелание да излиза и ограничаване на социалните контакти. Свидетелят сочи също, че по време на престоя в затвора, когато го е посещавал там, ищецът се е тревожел, че не може да вижда и да помага на дъщеря си, което съответства на извода на съдебно-психологичната експертиза за страдание, свързано с отношенията с детето му. Показанията съдържат и данни за негативна обществена реакция след публикация в интернет, включително отношение на околните към ищеца като към „затворник“ и отбягване от познати.

Разпечатката съдържа 36 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/611a74ec-bfd9-4a92-907b-a20b054d865f