Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3864 от 05.08.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 22283/2024
Вид
Решение № 3864
Подписан
05.08.2025
В сила
05.03.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3864 гр. Пловдив, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330122283 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 380559/26.11.2024 г. по описа на Софийски районен съд, депозирана от Б. В. М. ЕГН ********** срещу Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940, с която се предявява претенция да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 6451.14 лева , от които 2208.24 лева – главница, сумата от 3921.07 лева – законна лихва за периода от 18.07.2008 год. до 01.11.2024 год., както и сумата от 271.83 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по търг.дело № 2070/2008 год. по описа на СГС, въз основа на Решение на АС при СА Пловдив от 27.09.2008 год. по а.д. № 18/2008 год., с което ищецът е осъден да заплати дължими суми по Договори за кредит от *** год. и *** год. и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** от *** год. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ***.

/размерът на сумите е съобразен с постановеното от съда Определение № 855/20.01.2025 год., с което производството по делото частично е прекратено/.

1

Ищецът посочва, че е длъжник по изпълнително дело изпълнително дело № *** от *** год. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ***, по което взискател е ответната страна. Излага твърдения, че изпълнтелното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист по търг.дело № 2070/2008 год. по описа на СГС, въз основа на Решение на АС при СА Пловдив от 27.09.2008 год. по а.д. № 18/2008 год., с което ищецът е осъден да заплати дължими суми по Договори за кредит от *** год. и *** год.

Изпълнителни лист бил издаден за следните суми: 2208.24 лева – главница, законната лихва върху главницата и сумата от 321.83 лева – разноски. С уточняваща молба ищецът заявява, че правният му интерес да претендираната сочения размер на законната лихва - 3921.07 лева, и разноски - 321.83 лева, произтича от отговор на ЧСИ по повод молбата на ищеца за прекратяване на изпълнителното производство, както и запорно съобщение, изпратено до работодателя му, в което тези суми фигурират. Твърди се, че въпреки депозирана молба от негова страна до ЧСИ за прекратяването на изпълнителното производство, поради настъпила перемция, е постановен отказ от съдебния изпълнител. Излагат се съображения, че в периода от 20.04.2017 год. до 03.10.2024 год. от взискателя – АСВ ЕАД, не са предприети никакви изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което и се предявява настоящата искова претенция.

Предвид всичко изложено се иска уважаване на исковата претенция.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Излагат се съображения за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се, че вземанията са погасени по давност. Излагат се съображения, че за процесните вземания е образувано изпълнително дело № *** от *** год. по описа на *** с рег.№ *** на КЧСИ., което в последствие е преобразувано в изпълнително дело № *** от *** год. по описа на ***., по което след в периода от 10.12.2015 год. до 26.11.2024 год. били извършвани редица изпълнителни действия, като посочва такива извършвани през 2015, 2016, 2017, 2019, 2021, 2023 и 2024 години.

Преди изложеното счита, че давността не е прекъсната, поради което и исканата претенция е неоснователна. Отрича настъпването на перемция по изпълнителното дело да е с правно значение за прекъсване на давността..

Счита, че следва да се съобрази удължването на давностните срокове, в 2 следствие приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. Поради изложеното моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

С Определение № 855/20.01.2025 год., влязло в сила на 05.02.2025 год., съдът е прекратил производството в частта за недължимост на разноски в размер над сумата от 271.83 лева до претендирания размер от 321.83 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск за установяване недължимост на парична сума, по издаден изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение е допустим. Искът е предявен от лице, разполагащо с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо недължимостта на това вземане на ответника, поради несъществуването му или погасяването му по давност.

Правният интерес на ищцата е продиктуван от обстоятелството, че е налице висящ изпълнителен процес срещу нея

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и пряко доказване, че спорното право е възникнало и съществува, а ищеца следва да докаже фактите, изключващи, унищожаващи или погасяващи това право.

Необходимо е ответникът да установи факта, правопораждащ претендираното от него вземане, едва след което ищецът да установи възраженията си за неговата недължимост

В конкретния казус ищцата се позовава на изтекла погасителна давност, настъпила след издаването на изпълнителния титул.

Съдът намира, че в случая предявената искова претенция, макар и допустима е неоснователна по следните съображения:

От събрания доказателствен материал /изпълнителен лист от *** год., издаден въз основа на Решение от 27.09.2008 год., постановено по а.д № 18/2008 год. по описа на АС при СА Пловдив –л.46, писмо вх. № *** от 05.06.2025 год. на *** с рег. № *** с район на действие *** – л.42, 3 приобщените материали по изп.дело № ***/*** год. по описа на *** с рег. № *** с район на действие *** – л.44-173/ се установява, че въз основа на издаден изпълнителен лист от *** год., на основание Решение от 27.09.2008 год., постановено по а.д № 18/2008 год. по описа на АС при СА Пловдив, ищецът е осъден да заплати на *** сумата от 2208.24 лева – главница по Договор за кредит № 2022-00141988 от 19.02.2008 год. и Договор за кредит № *** от *** год, както и законната лихва върху сумата от 18.07.2008 год. до окончателното й изплащане, сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 71.83 лева – арбитражна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело ***/*** год. по описа на *** с рег. № *** с район на действие ***, което е изпратено за продължаване на изпълнителните действия при *** с рег. № *** с район на действие *** и е образувано под номер ***/*** год. С резолюция от 18.12.2012 год. на ***, във основа на молба вх. № *** от 18.12.2012 год. по описа на изп.дело ***/*** год., депозирана от Агенция за събиране на вземания ООД и приложени договор за прехвърляне на вземания, дружеството е конституирано като взискател по изпълнителното дело на мястото на първоначалния взискател ***. Съобщението за прехвърляне на вземането е връчено на длъжника по изп.дело на 22.12.2014 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не е предвидил друг срок, а съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, когато вземането е установено със съдебно решение, давността за него е всякога петгодишна.

Съгласно диспозитива и мотивната част на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 год., постановено по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, като за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 год., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 год.

Относно действията, прекъсващи давността, съдебната практика също така е категорична, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно, включително и с искането за предприемане на отделни изпълнителни способи/действия, а впоследствие и със самото им 4 предприемане, с оглед необходимостта от „поддържане” висящността на изпълнителния процес с активни действия от страна на взискателя. Това е така, тъй като последният не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ. /в този смисъл мотивната част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о, както и Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. № 387/2018 г. на на Окръжен съд - Пловдив и мн.други/

От така изложеното следва, че погасителната давност относно процесното вземане, започнала да тече от момента на влизане в сила на постановеното решение на арбитражния съд, е прекъсната с образуването на изпълнително дело № ***/*** год. по описа на ***, изпратено за продължаване на изпълнителните действия при *** под номер ***/*** год., като съгласно гореизложените постановки на ТР 3/28.03.2023 год., постановено по тълк.дело 3/2020 на ОСГТК ВКС от 26.06.2015 год. е започнала да тече нова петгодишна давност. Същевременно, видно от приложеното по изп.дело ***/*** год. запорно съобщение с изх.№ *** от *** год. се установява, че на *** год. спрямо длъжника по изпълнителото дело М. е наложен запор върху банковите сметки. Тоест, извършено е изпълнително действие годно да прекъсне давността, като така от дата *** год. е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. От приложените по изпълнителното дело молби от взискателя АСВ ЕАД – молба вх. № 2264/25.05.2019 год. – л.155, вх. № 2474 от 15.03.2021 год. – л.156, вх. № 2763 от 24.02.2023 год. – л.157 и вх. № 13328 от 31.07.2024 год. – л.158, цитирани дори от самия ищец в исковата молба, след налагане на запора от *** год., взискателят не е бездействал, а е проявил процесуална активност като периодично, с посочените молби е искал от съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни способи спрямо длъжника, годни да прекъснат давността – запор на трудово възнаграждение и банкови сметки на длъжника. Така, съобразно цитираната по-горе съдебна практика /мотивната 5 част по т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК ВКС, Решение № 127/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., Решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о/ с всяка една от молбите на АСВ ЕАД до съдебния изпълнител погасителната давност е била прекъсната и е започнала да тече нова давност, последно от 31.07.2024 год.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответното дружество. Същото е сторило такива за такса за препис на изп.дело в размер на 24 лева. Дължат се и разноски за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, от съдебни състав се определя сума в размер на 100 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. М. ЕГН ********** срещу Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване на установено между страните, че Б. В. М. ЕГН ********** не дължи н а Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК 203670940 сумата в размер на 6451.14 лева, от които 2208.24 лева – главница, сумата от 3921.07 лева – законна лихва за периода от 18.07.2008 год. до 01.11.2024 год., както и сумата от 271.83 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по търг.дело № 2070/2008 год. по описа на СГС, въз основа на Решение на АС при СА Пловдив от 27.09.2008 год. по а.д. № 18/2008 год., с което ищецът е осъден да заплати дължими суми по Договори за кредит от *** год. и *** год. и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № *** от *** год. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ***, като неоснователен.